Новата визия за развитие на отбраната и въоръжените сили – ЧАСТ ПЪРВА

18.04.2013 г. Новата визия за развитие на отбраната и въоръжените сили – ЧАСТ ПЪРВА

 Otbrana.com

Публикуваме пълния текст на „Визия за развитие на отбраната и въоръжените сили на Република България (2013-2017), разработена от Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО) с председател полковник от резерва Иван Иванов.

Разработката е повече от интересна, особено в дните преди избори за нов състав на Народното събрание. Още повече, че партиите и коалициите, които участват в тази надпревара, чийто край е определен за 12 май, са много пестеливи в своите предизборни платформи по отношение на сектор „Отбрана”. Някои дори съвсем са го забравили. Други очевидно им липсва компетентност и са прави в притеснението си, че точно в тази сфера аматьорството е недопустимо.

Съвсем пресни и доста болезнени са спомените ни от действията на последните управляващи по отношение на отбраната и Въоръжените сили. Особено на хората в тях. Новата власт ще трябва да се бори не само с липсата на средства за армията, но и с негативните настроения на обществото към военната професия. Ще й бъде много трудно, най-малкото защото старата власт изгони от армията стотици кадърни военнослужещи. Защитниците на родината напуснаха военната служба преди всичко обидени от законодателните упражнения, които в последните три и половина години се правеха на техния гръб. Пострадаха те, пострада и националната ни сигурност!

Предстои ви да прочетете новата визия за развитието на отбраната и въоръжените сили. Там има анализ, изводи и конкретика в действията. Ще цитирам само един от изводите: „Българските въоръжените сили бяха редуцирани отвъд границите на разумната достатъчност. Тази тенденция, превърнала се в модерен отбранителен жанр продължава и сега. Подобри ли се от това икономическото състояние на страната? Възкръснаха ли социалните сектори – здравеопазване, образование, пенсионна система? Категорично не! Какъв тогава беше смисълът на безкрайните военни “реформи”, довели единствено до снижаване на оперативните способности на армията, демотивиране на младите хора за служба в нея и песимистични прогнози и перспективи за състоянието на отбраната и въоръжените сили  в настоящия период и в дългосрочна перспектива.”

***

Визия

за развитие на отбраната и въоръжените сили на Република България (2013-2017)

Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО), водена от убеждението за необходимост от граждански контрол върху състоянието на отбраната и въоръжените сили, предлага на общественото внимание кратък анализ на състоянието им, както и визията за тяхното развитие.

1.        Оценка на състоянието на средата за сигурност.

Средата за сигурност има особено значение за процесите в обществото и оказва влияние върху мисиите и задачите на въоръжените сили. В настоящия момент тя е сложна, динамична и с трудно предвидими измерения. Отчитайки бързо променящата се среда за сигурност не можем да не отбележим редица тревожни процеси, свързани с необходимостта от използване на въоръжените сили (ВС) за тяхното локализиране или решаване.

Основните фактори, които оказват влияние върху средата за сигурност са:

-   Глобализацията, която остава водеща тенденция, продължава да влияе върху цялостното развитие на средата за сигурност.  Независимо от позитивното й влияние върху сигурността, тя задълбочава икономическото и социалното неравенство и създава дисбаланс в развитието на страните. Това се отразява негативно не само върху вътрешната стабилност на държавите и международните отношения, но и върху сектора сигурност и отбрана;

-   Ширещата се в Европа икономическа криза предизвика сериозно безпокойство във всички обществени слоеве в страните, членки на ЕС. Тя породи масови протести и стачни действия в много от страните на ЕС включително и у нас. Това може да доведе до социална и политическа нестабилност, особено в страните с изоставаща от общия стандарт икономика и небалансирана фискална система;

- Ескалацията на политическите вълнения в страните от Северна Африка и Близкия изток доведоха на власт нестабилни режими, които не успяха да развият докрай демократичните процеси, нито да ограничат влиянието в политическия и икономически живот на страните на крайни ислямистки течения и радикални формации;

- Международният тероризъм засегна и България с явното намерение да демонстрира своите глобални възможности и отправи традиционните си предупреждения, че никой никъде не може да гарантира сигурността на своите граждани, партньори и съюзници;

- Над човечеството продължава да виси заплахата от разпространение на оръжия за масово поразяване и на средства за тяхната доставка. Събитията от последно време за пореден път илюстрираха античовешката същност на ислямския фундаментализъм и рисковете за световната цивилизация от подобно оръжейно разпространение;

- Промените в климата, природните аномалии, бедствията и авариите допълнително усложняват, съществуващите проблеми и създават предпоставки за вътрешни конфликти и хуманитарни кризи. В последните години в България този фактор създаде значителни проблеми на населението и разкри доста слабости в организацията и структурите, определени за неговото разрешаване;

- Проблемите, свързани с недостига на енергийни и природни ресурси се превръщат във все по-сериозно предизвикателство в световен мащаб. Поради тази причина енергийната сигурност придобива нови измерения, като засилва  противоборството на интереси и предизвиква конфликти в районите на добиване и трансфер на ресурси;

- Мрежата от трансгранични престъпни организации се разширява и продължава да е една от главните заплахи за сигурността на гражданите и демократичните основи на обществото. България продължава да бъде транзитен път за трансфер на хора, оръжия и наркотици, извършвани с участието на български граждани;

- Непрекъснато се повишава заплахата от кибернетични атаки срещу финансовата система, комуникациите, държавната администрация, икономическите субекти и инфраструктура. Продължават престъпленията срещу интелектуалната собственост на гражданите и организациите;

- В допълнение на тази картина следва да отбележим и факта, че 27-те страни, членки на ЕС, имащи съществени различия както в икономическата си и социална политика, така и в обществено-политическия си живот, нямат унифицирани критерии и схващания относно рисковете за сигурността на континента. Това е още един фактор, възпрепятстващ тяхното неутрализиране и налагащ засилено обществено внимание към сферата на отбраната и въоръжените сили като съществена част от системата за национална сигурност на страната.

От изброените фактори, глобализацията поражда най-трайни проблеми, които изискват координиран подход и обединяване на всички ресурси. В тази насока е и политиката в НАТО – за всеобщ подход (Comprehensive Approach) и интелигентна отбрана (Smart Defence) и в рамките на ЕС – обединяване на способности и споделяне на разходи (Pooling and Sharing).

Най-ефективните средства за разрешаване на подобни проблеми през последните 20 години се оказaха дипломацията и въоръжените сили. Това предопределя, нарастващата им роля и значение в управлението на кризи в новите условия.

Общ извод:

Динамичните промени в средата на сигурност показват, че и за в бъдеще с висока вероятност ще възникват конфликти и кризисни ситуации, които ще бъдат сложни и трудни за предсказване и управление. Това ще предизвиква рискове и заплахи за националната сигурност и ще поставя предизвикателства пред отбраната. Променящата се вътрешна среда също предполага определени рискове и заплахи. Всичко това поставя изисквания за приоритетно изграждане и развитие на способностите на въоръжените сили за неутрализиране на тези заплахи.

 

2. Анализ на състоянието на отбраната.

Анализирайки състоянието на отбраната и въоръжените сили КООСО счита за целесъобразно да очертае следните слабости:

2.1. Прекомерно е централизирана системата за управление на отбраната. Управлението се осъществява еднолично от министъра на отбраната, на когото пряко са подчинени повече от ¼ от 40000–ния състав на заетите в отбраната. Въведената през последните три години и половина йерархична структура доведе до пълна зависимост на служителите в министерството от капацитета и волята на министъра на отбраната. Щабът на отбраната е превърнат в придатък на политическото ръководство на МО и важни, имащи дългосрочно значение за развитието на въоръжените сили решения се вземат без отчитане на неговата експертна позиция. Принципът на еднолично ръководство рефлектира и върху цялата нормативната уредба, обслужваща и утвърждаваща тази нетипична за съвременните армии система за управление на отбраната.

2.2.     Силно занижено е използването на военната експертиза при вземането на решения. В резултат на това началникът на отбраната и щабът на отбраната са лишени от възможността да участват активно в процеса на вземане на решения и са превърнати в изпълнители на волята на министъра. С тези си действия политическото ръководство ма МО е поставило в унизително положение военните експерти и ги е лишило от възможността да проявяват инициатива, компетентност и високи професионални умения. Така министърът на отбраната постепенно, но сигурно обезличава командния състав на армията. Не са малко и случаите в които ръководството на министерството се отнася с високомерие и пренебрежение към военнослужещите.

2.3.  Действащата нормативната база на отбраната съдържа редица празноти и противоречия, които възпрепятстват нормалното функциониране на системата. Това състояние, допълнено от липсата на политическа воля за завършване на военната реформа и хроничният недостиг на финансови средства свежда плахите реформаторски усилия до постоянни,  надминаващи границите на допустимост съкращения на личен състав, въоръжение и техника и структури на Българската армия.

2.4.  Въпреки многократните опити за преструктуриране на администрацията на Министерството на отбраната, все още голяма част от неговите структури нямат ясни функции, а в друга част от тях продължава дублирането на дейности - дирекции "Отбранителна политика” дублира част от дейностите на “Стратегическо планиране”; а дирекции “Планиране, програмиране и бюджет” – част от дейностите на “Логистика”. Структурата на Централното военно окръжие не съответства на мисиите и задачите, определени му от Закона за резерва. Нетипично е и възлагането на окръжието да се разпорежда с имотите с отпаднала необходимост.

2.5.     Възприетият модел за управление и вземане на решения е крайно неефективен и вреден за сектора отбрана. Неправомерно е издигната ролята на началника на Политическия кабинет като ключов елемент в административното ръководство на Министерството на отбраната. Това обезличава длъжността на постоянния секретар и създава административен хаос в администрацията.

2.6.     Създаденото Съвместно командване на силите (СКС) не съответства на реалностите, функциите, задачите и числеността на Българската армия. Практиката показва, че то управлява тактическите действия на формирования в състав не повече от един-два батальона. С едно незначително преструктуриране на щаба на отбраната функциите на СКС могат да бъдат поети от него. (За сравнение може да се посочи съставът на една общовойскова армия от близкото минало с личен състав, надвишаващ 40000 души и управляван от скромен по размери щаб на армия, а не от многостепенна структура, както е сега.)

2.7.     Приетата мирно-военновременна структура на Министерството на отбраната, пряко подчинените структури и Българската армия в която влизат и 3400 длъжности от доброволния резерв поражда редица важни организационни въпроси, касаещи нарастването на войските и силите в случай на криза:

- при мирно-военновременната структура не се предвижда провеждането на мобилизация. Не са възложени  такива  функции на Централното военно окръжие и няма структури за нейната организация. Не се поддържат запаси от въоръжение и материални средства и не се предвижда тяхното производство и доставка. Няма и инфраструктура за провеждането на мобилизация. На военните формирования не са възложени задачи, свързани с бойната готовност и мобилизацията. Схаващането на министъра на отбраната. че при възникване на криза ще има достатъчно време (около година) за създаване на съответната организация за мобилизация е твърде оптимистично или по-скоро наивно. От друга страна трябва да се отчете, че позитивните тенденции в областта на сигурността в региона и света са знакопроменливи величини, съпроводени с обезпокоителни прояви на тероризъм и религиозен фанатизъм, мащабна и икономически могъща международна организирана престъпност, етнически противоречия и други фактори, който не предполагат отказ от възможността за нарастване на силите и средствата на Българската армия в условията на криза, а точно обратното. Въпреки тези обезпокоителни характеристики на средата за сигурност, отбранителната политика на страната продължава да е подчинена на илюзорното схващане, че участие във военен конфликт е малко вероятно или, че обстановката ще предостави достатъчно време за възстановяване на мобилизационните възможности на страната. Това води до невъзможност за изпълнение на мисиите на Българската армия;

- същевременно Министеството на вътрешните работи, както и останалите структури, имащи мобилизационни ресурси съхраниха мобилизационните си възможности, а Министерството на отбраната, на което тези ресурси са най-необходими не подържа възможности за тяхното нарастване.

2.8.     Не е планирано използването на цивилните служители във време на криза и няма нормативна уредба за това. Техните ангажименти са единствено по Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Това ще доведе до невъзможност за пълноценно функциониране на въоръжените сили по време на криза.

2.9.  Сценариите за действия на Българската армия не са плод на сериозен политико-военен анализ и се нуждаят от прецизиране. В сегашния им вид те могат да се окажат, несъответстващи както на предполагаемата обстановката, така и на възможностите на Българската армия. Не са заделени и ресурси за осигуряване на тяхното изпълнение.

2.10.    Социалната политика не отчита същественият и признат в целия демократичен свят факт, че в отбраната най-ценният капитал са хората. През последните три години и половина политиката на министъра на отбраната е насочена срещу  хората в отбраната и техните компенсации заради условията на труд. През този период не се увеличават заплатите (Военнослужещите и цивилните служители не са получавали допълнително материално стимулиране от 2009 г. до сега), отнемат се социални придобивки като:

-         правото на военнослужещите на закупуване на жилище от фонда на Министерството на отбраната, както и безплатно ползване на ведомствените общежития;

-         безплатно посещаване от децата на военнослужещите на детските градини на МО;

-         безплатно ползване на зали във военните клубове;

-         общият осигурителен стаж на военнослужещите за придобиване право на пенсия е увеличен от 25 на 27 години, независимо от възрастта;

-         от две години не се изплащат допълнителни възнаграждения за по-висока квалификация (за класна специалност), за фактическо командване и за престоя в разпореждане по специалните щатове на министъра на отбраната.

Въведено беше изискване за възраст за придобиване право на пенсия:

- 52-годишна възраст - за сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания;

-  54-годишна възраст - за офицерите със старши и висши офицерски звания.

- 15 години за длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при навършване на 42-годишна възраст - за сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания и 44-годишна възраст - за офицерите със старши и висши офицерски звания.

Ефектът от тези необмислени промени беше такъв, че за кратко време се уволниха около 20 процента от служещите подполковници в Българската армия. Напуснаха над 18 на сто от служещите майори и около 11 процента от младите (46 - 49 годишни) полковници. Това бяха кадри с висока квалификация и опит както на национално ниво, така и в структурите на НАТО и задграничните мисии на Алианса.

Военните клубове в цялата страна са в изключително лошо състояние и не работят. Прекъсната е връзката им с армията, военно-патриотичните организации и обществеността.

На военните пенсионери не се обръща никакво внимание (замразени пенсии, без достъп до военните болници, военномедицинска академия и военно почивните домове). В същото време само 8% от капацитета на Военномедицинска академия се използва за лечение на военнослужещи. Като обобщение - налице е  сериозен отстъп от постигнатото в социалната сфера през предходните 4 години.

Условията на живот и работа в армията са лоши и са причина за ниския рейтинг на професията „военнослужещ”. Ниската степен на осигуреност с жилища, заплащането, възможностите за здравно и битово осигуряване на семейства в съчетание с все по-ограничените възможности за израстване в кариерата влияят отрицателно върху мотивация на военнослужещите и ги принуждава да напускат армията.

Тези обстоятелства, допълнени от снижаващият се социален статус на военнослужещите водят до друга трайно негативна тенденция – снижаване качеството на постъпващите във висшите военни училища младежи, а от там и на целия команден състав на Българската армия.

2.11.    Модернизация на въоръжението и техниката няма. Няма ясни критерии и не се очертава перспектива за нейната реализация. Изразходването на военния бюджет е непрозрачно и нерационално. То не само не осигурява дори минимални средства за капиталови разходи, но и не спомага за развитие на бойните способности на войските и силите на Българската армия. Състоянието на въоръжението и техниката във ВВС например може да се охарактеризира с афоризма "Една база, един генерал, един вертолет."

2.12.       Реализацията на освободените войскови имоти е минимална и е резултат както на административния хаос в Министерството на отбраната, така и на категоричното непознаване на пазарните принципи и условия за реализация на дълготрайни материални активи на свободния пазар. Имотните “подаръци”, щедро предлагани от министъра на отбраната на подбрани по неизвестен принцип общини се характеризират не само с материални щети за държавата, а и със сериозни съмнения за различен тип възмездни схеми с местните власти. Това е една от причините така необходими за отбраната финансови средства да изтичат в абсолютно нетипичната за армията дейност – охрана на имоти . Още по-тревожен е фактът, че тази обстановка се възприема като съвсем нормална и краят на това безсмислено разточителство въобще не се вижда (eежегодно за данъци, такси, охрана и администриране на имоти се разходват 25 млн. лв.).

2.13.      Единствената, при това съвсем реалистична характеристика на търговските дружества на МО е изключително лошото им управление от страна на принципала – министъра на отбраната. На практика той е абдикирал от управлението на тези структури. Като резултат - липсват поръчки, личният състав не получава редовно възнагражденията си, случват се произшествия, съществува социално напрежение в географски области, където много често военната промишленост е структуроопределяща и има висока социална и икономическа тежест в съответния регион. Състоянието на тези дружества се влошава прогресивно без това да предизвиква безпокойство и тревога у принципала и останалите заинтересовани лица в Министерството на отбраната. 

2.14.          Участието в ликвидиране на последствията от бедствия и аварии е твърде ограничено и несъответстващо на възможностите на въоръжените сили. Тук проблемът е и в нормативната уредба. Целесъобразно е Българката армия, пред вид възможностите си да се натовари с повече мирновременни отговорности, касаещи оказването на помощ на населението при бедствия и аварии. Особено в случаите, когато самото министерство на отбраната е създало условия за бедствия и аварии – инцидентът с язовир „Иваново”, причинил не само материални щети, но и човешки жертви.

2.15. Обществените поръчки - въпреки многократните декларации на ръководството на Министерството на отбраната, обществените поръчки не се характеризират с необходимата прозрачност. Продължават да се срещат примери на конфликт на интереси, фаворизиране, измами и корупция, които нарушават лоялната конкуренция и обезсърчават участниците в процедурите. Често срещано явление е смесването на критериите за подбор с критериите за оценка на офертите, наличието на дискриминационни условия и необосновани ограничения и изисквания към участниците. Като се добави към това и включването в комисиите на хора без необходимата професионална квалификация и опит в съответната област, напълно разбираемо става формираното обществото мнение за тяхната непрозрачност и обслужване на частни интереси. Неотдавнашните примери на утилизация на боеприпаси от частна фирма, завършили с взрив на склада и трима загинали потвърждават наличието на тези обезпокоителни признаци в областта на отбранителните поръчки. Аналогични симптоми се забелязват в организацията на охраната на обекти, където изтичат не малко средства от бюджета за отбрана.

2.16.   Системата за контрол не функционира ефективно. Въпреки съществуващите три звена за контрол (Инспекторат, Вътрешен одит и Звено за материално-техническа проверка) не се констатират основните слабости в отбраната. В резултат на това не се предприемат мерки за тяхното отстраняване, както и превантивни такива за тяхното недопускане. В същото състояние е и системата за контрол във войсковите формирования.

2.17.   Военната дипломация не е приоритет в работата на военните аташета. Тяхната пасивност не води до подобряване имиджа на армията сред нашите съюзници и партньори и повишаване международния авторитет на страната в ЕС и останалите международни организации

2.18.   Липсват гъвкави кариерни пътища, позволяващи на военнослужещите да напускат и се връщат отново в армията, както и механизми за преминаване на резервистите на активна  служба и обратно.

2.19.   Медийната политика на Министерството на отбраната през последните три години е крайно неефективна и кампанийна или по-точно – такава на практика липсва. Вестник „Българска армия” се използва за политическа пропаганда, а медийните изяви са право само на министъра на отбраната. Това състояние на нещата е известно на широката публика и снижава и без това не особено високия престиж на ведомството.

Председател на Управителния съвет на КООСО

Полковник от резерва Иван Иванов

(Настоящата визия представлява интелектуална собственост на КООСО по смисъла на чл. 3 ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права!)

(Продължава)