Обществени организации: Влиза ли служебното ръководство на МО в дълбоката вода

25.03.2013 г. Обществени организации: Влиза ли служебното ръководство на МО в дълбоката вода

 Рискът е да се стигне до още по-голямо разделение на военното съсловие, вместо неговото консолидиране.

Спирдон Спирдонов

Служебното ръководство на Министерството на отбраната (МО) е на път да навлезе в дълбока вода. Колкото похвално и амбициозно, толкова и рисковано е намерението за „активизиране на диалога с професионални, академични, обществени организации и бизнес сдружения по въпроси на отбранителната политика.” Така е записано в обявените управленски приоритети на министър Тодор Тагарев за следващите три месеца.

Формата е Обществен съвет по отбранителна политика. Тя е в унисон на стремежа на служебното правителство да даде шанс на гражданското общество в управлението на държавата. Проявите ще бъдат тематични дискусии, публикуване на позиции, становища и предложения на участниците в съвета, включително със създаването на онлайн платформа за подпомагане на диалога. Вече бяха обявени двамата съветници – Детелина Николова и Веселени Петков, в политическия кабинет на министъра, които ще имат пряко отношение към този диалог. Ще поканим всички, които са активни по отношение на отбранителната политика, каза министър Тагарев.

До тук всичко е добре. Ако и нататък продължи така, т.е. без задълбочаване на проблемите, това ръководство на МО, ще бъде горещо адмирирано.   Оставям академичните и бизнес сдруженията настрани. Имам предвид военно-патриотичните съюзи, неправителствените организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдруженията на военнослужещи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, както са изброени в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Точно при тях е дълбоката вода. Рискът е да се стигне до още по-голямо разделение на военното съсловие, вместо неговото консолидиране. Поради това всяка покана от страна на министъра до една или друга обществена организация за участие в Обществения съвет по отбранителна политика следва да бъде много добре премислена. Предшествана, разбира се, от задълбочен анализ на всички тези 41 неправителствени организации в сферата на отбраната. Прилагането на академични, т.е. готови, рецепти може да доведе до негативни настроения както към ръководството на МО, така и между самите организации. Протежирането ще нанесе още по-големи поражения върху стремежа за единение и единодействие на военното съсловие.

Възможно е да се изброят няколко признака, които обединяват или различават този тип граждански организации.

Някои от тях са национални, включително национално представени, както и с активна роля на международната сцена, други имат само централно ръководство или по няколко регионални структури. Трети са ориентирани към конкретна работа със запасните и резервистите по места и с областните управители и кметовете, а четвърти се концентрират върху научно-изследователска дейност, организиране на кръгли маси и конференции предимно в столицата. Не е без значение и регистрацията им – в обществена или в частна полза. Тя предопределя разлика в целите, задачите, формите и действията за тяхното постигане и изпълнение.

Два от съюзите работят на основата на специални закони, приети от парламента за ветераните от войните и за военноинвалидите и военнопострадалите. Министърът на отбраната оглавява Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните. Работна група няколко пъти заседава по предложения за промени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

При анализа прави впечатление и различният състав. Има организации, в които са представени родовете войски от трите вида Въоръжени сили, закритите Строителни и Транспортни войски, специалните служби, МВР, военния съд, прокуратура и следствие. Други залагат да по-тясна специализация и включват в себе си само бивши военнослужещи от определен вид или род Въоръжени сили. Трети имат в състава си действащи военнослужещи и би трябвало да са чисто професионални организации.

Една не малка част от всички тези организации са склонни към някаква форма на обединение или единение. Във функциониращия от близо две години Обществен съвет по въпросите на отбраната например членуват 25 от тях. Има и такива, които предпочитат да работят самостоятелно, защото интересите им са много специфични, или другите не намират за нужно да ги приобщят към себе си. Обикновено те търсят опора във властта, защото нямат достатъчно развърната структура и необходимия членски състав.

Не е без значение и нагласата към влизане във властта с използване на партии или създаване на такива. Има организации, чиито устави дори не разрешават сключване на споразумения с политически партии, включително и за участие в местни или парламентарни избори. Други имат точно обратната политика. И при едното, и другото, разбира се няма нищо лошо. Всяка организация е автономна и може да предриема действия, съгласно решенията на своите управителни органи.

Нещата са така подредени, че формулата на обществения съвет ще бъде измислена от служебното ръководство на МО. В никакъв случай не бива да се вещае неуспех на това дело. Особено, ако се минимизира влиянието на субективния фактор. И ако се работи с перспектива. Т.е., че и след три месеца ще има неправителствени организации в областта на отбраната и сигурността, които след участието си в тази инициатива на служебното правителство трябва да излязат по-силни и по-единни. В този смисъл е усещането, че общественият съвет е дълбока вода за МО.