Преди 10 г. САЩ нападнаха Ирак заради петролните си интереси

20.03.2013 г. news_big_tumb

 Ганчо Каменарски

 „Колониалната инвазия в Ирак и най-грозните лъжи на машината за лъжи, която разпространи и оправда тези актове на варварство, завинаги ще останат сред най-големите и непростими престъпления срещу човечеството.” Хосе Луис Сапатеро, министър-председател на Испания

САЩ брутално излъгаха международната общност и с фалшиви аргументи подведоха ООН да приеме резолюция 1546, разрешаваща военни действия в Ирак. България взе участие от септември 2003 г. едва в четвъртата фаза на операция IRAQI FREEDOM – „Стабилизиране и възстановяване”. Това обаче не намалява отговорността на страната ни: Не само подведена от САЩ, но и в стремежа да заслужи приемането в НАТО, България участва в една срамна империалистическа война – в желанието си да увеличи своята сигурност и стабилност, тя даде приноса си за увеличаване на нестабилността и несигурността не само в Евроазиатския регион, но и в света.

* * * * *

След атаките от 11 септември 2001 г. американското правителство обявява война срещу световния тероризъм и представя списък на държави, укриващи или помагащи на терористи - в списъка са включени Ирак, Иран, Северна Корея и Сирия.

Скоро след това, оценявайки, че имат необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейните инспектори на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) да посетят няколко обекта в страната.

ООН приема резолюция 1441, която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. През цялата 2002 г. и в началото на 2003 г. САЩ продължават да упражняват натиск и се опитват да заставят Ирак да се съобрази с изискванията, поставени в резолюция 1441.
На 6 март 2003 г. инспекторите публикуват доклад, в който обявяват, че не вярват Ирак с настоящата си икономика и ниво на развитие да е в състояние да разработва или да поддържа програми за разработки на оръжия за масово унищожение.

През февруари 2003 г. САЩ и Великобритания се опитват да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват с или без нужната резолюция.

Към този момент комплексът от разузнавателни служби на САЩ би трябвало да е достигнал до извода, че Саддам Хюсеин не разполага с оръжия за масово поразяване. САЩ обаче продължават да твърдят, че имат неопровержими, но засега секретни доказателства за наличието на забранени оръжия.

Машината за водене на войната вече е набрала обороти. Всъщност тази война е необходима на САЩ поради нейните икономически интереси, събрани в едничките думи „петрол” и „господство”.
Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач Саддам Хюсеин:
• нарушават човешките права, стигайки дори до форми на геноцид;
• не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че не притежават налични запаси от биологични, химични, ядрени и други секретни оръжия;

• подкрепят и осигуряват финансово терористи и терористични организации (в частност Ал Кайда), които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци.

Начало и ход на войната

След „Войната в Залива” (1991 г.) САЩ и други коалиционни членки са активни участници в конфликт от ниско ниво на територията на Ирак. Често се извършват бомбардировки над предварително посочени обекти с цел дестабилизиране на военната инфраструктура на държавата. През лятото на 2002 г. американските ВВС започват операция „Южен Фокус“, която продължава до началото на март 2003 г. Акцията е секретна и е обявена чак през лятото на 2003 г., а целите й са специално подбрани военни обекти в южните части на страната.

Броени дни преди началото на войната почти всички смятат, че първите няколко дни, ако не и седмици, ще са период на тежки бомбардировки, подобно на войната в Персийския залив или тази в Афганистан. В действителност идеята на американското правителство е различна - планът включва едновременни въздушни атаки и нахлуване по суша. Войската ще се старае да стигне максимално бързо до столицата, избягвайки големите градове и уличните боеве. Сред очакваните проблеми са пясъчни бури, битки в градовете и засади.

Март - април 2003 г.

В 3:30 ч. българско време на 20 март 2003 г. серия от силни експлозии разтърсва центъра на Багдад. В 4:15 ч. Джордж Буш обявява, че е заповядал извършването на атаката. Изстреляни са 36 ракети Томахоук и бомби GBU-27, всяка с тегло от близо половин тон.

На 21 март 2003 г. започва и мащабна сухопътна офанзива - британските сили прекосяват границата и бързо достигат до малкия, но стратегически важен пристанищен град Ум Касър.

В 5 ч. българско време започва и обещаната от коалиционните сили „невиждана в модерно време“ въздушна кампания. Официалното име на операцията е „Шок и Ужас“, което по-късно се превръща в нарицателно за всяка масирана въздушна бомбардировка, чиято цел е да всее страх в редиците на врага чрез демонстрация на сила и превъзходство. За по-малко от 1 час по Багдад са изстреляни над 320 ракети Томахоук, като според иракското министерство на информацията ранените са над 200 души.
На 22 март британските части достигат до предградията на Басра, където няколко часа водят ожесточена битка с танкове на иракската войска. По-късно британците се изтеглят обратно към Ум Касър.

Американски войници навлизат в град Насирия, на около 360 километра южно от Багдад, където попадат на добре планирана засада и 16 от тях са заловени, има и убити. При друг инцидент близо до Насирия загиват 10 американски морски пехотинци - телевизия CNN излъчва кадри с колона от горящи американски бронирани коли и дори един унищожен танк M1A1 Abrams.
Сутринта на 24 март американските ВВС провеждат операция срещу дивизия „Медина“ в областта на Кербала. Около 30 хеликоптера AH-64 Apache атакуват позициите на иракчаните, но срещат ожесточена съпротива и само 2 от тях успяват да изпълнят задачите си. Една машина е свалена от вражески огън, като двамата й пилоти са спасени.
В същото време Арабската Лига гласува резолюция, настояваща коалиционните сили незабавно и безусловно да се изтеглят от Ирак и да прекратят военните действия. Само Кувейт от всичките 22 страни членки гласува против решението.

На 2 април US-войските най-после достигат до крайните квартали на столицата Багдад, където срещат сериозна съпротива от страна на малки, но добре организирани отряди на иракската специална гвардия.
На следващия ден под коалиционен контрол вече е международното летище „Саддам“ в южните части на града. На 9 април Багдад окончателно пада.
Иракчаните излизат по улиците, за да празнуват падането на режима, съборена е огромна статуя на Саддам в центъра на Багдад. Приближените на режима, както и голяма част от войниците, се стопяват и се смесват с местното население. На 10 април кюрдски сили завладяват град Киркук.
На 15 април коалиционните сили обявяват, че вече контролират цялата страна.
Вандализъм, грабителство и щети от войната

В дните след падането на Багдад в столицата цари абсолютен хаос. По улиците върлуват въоръжени банди, които обират магазини, банки, правителствени сгради и дори Националния музей на Ирак.
За няколко седмици в града се възцарява сравнително спокойствие, но нанесените щети са твърде големи и градът не успява да се възстанови бързо. От не охранявания музей изчезват неопределен, но голям брой от 170 000-те експоната, а твърденията на иракчани, че американските военни са охранявали министерството на петрола и министерството на вътрешните работи впоследствие се оказват верни.

Скоро агенти на ФБР пристигат в Ирак, за да помогнат при издирването на изчезналите артефакти. До края на 2004 г. музеят отново е отворен за посетители, а в рамките на постоянната изложба се намират почти 160 000 експоната. От останалите 10 000 едва няколко десетки са от основната колекция, но най-ценните екземпляри са намерени от американските агенти - голяма част от тях са върнати от крадците в замяна на парично възнаграждение и опрощаване на извършените престъпления. Най-ценните експонати са скрити от управниците на музея в тайници в централната иракска банка и в самия музей - вероятно те са били преместени там броени дни преди началото на войната.

Край на мащабните военни действия

На 1 май 2003 г. президентът Джордж У. Буш каца на американския самолетоносач "Ейбрахъм Линкълн" със самолет Lockheed S-3 Viking, където държи реч, обявявайки края на мащабните военни операции в Ирак. Опонентите на войната критикуват това събитие и го описват като твърде скъпо и напомнящо холивудски филм. Правителството се оправдава, че кацането на президента със самолет било необходимо, тъй като корабът бил твърде далеч от брега. Впоследствие става ясно, че плавателният съд се намирал достатъчно близо до брега, за да се стигне до него с вертолет, а броени часове преди прякото предаване капитанът маневрира, така че камерите да не хванат в обективите брега на хоризонта.
Една от другите причини тази реч да има толкова противници, е огромният плакат "Мисията изпълнена", който моряци разпъват на контролната кула на самолетоносача преди речта на президента – по това време в Ирак се заражда партизанско движение, което до голяма степен обезсмисля ефекта от това мото. Въпреки официалното обявяване на края на мащабните военни действия, американската армия на няколко пъти провежда големи по размер операции - например през април 2004 г. срещу Армията на Мехди в Южен Ирак или през ноември 2004 г. при обсадата на Фалуджа.
Резултати от войната: Победа на водената от САЩ коалиция; падане на режима на Садам Хюсеин, последвано от неговото залавяне и екзекуция; американска окупация; иракски въстания; гражданска война с религиозна и етническа мотивация; политическа нестабилност с не спиращи самоубийствени актове; повишаване на броя на американските военни в страната; коалицията се изтегля; Ирак поема частичен контрол върху управлението (към 2010 г.) Като цяло този регион от света беше трайно и сериозно дестабилизиран.

Жертви и загуби

Коалиция: - 4417 души – САЩ;

- 318 - останалите членове на коалицията;

- 27 - Турция;

- над 1300 частни охранители;

- над 12 000 иракски полицаи и военни.

Сили на Саддам: ~45 000 убити (докато Саддам е още на власт);

- между 55 и 80 000 бунтовници (след 2003 г.);

- между 200 и 500 кюрди (ПКК);

- между 200 000 и 1 350 000 цивилни жертви.

Оръжията за масово унищожение

След като основните бойни операции приключват, правителството на САЩ съставя специална група, която е изпратена в Ирак, за да търси оръжията. Неин водач е Дейвид Кей, който през есента на 2004 г. представя финалния си доклад. Според него в страната не са открити забранени оръжия и по всичко личи, че такива е нямало.
На 2 март 2004 г. ООН оповестява рапорта от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994 г.



На 6 октомври 2004 г. групата, сформирана от правителството на САЩ, официално обявява своите разкрития - те не намират доказателства за наличието на забранени оръжия и според тях е било невъзможно Ирак да произвежда каквито и да е било след наложените санкции от 1991 г.
На 12 януари 2005 г. американските войници в Ирак официално прекратяват търсенето на такива оръжия.

Връзки между Саддам Хюсеин и Ал-Кайда

Друга от основните причини за инвазията, посочени от САЩ, е вероятната връзка на режима на Саддам Хюсеин с терористични организации и в частност с Ал-Кайда. Американското правителство на няколко пъти изказва предположението, че групировката има лагери за обучение на терористи на територията на Ирак и че самият Саддам Хюсеин я подпомага финансово. И това при положение, че възгледите на Бин Ладен и организацията противоречат на управлението в Ирак и тя се дистанцира от него.

ООН послужи като маша на САЩ при налагане на тяхното световно господство, а правителствата от „Коалиция на желаещите” се оказаха техни слуги. Дори Русия и Китай оцениха високо резолюция 1546 на ООН. Единствен испанският премиер Хосе Луис Сапатеро има мъжество и достойнство да заклейми САЩ и останалите агресори. И всичко това се случи пред погледите на безучастното човечество.

България и операцията в Ирак

За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22.8.2003 г. до края на 2008 г. България участва с 11 контингента с обща численост 3367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти за периода на операцията в Ирак са изразходвани 155 343 000 лв.
Жертвите, които дадохме в хода на операцията, са 13, мнозина други бяха ранени. Читателю, ако все пак търпеливо си стигнал до тук, прочети поне техните фамилни имена – те загинаха при „защита” на България на хиляди километри от нея. И си спомни мъдростта, че тежко на онзи народ, който има нужда от герои като тях:

• Майор Георги Христов Качорин

• Старши лейтенант Николай Ангелов Саръев

• Офицерски кандидат Марин Милев Милев

• Офицерски кандидат Цветан Стоянов Камов

• Офицерски кандидат Паун Стоянов Георгиев

• Офицерски кандидат Иван Христов Инджов

• Офицерски кандидат Антон Валентинов Петров

• Офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров

• Офицерски кандидат Димитър Иванов Димитров

• Офицерски кандидат Владимир Неделев Пашов

• Офицерски кандидат Гърди Христов Гърдев

• Офицерски кандидат Преслав Йорданов Стоянов

• Офицерски кандидат Валентин Николаев Донев