Пенсионирането на военните: История, настояще и перспективи

06.03.2013 г. Пенсионирането на военните: История, настояще и перспективи

 Спирдон Спирдонов

Промените в режима за придобиване право на пенсия от военнослужещите предизвика доста напрежение и въпроси от есента на миналата година насам. Като че ли не всичко е решено веднъж завинаги. Натискът от ЕС за ограничаване на ранното пенсиониране ще продължи и занапред. За това е добре да се търсят различни професионални пенсионни схеми. По тези въпроси говори Антоанета Ганчева, директор на дирекция «Анализ, планиране и прогнозиране» в НОИ на кръглата маса „Военната професия - настояще и бъдеще”, организирана от Обществения съвет по въпросите на отбраната и Асоциацията на Сухопътните войски.

Между 1887 и 1894 г. се създават пенсионните фондове у нас. Сред тях е и военният, който е трети по ред след тези на учителите и на свещениците. Своята дейност започва с основен капитал от 700 хиляди лева, който е даден безвъзмездно от държавата и продължава да се финансира от държавата и 5-процентова вноска от заплатите на военните и на чиновниците във военното ведомство.

Изискваният минимален стаж да се пенсионират военните е бил 10 години. Разбира се, при непълна пенсия. Максималният стаж е бил, забележете, 30 години, като последователно е растял на 35 и 40. Така е във времето до 1944 г. Изплащали са се пенсии за стаж, наследствени и инвалидни.

В първите години поради войните се появили доста млади пенсионери, което, съопроводено и с недобрата организация на финансите, довело до повишаване на разходите на този фонд. Това е основна причина през 1922 г. пенсионните фондове на всички държавни служители да се обединят в един. Създава се и Закон за пенсиите, чиято последна редакция е от 1932 г., който просъществува до 1948 г. Според него военните се пенсионират независимо от възрастта, но със стаж най-малко 20 години. Осигурителните вноски са за сметка на министерствата, където са работили съответните служители.

След 1944 г. до началото на 50-те години на миналия век се реорганизира пенсионното осигуряване. Използва се съветският опит и се създава един нов общ Закон за пенсиите, който определя и пенсионирането на военните. Този закон действа до 1999 г. Според него военнослужещите при уволнение придобиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им.

Правилото за пенсиониране на военните в основни линии не се променя от 1932 г. Доколкото е имало промени, те са свързани с обхвата на правоимащите лица.

През 2000 г. се създава новото пенсионно законодателство в България, т.е. тристълбовата пенсионно-осигурителна система. За военните се увеличава необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия от 20 на 25 години. През 2004 г. те са включени в допълнителното задължително пенсионно осигуряване с участие в универсални професионални пенсионни фондове.

През 2011 г. правителството взема решение за ограничаване на ранното пенсиониране, което включва и военните. От 1 януари 2012 г. се увеличи осигурителният стаж от 25 на 27 години. От 1 януари 2013 г. се въведе и минимална изискуема възраст за пенсиониране – 52 години за войниците, сержантите, офицерските кандидати и офицерите с младши звания  и 54 години – за офицерите със старши военни звания. Остана изискването за 27 години осигурителен стаж, от които две трети изслужени във Въоръжените сили. Една добра компенсация е отпадането на изискването военните лица да са на действителна военна служба в момента на пенсионирането. Това означава, че независимо кога са изслужени в армията тези две трети, т.е. 18 години, когато навърши съответните 52 или 54 години може да се пенсионира. За сравнение – основната пенсионна възраст на мъжете през 2013 г. е 63,8 години, което означава, че младшите офицери се пенсионират 12 години по-рано.

През последните години се повдигаше въпросът за поемане на целия размер на осигурителната вноска за пенсия на военните лица от съответното държавно ведомство. По принцип осигурителните вноски се плащат от държавата, но се искаше те да влязат в разходите на съответното министерство. Поради тази причина, след направени от НОИ разчети, осигурителната вноска се повдигна с около 20 процента. В момента тя е около 41 процента за родените преди 1960 г. и 35,8 процента за родените след 1959 г.

В нашия Кодекс за социално осигуряване е записано, че от 2014 г. няма да има максимален размер на пенсията, т.е. таван, който сега е 700 лв., а от 1 април – 770 лв. Това се отнася за новоотпуснатите пенсии. Предполага се, че няма да остане само за тях, защото има много хора, които са заинтересувани да падне таванът за всички. От 2000 г. се осигуряваме с таван на осигурителния доход, което означава, че по естествен начин има и таван на пенсията. При последния доход на осигуряване една пенсия по-голяма от 800 лв. няма как да се получи.

Има няколко възможни решения за ранното пенсиониране. Като първи вариант – пенсионирането на военните да остане в сега действащото пенсионно осигуряване. Продължават да се пенсионират по универсалната пенсионна схема с ясно разписани законови форми, както е сега. Недостатъците са свързани с това, че като членове на ЕС, имаме непрекъснато препоръки за ограничаване на ранното пенсиониране и то ще продължи, както за военните, така и за останалите.

Друга възможност е да се създадат професионални пенсионни схеми за военните, какъвто е преобладаващият световен опит. Тези пенсионни фондове могат да бъдат в две насоки. Едната е като учителския пенсионен фонд. Там се внася определена вноска от работодателите. Учителите могат да се пенсионират три години по-рано, като получават пенсия от този фонд и след това преминават в общата схема на пенсиониране. Друга пенсионна схема е когато всеки има индидидуална партида. Ако реши да се пенсионира по-рано, може да използва средствата от тази партида.

При специализирана пенсионна схема предимството е в отпадането на рисковете при ранното пенсиониране. Трудностите са, че тя тепърва трябва да се създава, а пенсиите на тези, които са близо да пенсионната възраст ще продължат да се изплащат от ДОО и да се финансират от държавния бюджет.

В сегашния Закон за отбраната и Въоръжените сили има параграф в преходните и заключителни разпоредби за създаване на военен пенсионен фонд, който да изплаща добавки към пенсиите на военнослужещите. През 2009 г. е работено по този въпрос, но вероятно поради липса на финансови ресурси фондът все още не е реализиран.

За допълнителното пенсионно осигуряване на военнослужещите  министърът на отбраната Аню Ангелов даде информация, отговаряйки преди няколко дни по време на парламентарния контрол. Съгласно параграф 116 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително осигуряване, обнародван в Държавен вестник, бр. 67 от 2003 г., военнослужещите родени след 31 декември 1959 г. придобиват право на допълнителна пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 до 3 от Кодекса за социално осигуряване. На основата на това пенсионното осигуряване на военнослужещите е в съответствие с действащото законодателство, уточнява министърът. Съобразно чл. 127, ал. 4 от КСО военнослужещите се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, считано от 1 януари 2004 г., като за същата година размерът на осигурителната вноска е 3 % и е определена в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. На основание на чл. 157, ал. 1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за 2005 г. е 3 %; за 2006 г. – 4 %; от 2007 г. – 5 % и от 2017 г. – 7 %.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от КСО създава задължение за осигуряване в професионален пенсионен фонд само за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд. С ПМС № 235 от 1998 г. е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в чийто обхват не попадат военнослужещите като лица, работещи при условията на първа или втора категория труд. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 222 трудът на военнослужещите е приравнен на този от първа категория труд при пенсиониране. Поради тази съществена разлика военнослужещите не се осигуряват в професионален пенсионен фонд, а в универсален.

Доста правителства, припомня министър Ангелов, са смятали, че трябва да има военен пенсионен фонд, т.е. един вид професионален пенсионен фонд. Но проблемът е в рестрикциите на бюджета. Всеки един професионален пенсионен фонд трябва да започне с определен капитал, трябва да се определи начинът на формиране на вноските и тези вноски да бъдат от лицата, които ще бъдат осигурени впоследствие. И предишното, и това правителство, признава министър Ангелов, не успяхме да направим такъв военен професионален фонд поради простата причина, че нямаше абсолютно никакви средства той да бъде захранен. Въпреки, че е имало няколко срещи с НОИ и въпросът дори стигнал до наредба за създаване на такъв фонд. Министърът смята, че всяко увеличение на осигурителните вноски би ощетило самите военнослужещи. Според него фондът трябва да става на базата на лични вноски, за разлика от останалите, тъй като военнослужещите не влизат в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

За да е привлекателна, военната професия трябва да осигурява на постъпващите на служба сигурност и защита от държавата и обществото, подчерта в доклада си на същата кръгла маса генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков – председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски. Определящо за избора за упражняване на военната професия  в САЩ не и само заплатата, а условията, предлагани при освобождаване от действителна военна служба, пенсия и бонуси.  Там има три варианта за пенсиониране.

Всеки навършил 20 години служба има право да се пенсионира и за всяка година повече получава бонуси към пенсията, които могат да я доведат до 75 % от последната заплата или от трите най-добри заплати, които е получавал.

В САЩ на военнослужещия предоставят 30 хиляди долара при постъпване на служба, за да си оправи живота и 60 хиляди при завършване плюс ежеседмични помощи от 862 долара в продължение на 26 седмици, докато се устрои на работа. Ако си служил поне 6 месеца в армията, имаш право да ползваш бонуси като ветеран от армията.

Държава, заинтересована от труда на своите военни, приема безпрекословно и спазва различни облекчения за тях. В САЩ, военните ползват много облекчения като: обезщетения при инвалидност, за професионална реабилитация, за провеждане на образователни курсове, за психотерапевтична помощ, за безработица след напускане на армията, за строителство на жилище; безплатен полет или други пътувания с транспорт на армията до всяко кътче на страната и извън нея, както за пенсионирания, така и за членовете на семейството; ползване на инфраструктурата на армията след пенсиониране от него и семейството му (хотели, почивни бази, спортни комплекси, детски домове) само срещу карта, че е военен пенсионер; свободно пазаруване в мрежата от магазини на армията, където цените са с 50% по ниски от тези навън.

За съжаление, всичко това не е в България. Поради тази причина ще продължаваме да се питаме защо военната професия не е атрактивна.