Не знаем как се воюва без авиация

17.01.2013 г. Не знаем как се воюва без авиация

 Изказване на командира на ВВС генерал-майор д-р Константин Попов на кръглата маса по проекта „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”

ВВС е сложна, искам тук дебело да подчетрая, национална система от голям мащаб. Ние изпълняваме нашите мисии и задачи в условия на мир, на военни и невоенни кризи. За да гарантираме въздушния суверенитет, което е наше конституционно задължение! Това го правим и сега. Десетки, стотици хора изпълняват своите задачи, носят бойно дежурство. Така както сме го правили в продължение на повече от 100 години.

През тези 100 години, разбира се, българските ВВС се развиваха, за да бъдат адекватни на средата за сигурност, като в определени периоди се е налагало да бъде модернизирана авиационната техника. Средата за сигурност е изключително важно нещо, което трябва да имаме предвид, да анализираме и да знаем, за да вземаме адекватни решения. Средата за сигурност включва в себе си много елементи – политически, икономически, социални, инфраструктура, информация. Има обаче и много елементи, с които може да се влияе върху средата за сигурност. В днешни времена, в ерата на бум, на взрив на нови технологии, на информационното общество съвременната среда за сигурност се характеризира с изключителна комплексност, трудна предвидимост и една ключова дума – динамичност.

Със своите характеристики съвременните ВВС отговарят в най-пълна степен на изискванията на средата за сигурност. Защото съвременните ВВС имат разгърната система за командване и управление. Тази система непрекъснато приема, обработва, анализира информация и позволява вземането на своевременни решения във всяка една минута в реално време. Съвременните ВВС, като израз на високите технологии, могат да действат в реално време, на големи дистанции, с високоточни оръжия, което намалява политическия и военния риск. Защото с тези си свои действия очевидно се намаляват собствените  и страничните загуби.

Една от характеристиките на съвременните ВВС е съвременната авиационна техника. Разбира се, бойната авиация не е само авиационна техника. Тя отразява и нашата ценностна система. Защото ние сме част от едно цивилизационно общество, което не приема масовите жертви. Има, разбира се, и други начини да се постигне крайната цел. С масови човешки жертви, чрез самоубийствени атентати, чрез терористични актове, на които бяхме свидетели. Но това не е част от нашата цивилизационна система.

Авиацията е начин на мислене, защото ние всички, които сме планирали операции и сме участвали в провеждането им, винаги сме носили в съзнанието си, че трябва да използваме пълно способностите на ВВС и на бойната авиация. Ние просто не знаем как се воюва без авиация. Именно за това и през последните 20, нелеки, години, Военновъздушните сили продължаваме да полагаме сериозни усилия, за да се развиват и променят ВВС, за да сме максимално адекватни.

Не малко беше свършено и трябва да отдадем заслуженото за това. Бяха разработени много концепции, доктрини, нови тактики, процедури. Положи се основата на нова организационна структура още през 1994 г., когато от полкова организация преминахме на базова. Разработи се нова система за подготовка на авиационните кадри с абсолютно съвременни регламентиращи документи. Въведохме нови нива на тактическа подготовка, които доказваме всеки ден в учения и тренировки. Продължава се модернизирането на инфраструктурата, включително и през тази година. Придоби се нова авиационна техника – Бел 206, ПС-9, ПС-12, „Кугър” и „Спартан”.

Ние трябва да сме абсолютно честни към обществото. Бъдещето на бойната ни авиация не е само цветя и рози. Предстои един много сериозен отход на значително количество бойна авиационна техника. Това категорично ще повлияе на дефицита от способности на бойната ни авиация. Това ще намали и способността ни да оперираме заедно с другите въоръжени сили. Защото всички знаем, че когато действаме съвместно, ефектът от нашите усилия се мултиплицира. Мога да заявя абсолютно ясно, че с намаляването на способностите на бойната ни авиация за поддръжка на другите видове въоръжени сили, ще се намали способността на другите въоръжени сили да изпълняват техните мисии и задачи.

Има и още нещо, което съвсем не е маловажно. С по-малко авиационна техника и по-малко полети, очевидно ще се снижи подготовката на летателния, инженерно-техническия и осигуряващия състав. Това абсолютно, неминуемо ще се отрази неблагоприятно върху безопасността на полетите. С по-малко авиационна техника, с по-малко полети ще имаме загуба на подготвен състав летци, техници и осигуряващи. Това определено ще затрудни изключително изпълнението на нашите национални задължения и дори при преминаването на една критична граница може да се застраши възможността за възпроизвеждане. Преминем ли тази граница ще се изискват изключително много повече ресурси и много повече време, за да се възстановят нашите способности, ако искаме да сме част от развитото авиационно общество, ако искаме да сме част от съвременните общества.

Изводът лично за мен е категоричен. Необходимостта от нов тип боен самолет е безусловна, за да можем да имаме съвременна бойна авиация и ВВС, които да отговарят на изискванията на съвременната среда за сигурност. А реализацията на проекта е неотложна, защото иначе ще струва значително много по-скъпо и ще изисква много повече време. Време е да разберем, че това не е някъде далеч в бъдещето и не някой друг ще го направи някога. Време е ние и тези, които ще дойдат след нас да поемат своите отговорности, независимо че този процес не е лесен, в името на българската авиация, на българската армия, на България.