Процедурата по избора на изтребител не е добра

17.01.2013 г. Процедурата по избора на изтребител не е добра

 Изказване на военния пилот полковник от резерва Ганчо Каменарски кръгла маса  по проекта „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”

Скептик съм, че от тази „кръгла маса”  по проблемите на новия многоцелеви изтребител нещо ще зависи, че тя може да повлияе с нещо на събитията. Форумът е закъснял и само ще легитимира пред обществото предопределеният вече избор на Ф-16. Така се прави пряка услуга на хората, които опорочиха процедурата и основателно посяха съмнения, че нещо не е наред. Единствените, които вече реално могат да повлияят на процесите, са депутатите, но те не присъстват в залата.

Вън от съмнение е, че проектният екип на ген. Румен Радев си е свършил компетентно и съвестно задълженията. Но сред хората в тази зала битува убеждението, че до каквито изводи да стигне проектният екип, изборът ще бъде в полза на Ф-16. Причината е в неотчетения от екипа в методиките „Атлантически клуб”.

Не вземам отношения по самолета, не съм достатъчно компетентен, но избраната процедура от военния министър Аню Ангелов не е добра.

Преди 3-4 г. ген. Румен Радев изнесе една лекция пред високопоставени американци и те, представете си, прилежно си водеха записки. Като база за избор на изтребителя ген. Радев посочи необходимостта политиците да направят анализ и прогноза за състоянието на региона Западни Балкани – Кавказ – Близък Изток. На базата на този анализ става възможна прогнозата в какви въоръжени конфликти може да бъде въвлечена България за времето на целия жизнен цикъл на изтребителя и какво вероятно ще бъде неговото мястото в конфликта.

А след като се закове и минималния брой на самолетите, трябва бъдат определени какви способности трябва да притежават самолетите. Това може да бъде формулирано като „необходими и достатъчни минимални способности”.

В България няма кой да направи анализа, политиците ни не притежават необходимия потенциал. Но нашите съюзници от НАТО, и преди всичко специализирани институти в САЩ, могат да го направят. Искам да го видя този анализ, върху който трябваше да стъпи екипът на ген. Радев, и как той е определил базата за проекта. Интересно ми е да видя дали той съществено ще се различава от моята лична прогноза, че дестабилизация в региона ни може да се очаква само ако ислямистите вземат връх в държавното управление на Турция или ако македонският проблем се превърне в българо-албански. Което би наложило ограничения в способностите на самолета. Ясно е, че този хипотетичен изтребител ще има извънредно ограничено поле за приложение.

По всичко изглежда, че такъв политически анализ-прогноза няма. И екипът на ген. Радев е разработил изисквания не за изтребител, който ще ни върши работа, а който ще бъде на върха на съвременните самолетостроителни технологии.

След като е определено да закупим 8-9 машини (толкова има Португалия за продаване), за да имат влияние върху конфликта, те или трябва да разполагат с ядрено оръжие или трябва да са въздушнокосмически совалки. Естествено това няма да стане. Тяхната намеса ще е козметична.

С отчитане реалностите на Балканите, българските ВВС не могат да се противопоставят на ВВС на нито една от съседните държави. Отделно всички сме членове на НАТО. Засега все още не поставям под съмнение бъдещето на НАТО след фактическия му провал в Афганистан.

Личната ми прогноза, която не ангажира никого, е, че нашите изтребители ще бъдат използвани единствено за еър полисинг и никога за бойни мисии зад граница. Това поставя под въпрос доколко са им необходими значими способности за удари по земни цели.

Преди десетина години ген. Иван Парапунов изрече една мисъл, която шокира: „България не се нуждае от изтребители, а от многоцелеви вертолети!” Ген. Парапунов е пилот-изтребител до мозъка на костите. И за да го каже, значи е имал основание. (Едно отклонение: Няколко пъти вече питам каква концепция има МО по отношение на вертолетната ни авиация. Все още не съм получил отговор.)

Ако министър Аню Ангелов е толкова убеден в законността, правилността и морала на избраната процедура за пряк избор на самолета, а не на конкурсна основа, нека да защити публично внесения в МС инвестиционен проект. Със своя авторитарен начин на ръководство той насочи процедурата в разрез с добрите практики, а не в духа на ЗОП. По-скоро ЗОП беше елегантно заобиколен.

Накрая ще си позволя да взема отношение по проблема изключително като журналист. Кой се стреми да ни наложи Ф-16 и защо? Това е проамериканското лоби в България, а негово острие е бившият военен министър Бойко Ноев. Държа да уточня, че те не вършат нищо незаконно – не е луд този, който изяжда зелника, а който му го дава. Г-н Ноев искаше да ни пробута стари Ф-16 още през 2000 г. (Впрочем тогава те щяха да са с 13 г. по-нови.)

В този момент думата на Ганчо Каменарски беше отнета. Каквото не успя да каже, го изпрати на „Отбрана”.

След това той вкара в МО консултантската фирма Макфарлан, на която наляхме много пари и част от тях сега май ще се върнат обратно като комисионни за Ф-16. Макар че компетентни хора твърдят, че става дума за десетки милиони лева.

Сега ще си позволя да разкажа неща, които все още не съм публикувал, но с които искам да ви убедя, че връзката между  министър Ангелов и Бойко Ноев не е просто топла, тя е гореща. Преди 1-2 г. министър Ангелов води делегация в САЩ. В деня преди да тръгнат той вдигна по тревога военния ни аташе във Вашингтон ген. Стефан Янев и му нареди спешно да уредят с Държавния департамент включването на Б. Ноев в делегацията. Ген. Янев на свой ред вдигна по тревога посланичката Елена Поптодорова и за един ден заповедта бе изпълнена. Кой е Б. Ноев, че да бъде спешно включен в делегацията? Поне тогава в общественото пространство той беше Никой! Отиването му обаче не беше обявено публично, но очевидно е предизвикано от форсмажорни обстоятелства. Първото, което идва на ум, че са уреждани проблеми около купуването на втора ръка Ф-16. За какво например мистър Ангелов активно е лобирал за Б. Ноев да бъде назначен на влиятелна длъжност в президентството, която да го поставя на позиция в обществото?

Българските ВВС наистина се нуждаят спешно от нов изтребител. Но няма голяма надежда, че това ще бъде най-подходящият изтребител и то при най-добрите условия. Тайно обаче се надявам някои хора (не са военни) да се срещнат един ден на „Майор Векилски”, защото палачинката в политическия тиган може все някога да се обърне и ГЕРБ да се окаже отдолу право върху горещия огън.

(Публикуваното е лично мнение на автора полковник от резерва Ганчо Каменарски и редакцията не носи отговорност за казаното и написаното.)