Покупка на самолети - само на политическа цена

15.01.2013 г. Покупка на самолети - само на политическа цена

Бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, бивш директор на „Отбранителна политика и планиране” - МО

Повече от десетилетие в плановете на министерството на отбраната фигурира един основен проект - проектът за закупуване на нов боен самолет за ВВС. Независимо, че той бе представян през целия планиращ период като приоритетен, по него не бе постигнат никакъв успех. Самолети няма. Причината – липсващите стотици милиони в бюджета за отбрана, необходими за неговата реализация. И не само това.
До момента нито едно правителство не планира сериозно във времето осъществяването му. Периодичното осведомяване на обществеността за развитието на въпроса от „видни” и не толкова видни политици и специалисти не доведе до нови самолети.
След като бяха пропиляни поредните 3 години по време на управлението на правителството на ГЕРБ, на последната права правителството нареди да се преговаря с някои от съюзниците в НАТО и други страни и до март да се излезе с конкретен вариант. Дадена бе и обща финансова рамка за реализация на проекта – около или до 700 млн. лева.
Излязоха информации и за някои „оптимални” и „изгодни” варианти за закупуване на самолети „втора” и „трета” ръка, които ако четем оценките на специалистите, а така също и на министъра Аню Ангелов, са като че ли единствените възможни. Никъде не виждаме и не чуваме някой да обсъжда закупуването на тази скъпа техника на политическа цена. Надявам се, че понятието е ясно. Политическата цена естествено не отговаря на стойността (в случая на остатъчната стойност на тези самолети), но съответства на нивото на съюзническите отношения в рамките на Алианса, и изпълнението на съвместните задачи от многонационалните му сили, чрез усилване на конкретни способности на отделни неплатежоспособни страни. Такива като България, за съжаление, и в противоречие с националното ни самочувствие.
Вътрешната взаимопомощ в НАТО не е от вчера. Всички помним политиката на ”каскадиране” от някои страни, предприета след разпадането на Варшавския договор и подписването на ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа – 1990 г.). Тя се изразяваше в предоставяне на въоръжения от една страна-членка на НАТО на друга. Така например Турция и Гърция получиха основни въоръжения от Германия. Гърция, специално, получи от Германия 500 БМП-1 от арсенала на бившата ГДР. Турция – още повече. Бяха „каскадирани” и бойни самолети от Холандия и други страни. Не виждам никакъв проблем въпросът с предоставяне на основни въоръжения, в това число и бойни самолети, да бъде поставен от България за обсъждане в Съвета на НАТО, и на други, по-ниски нива. По този начин Българските въоръжени сили ще могат да компенсират частично технологичното си изоставане поради недостатъчните финансови средства, отделяни за отбрана.
Нека припомним, че в новата история България поне два пъти е получавала основни въоръжения на политическа цена. Първият път от Германия в навечерието на Втората световна война и по време на нея, когато България е нейн съюзник. Всъщност самолетите Месершмит Ме 109 G2 и Месершмит Ме 109 G6, с които българските летци защитават въздушното пространство срещу англоамериканските бомбардировачи, са получени от тогавашния съюзник Германия именно на политическа цена. Вторият случай е с почти цялостното обновление на основните образци въоръжения от Съветския съюз след основаването на Варшавския договор. Тогавашна България почти ежегодно получава на политическа цена по една ескадрила самолети и по един танков батальон. Въпросът с нарастване на бойната мощ на „по-малкия” съюзник е бил решен именно с оглед нарастването на обединената (мултиплицирана) мощ на военнополитическата коалиция.
Нищо подобно като подход и „осребряване” на българското участие в операциите в Ирак, Афганистан и на Западните Балкани, не се забелязва. България отново е на пазара, предназначен практически за всички, без преференции и без ясно поставени политически искания. Не става дума за просия, а за категорична защита на националния интерес.
Не е късно да бъде възприет именно такъв подход. Така една основна задача по укрепването на отбранителните способности може да бъде изпълнена в рамките на значително по-малък финансов ресурс, а на българския данъкоплатец да бъдат спестени сериозни суми. Тези средства може да бъдат насочени към други области, предимно със социална значимост.
Ако екипът под ръководството на министъра на отбраната А. Ангелов не работи по такъв вариант и не е в състояние да постигне успех в този смисъл, по-добре да остави решението на въпроса на следващото правителство. И без друго в оставащите месеци правителството на ГЕРБ няма време да придвижи проекта, освен да подпише договор, а следващите правителства, поне 2, да изплащат ежегодно сумите по сделката. А това не е съвсем морално от гледна точка на отговорностите и натоварването на държавния бюджет в бъдеще.