Ние, военните разузнавачи, изпълнихме клетвата, положена пред бойните знамена

14.01.2013 г. Ние, военните разузнавачи, изпълнихме клетвата, положена пред бойните знамена

 Тези, които ни подлагат на дискриминация, са положили клетва да спазват Конституцията. Това писа в навечерието на 105-годишнина на българското военно разузнаване генерал-полковник от запаса Васил Зикулов.

Генерал-полковник о.з. Васил Зикулов*

Вече изминаха шест години от деня, в който Президентът подписа и въведе в действие т.н. Закон за досиетата (ЗД). Хиляди български граждани, в това число и такива, дали своя достоен принос за защитата на Отечеството, продължават да живеят огорчени и унижени от дискриминацията, на която са подложени.

Законът бе подписан на 13 декември 2006 г. Тогава, когато се предполага, че поради празничната суматоха гражданството най-малко ще може да му отдели внимание. Малцина са тези, които го познават добре.

По своето съдържание той е изцяло противоконституционен. Съгласно действащата конституция всички български граждани се ползват с еднакви права. Конституцията и съдебната практика не признават колективна вина и колективна отговорност. Лишаване от права може да бъде  наложено само при влязла в сила присъда.

Но докато по отношение на служителите на ДС ЗД е само несъобразен с Конституцията, то по въпросите, отнасящи се за военното разузнаване (ВР) той е престъпен, защото се основава на лъжи, фалшификации, измислици и предубеждение на своите автори, които по някакви, известни само на тях причини, не се ръководят от истината, а се стремят да опозорят ВР и БНА като ги представят за участници в решаване на задачи от вътрешен характер, свързани с насилие и доноси.

Органите на ДС и на Военното разузнаване са съвършено различни по своята подчиненост, предназначение, задачи, технически възможности и способи за действие и това ще е известно на компанията вносители, един от които – Николай Свинаров, е бивш министър на отбраната. В изработения от нея ЗД е записано противното, с което тя излъга депутатите и обществеността.

В закона наименованието “военно разузнаване”, както и широко известните, традиционно използвани в уставите наставленията и министерските заповеди наименования липсват. Вместо тях в него се използва измисленото “Разузнавателни служби на БНА”, каквито в БНА никога не са съществували. Не е случайно, че в закона не съществува никакво пояснение какво съдържание влага в това наименование законодателят.

Защо се прави това?

Във вносителите съществува опасение, че приемането на закона може да срещне силно противодействие в общественото пространство. Хората, които знаят за военното разузнаване и за неговото различие от органите на ДС са много. Това са всички, преминали през редовете на БНА през дългите години на студената война. Използването на наименованието “разузнавателни служби на БНА” създава впечатлението, че се касае за някакви тайни, малко известни разузнавателни формирования на БНА, изпълнявали задачи, подобни на тези на органите на ДС.

Този мошенически трик успява напълно. И до днес има хора, които искрено вярват, че такива органи са съществували. Попътно той постига още един резултат. Развързва ръцете на Евтим Костадинов и на неговите подчинени. Сега те са тези, които решават това, което е “пропуснато” в закона. В условията на безнаказаност и отсъствие на всякакъв контрол, те биха могли да разглеждат като разузнавателни служби и цялата БНА.

На основание на този закон е учредена и вече шест години действа т.нар. Комисия по досиетата (КД). Върху нея няма да се спирам подробно. Ще се огранича само да отбележа, че тя е изградена като финансиран от държавата, но напълно независим орган – монополен притежател на всички документи на ДС и на военното разузнаване. Поради монополното си положение в тази област, той е практически извън всякакъв контрол, ненаказуем и безотговорен. В това отношение отдавна е надминал бившата ДС, която се подчиняваше поне на държавния глава.

В началото на май 2012 г. неочаквано се появи издаденият от КД сборник документи “Военното разузнаване през  комунизма”. Въпреки всичките си недостатъци, това бе радостно явление. За пръв път комисията публикува документи, свидетелстващи за това, че военното разузнаване се изгражда в отговор на външна военна заплаха. Също така сборникът е първото официално издание на КД, в заглавието на което лъжата за съществуването на мнимите “разузнавателни служби на БНА” бе изоставена.

Но надеждите на подложените на дискриминация бивши военни разузнавачи скоро бяха помрачени. Почти едновременно с появата на сборника пред телевизионния екран лидер на управляващите оповести решението на мнозинството  да подкрепи продължаването на изтичащия мандат на КД за още един срок. Очевидно това се прави с предизборна цел. Предложението не е внесено в НС, а вече мандатът продължава. Въпреки че мандатът на КД вече изтече, тя се активизира и издава все нови и нови решения, удобни за Цветан Цветанов.

За “разузнавателните служби на БНА” вече не се говори, но законът още е в сила. Раздадоха се гласове за въвеждане на лустрация.

При това положение единствено правилно е решението на Инициативен комитет за за защита правата на военните разузнавачи в България(ИКЗПВРБ), оповестено от неговия председател генерал-майор о.з. Чавдар Калайджиев, ние да вземем въпроса за запознаване на обществеността с истината за военното разузнаване и закона за досиетата в свои ръце. В тази дейност неоценимо значение може да има помощта на СОСЗР.

По времето, разглеждано в ЗД през редовете на БНА са преминали милиони български граждани, те от личен опит знаят какво е значението и задачите на ВР в боя и операциите. Това, от което се нуждаят, е да им се разкаже как бяха излъгани при приемането на ЗД и как КД ги лъга цели шест години, че в БНА са съществували някакви разузнавателни служби – аналог на органите на ДС.Всички ние трябва да дадем своя принос.

Съзнавам своята болка и аз като един от оставащите все по-малко военнослужещи, взели участие в борбата против фашизма. Посветил съм живота си на защитата на Отечеството в редовете на армията. Вече седмо десетилетие нося парче от ръчна граната в белия си дроб. Имам богати спомени, получени от лични наблюдения и от служебната си дейност като ръководител на ВР, който въпреки напредналата си възраст и здравословни проблеми, съм готов да споделя с читателите на в. “Българско войнство”.

* Авторът е началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб в периода 1967-1991 г. Коментарът е публикуван в последния за 2012 г. брой на в. „Българско войнство”.