С цирка \"ББ&АА\" армията ни се превръща в бивша такава

22.12.2012 г. С цирка \

Въъ Военна академия властва определението на Оруел – «В незнанието е силата»

Професор, доктор, полковник (оз) Стойко Стойков
Авторът е бивш Заместник началник на Военна академия “Г.С. Раковски“

„Ако един смешник забавлява народа – това е комедия, но ако този смешник води народа – това е трагедия.” , казва Гьоте. Вече 4 години импровизациите на герберския цирк ”ББ&АА” господстват в сферата на отбраната, при което безкрайно се отрича направеното вчера, без да се дава сметка, че днешното утре ще бъде изстраданото вчерашно днес.Защото България, трябва да има най-напред отговорност към собствената си съдба, и след това към поетите ангажименти към партньорите от военнополитическия съюз, в който участва, а не обратното, което се извежда като „политическа целесъобразност” от пенсионерския екип „Незабравка” на Министерството на отбраната.
България не може, колкото и да се иска на армейските послушници на Винету, да се премести географски и да заеме полагащото й се според него историческо място между Франция и Белгия, след грешката в десанта на хан Аспарух, който вместо пролива Ла Манш форсирал с племето си река Дунав.
Днес и надяваме се завинаги България остава там, където е била - в центъра на Балканите, които за съжаление врят от противоречия и всеки, който отваря границата си всъщност отваря стрелбище.
Вместо да се стремят да изградят армия, каквато е нужна на България, „герберските пълководци” дадоха свобода на личните си отношения и водени от предразсъдъци в наследство на славно партийно минало и безславната си армейска кариера чрез брутален реваншизм са на път успешно да превърнат армията ни в бивша такава.
В тези географски ширини без армия няма да можем, колкото и в момента да се иска на една голяма част на общество ни, раздираното под милиционерския диктат от „анти и против фуражките”. А изграждането след тези „талибани” ще е твърде трудно, защото разбитото доверие бавно и трудно се изгражда и изисква внимание, за да даде необходимите резултати, а не присъди съобразени с „политическата целесъобразност на момента”.
Надяваме се, че обществото не мисли, че има военнослужещи които искат да служат в мизерни условия, жените им да са безработни, децата им да няма къде да отидат на градина и да закупуват (дори и тези на мисии така правят)оборудване за да изпълняват задълженията си.
В момента в армията все още не сме започнали сами да си плащаме заплатата, но след като си платихме хеликоптерите за разходки на незалязващото Слънце, от Нова година това вече е на дневен ред, за да угодим на майстора на постните пици.
След цирка, който устроиха с разузнаванията дойде ред и на цирка с образованието и обучението, а след това дойде ред и на науката в сферата на отбраната чрез политическите експерименти в назначенията на „униформени калинки” и механичната хирургия на отделни елементи на сиатемата за образование, обучение и квалификация. Неуспелите да се реализират в един според тях анти демократичен период, най-сетне се добраха до властови позиции и реализираха за три години „Черната си книга” с която превърнаха армията ни в изчезващ вид от спасяващи се „мотиватори”.
Въпреки недвусмисленото изискване на чл. 53.(4) от Конституцията на Република България и чл. 19 от Закона за висшето образование ” в приета с Протокол № 5 от решение на Академичния съвет на 24.04.2012г.” „Стратегия за развитие на академичния състав на Военна академия „Г.С.Раковски е потърсена една съвременна трактовка на „герберска- академична свобода, но в рамките на Закона за отбраната и въоръжените сили – свобода на преподаване, провеждане на научни изследвания, творчески изяви и свобода на обучение; баланс между единоначалие и академична автономия”.
Според изискванията на тази „Стратегия” за да бъде допуснат до участие в конкурс, кандидатът трябва задължително не само да познава политиката на модерно избраното към момента демократично правителство и „Програмата на Правителството на европейското развитие на България 2009–2013г.” (стр.3 и стр.5), но и целенасочено да работи за нейното реализиране в Академията, защото в противен случай няма да има успешно развитие като член на Академичния състав на Военна академия?!
Като заплаха №1 в оценката на рисковете е посочена вътрешната съпротива за промяна и стремеж за запазване на статуквото при което възможни щети ще се изразят в забавяне на необходимите реформи и подронване престижа на Академията чрез анонимни клевети в средства за масово осведомяване и разпространяване на слухове за отрицателно настройване на общественото мнение, влошаване на психическия климат на работа и демотивация на академичния състав.
Срамно, но сигурно до болка си спомняте изискването за авангардната роля, която трябваше да играе „офицера-комунист” и която вдъхновителите и авторите на тази „стратегия” все още носят прикътана до сърцето си заедно с червената партийна книжка. Все пак, нали кандидатите за участие в конкурси за заемане на академични длъжности във Военна академия не кандидатстват за членове на Партията, която в момента демократично, експертно и модерно управлява държавата и командва отбраната ни.
Чрез тази „стратегия” нежеланите могат безпрепятствено да бъдат отстранявани, а победителят в конкурса да е предизвестен, защото „стратегията” не увеличава прозрачността, а само нейната имитация!
Но за да бъдем позитивни дори в условията на тази обстановката на страх и раболепие във Военна академия, където вече три години по почина на Министерството на отбранат властва определението на Дж. Оруел, че „в незнанието е силата”, ще си позволим да предложим и едно „възможно” решение.
Министърът на отбраната да отдаде своя заповед, с която да посочи състав на „Специализирано служебно административно жури” за провеждането на конкурсите за академични длъжности в Министерството на отбраната вече по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС), а не както до сега по Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).
Решенията от заседанията на това Специализирано жури ще са заповядани предварително от Министерството на отбраната и те няма да подлежат на гласуване на самите заседания от назначените за тази цел служебни заседатели.
Научната специалност на членовете на служебното жури да бъде в професионалното направление „Организация и управление на разрушаването на Българската армия”, което напълно ще съответства на изискванията по конкурсите. Липсата на хабилитация може да бъде компенсирана с писмен документ от дирекция УЧР на МО, удостоверяващ принадлежността им като „ новите активни борци” за тази професионална кауза.
Решението на специализираното служебно жури за научните конкурси е окончателно, влиза незабавно в сила и не подлежи на обжалване!
Искрено се надяваме, че с това предложение и с Заповед на министъра на отбраната № ОХ-602/19.07.2011г. ще бъде запознат и Министъра на образованието, младежта и науката, за да бъде включена добрата практика от дейността на служебните журита на Министерството на отбраната по научните конкурси, като „ноу хау” в приложението на Закона за развитие на академичния състав в Република България в останалите 51 ВУЗА.
Само моля не забравяйте думите на Уинстън Чърчил, че „Българският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали”.
Велика Британия никога не сваляла знамената си в знак на уважение пред български политик, но пред български генерал го е правила! Защото в сърцето на българския войник, офицера е бил равен с Бога!
Винаги идва Видов ден господа политици! Гответе се за това!
Просто това е реалността в дейността на „Министерството на чудесата”. Всеки се бори за място под слънцето.
Но от всички нас (не само униформените) зависи до къде ще докараме тази прекрасна, но постоянно ограбвана страна. А дали ще изгрее слънце в тунела...
Молим се само - нашите деца да живеят по-добре от нас!
И знайте, че единственото нещо, което ни накара да продължим, е това, че обичаме България, нейната Армия и това, което правим за нея!
А Вие г-н Борисов?
А Вие г-н Ангелов?