Хасковският отряд и полковник Васил Делов в Балканската война

15.11.2012 г. Хасковският отряд и полковник Васил Делов  в Балканската война

 Подполковник от резерва Петър Ненков

С обявяването на мобилизацията  през септември 1912г. от 2-ра бригада на Втора пехотна Тракийска дивизия е създаден  Хасковския отряд . В него влизат 28-и пехотен  Стремски полк начело с полковник Иван Цеков, 40-ти пехотен резервен полк с командир Христо Събов, 3-ти артилерийски скорострелен полк  с командир Стефан Богданов,  половин  пионерна рота, част от 2-ро планинско  артилерийско отделение и 1-ви ескадрон  от 3-ти конен полк. За командир на отряда е назначен  полковник Васил Петров Делов, а за началник щаб - капитан Алекси Дюдюков. В състава на отряда влизат осем и половина  дружини , 9 батареи, 21 щабни офицери, 152 оберофицери, 662 подофицери ,  9316 ефрейтори и редници . В организационно отношение отрядът е подчинен пряко на командващия 2-ра българска армия генерал лейтенант Никола Иванов.    

Основната задача на отряда е да осигури  десния фланг и тила на 2-ра българска армия от турско нападение и да създаде предпоставки за успешното и настъпление към силната Одринска крепост. За целта е необходимо да се извърши поход  от Хасково към Кърджали и да се изнесе  пограничната линия  по течението на река Арда. С това се лишава от възможност турските войски съсредоточени в Кърджалийския регион да предприемат действия в Южна България . Турските военните  кръгове в навечерието  на войната са съсредоточили в Кърджалийски 3 низамски  табора , 9 редифски табори , 1 ескадрон, 3 планински батареи ,1 пионерен табор , 2 санитарни роти , 1 телеграфна част и са складирали  10000 пушки “Мартини“ в този край, които са предназначени за въоръжение на местното население и формирането на башибозушки чети, които да нападат в тила българските части  .

Кърджалийският  корпус на Явер паша наброява 24027 души  и задачата му е да използва  близостта на границата  до ж.п линията  Хасково – Одрин за активни бойни действия във фланг и тил на 2-ра българска армия .

Още в първия ден от обявяване на войната – 5 октомври , командирът на Хасковския отряд, полковник Делов има достатъчно сведения за движението на турските части  в Кърджалийско. От командирът на 7-ма погранична  дружина достига донесение, че противникът започва да съсредоточава в Кърджали  много войска.Това  е причина полковник Васил Делов да вземе решение  да атакува на голям фронт, несъответстващ на силите на отряда, за да заблуди противника за неговия състав, за да го изненада  и обезкуражи .                                                                                        

От щаба на 2-ра българска армия пристига заповед на генерал Н. Иванов Хасковския отряд да настъпи  по пътя за Кърджали  и да заеме линията  Калфалар / Минзухар / - Бейкьой / Големанци / - Даамахле/ Балкан/  и настъплението да се извърши със странични прикрития .                            

На 4 октомври през нощта една част от отряда  заема позиции  край границата. Участник в похода от 28 пехотен Стремски полк си спомня : “ По пътя  от Хасково  към село Тракиец,  никой  не даваше  вид на умора . Почивките бяха на 5 километра една от друга по десет  минути , но мисълта, че с тези почивки  може би ще  станем причина за излишни жертви, изпреварвахме  се кой  по-рано ще тръгне. “

На 5 октомври 1912г. сутринта полковник Делов определя  конкретните  посоки  на настъпление  на отряда.                                                    

Дясно странично прикритие  начело с майор Геров в състав от една дружина от 28-и Стремски полк и 4 оръдия от 3-ти артилерийски полк настъпва  срещу течението на река Олудере, с.Елехча /Тракиец/ - с.Кованлък /Пчеларово/  и има за цел да атакува с. Айдогмуш / Зорница /  в направление с.Ахче кайрак  / Бели пласт / .                                                                                     

Дясната колона  на отряда командван от полковник Иван Цеков

в състав две дружини от 28-и Стремски полк, две  дружини от 40-и пехотен полк, два взвода от 1-ва пионерна рота и 12 оръдия трябва да настъпи към Айдогмушката турска позиция  в участъка на с.Ески кьой/Николово/ - с.Алан махле /Широка поляна/ и Кочашли /Козлец/ - Акче кайрак /Бели пласт / .                                                                                                                    

Лявата колона на отряда  предвождана от полковник Събов  в състав 1 дружина от 40-ти пехотен полк, 2 взвода от 1-ва пионерна рота и 4 оръдия да настъпи  и атакува  противника  при с.Бейкьой /Големанци/  и да го отхвърли  по посока с. Акче кайрак/ Бели пласт / .                                                                               

Лявото странично прикритие начело с майор Загорски  в състав 1 дружина от 28-и Стремски полк, 1 рота от 7-ма погранична  дружина  и 1 батарея от 3-ти артилерийски полк настъпва  в направление  село Яхнали / Маслиново/ .

В изпълнение  на заповедта за атака  на поста Айдогмуш /Зорница / дясната колона на отряда започва настъпление от североизток и северозапад на този пост. Лявата колона се съсредоточава близо до с. Мандра, а лявото странично прикритие се отправя  към с. Сърткьой                        / Жълти бряг /  и с.Хасобас / Царева поляна/ .                                                  

В 15.00ч. на  5 октомври  дясното странично прикритие  начело с майор Геров пристига в село Кованлък /Пчеларово/. Не след дълго противникът открива огън от височините близо до поста  Гюеренско куле

по заелите позиции край селото, роти  на отряда. Майор Геров  предприема атака. С големи усилия  2-ра батарея  от 3-ти артилерийски полк  начело с капитан Кесяков, с помощта на местното българско население пренасят оръдията  на  височините над селото, за да подпомогнат  настъплението на българската пехота . 

До вечерта  на 5 октомври  граничната линия, която е  и позиция  на противника  остава в негови ръце. Ротите от дясното странично прикритие остават да нощуват  на заетите позиции.

Атаката на поста Айдогмуш /Зорница/ започва в 15.00ч. Разрушено е зданието на поста. Завързва се тежък бой , което  принуждава  началникът на отряда, полковник Делов да пренасочи частите, съсредоточени  при село Кочашли   / Козлец /  към Айдогмуш / Зорница / . До вечерта противникът не отстъпва и яростно се съпротивлява на българите. Това принудило командването на Хасковския отряд да предпиеме нощна атака, за да се претврати възможностат турците да получат на сутринта подкрепление от  Кърджали.

Под прикритието на патрулна верига,  щом се мръкнало,  към 19.30ч. вечерта  българските роти  незабелязано  достигнали  височините на поста. Когато  наближили  на сто крачки, турците  открили огън , но атакуващите  бързо се придвижват  по стръмния склон  и се нахвърлят на нож  от изток , североизток и  запад. Мощно ура разтърсва  склона. Четвърта рота  от 40 пехотен полк  запява “Шуми Марица окървавена“.Освен че песента налива сили в изтощените тела  на българските воини, тя  спомага те да не бъдат обстреляни   от своите  части при нощната  атака.

Командирът на поста Айдогмуш /Зорница/ съобщава на своите началници по телефона: “Ротата на Айдогмуш се отбранява в новопостроеното помещение. Българите дойдоха до самото  село  и по този начин заобиколиха поста  откъм тила. Хората един по ден напускат  поста и бягат. Подкрепление няма. Таборът при  село Акче кайрак /Бели пласт / замина за Гьоклемезлер /Стремци/.Аз вземам телефонния апарат и се оттеглям.”

В същия ден е предприета атака и  на  поста Акче кайрак /Бели пласт/. До вечерта той пада в ръцете на българите. Предприета е нощна атака, която продължава от 21 до 22.10ч., когато 3-та дружина от 28 –и пехотен Стремски полк начело с капитан Аджаров  заема и този пост.

В боевете за завземането на турските гранични постове през първия ден на войната, от 28-и пехотен Стремски полк  падат със смъртта на героите  редниците Коста Декоров  от село Дъбене, Карловско, Дончо  Николов  от Сопот, Георги Христов  от село  Иганово, Атанас Христов , Иван Ганчев и Илия Бабалев – всички от карловските села.    

От турска страна  в боевете за поста Айдогмуш са убити 1 щабен офицер, 1 оберофицер , 6 войници  са пленени 10 души .

Преценявайки необходимостта  от бързи  настъпателни действия  по граничната линия, полковник Делов взема всички мерки, настъплението през следващия ден  да не спира, а да се  извърши с  още по-енергичен темп.За целта той  сполучливо  използва възможностите на пристигналото  артилерийско отделение.  

На 6 октомври 1912г. в 6ч. сутринта в три една зад друга вериги, турците  предприемат настъпление  към село Кованлъка /Пчеларово/ в направление  между Гюеренско  куле и Хасан тепе, като откримат силен огън  по 13 с 14 роти от 28-и Стремски полк.За да обозначат своите предни позиции турците запалват големи огньове, от които се вижда  че са обхванали  като в клещи страничното  прикритие  на отряда .През този ден  следват още няколко опита  за настъпление на турците по направление  Кованлъка /Пчеларово/ , но всички са отблъснати геройски от българските войници .

Боят продължава до 14.00ч. на обяд , когато противникът е принуден да напусне позицията си . Енергичните действия на Хасковския отряд  на 6 октомври завършват  със заемането на набелязаните позиции.

Командирът на отряда полковник Делов донася на старшото командване: “Днес 6 октомври  в 6часа след пладне отрядът зае височините  южно от Чакърлар, /Ястреб/. Лявото странично прикритие зае височините  южно от Яхали  /Маслиново/ . Щабът на отряда се намира  в с.Чакърлар                  /Ястреб / .”

За проявена храброст в боевете  при село Пчеларово на 6 октомври  редник Вълко Павлов от 16-а рота на 28-и пехотен Стремски полк е повишен в чин младши  подофицер. В този бой загиват редниците Илия Йонков от Троянско, Таньо Овчаров от Карловско, Стамен Деспотов и Наню Иванов от Калофер, Недялко Илчев и Панайот Метичев от с. Видима, Троянско .  

Действията на Хасковския отряд на 6 октомври разстройват  турската отбрана в Родопите. От пленените турски войници,  командването  на отряда разбира, че противникът е отстъпил,  като се е разделили на две части. Едната част се оттеглила  в селата и планината северозападно от Кърджали , а другата част се оттеглила  на десния бряг на Арда .

На следващия ден  частите на отряда настъпват и преследват  отстъпващия  противник като  се установяват  на позиция  при село Кара демир /Железник/-Гьоклемезлер/Стремци /-Есмели /Мургово /.В същото време Явер паша получава заповед да премине в контранастъпление и да заеме напуснатите позиции край граничната бразда. Усилията на корпуса му обаче  се сблъскват с челичената отбрана на българите и  се провалят.

Въпреки че командирът на Хасковския отряд, полковник Делов получава заповед от командващия 2-ра българска армия, генерал лейтенант Никола  Иванов да остане и се укрепи  на заеманите позиции, той решава  да продължи преследването на отстъпващия противник и да не му даде възможност да се окопае на височините северно от Кърджали .

На 7 октомври колоните на отряда са достигнали с предните  си части  линията  село Юрдеклер / Патица / - Ишаклар / Рани лист / - Хасъм- лар/ Орешница/.Предвижването на отрядът към Кърджали става в лява и дясна колона и ляво и дясно странични прикрития. Дясната колона настъпва към Кара демир /Железник/ - Кара кая /Черна скала/ - Керемитлер /Калинка/ , лявата колона настъпва  в направление Гьоклемезлер / Стремци / - Ишаклар / Рани лист /  - Исаклар / Иванци / - Кърджали .

Лявото странично прикритие  се движи  от Есмерли /Мургово/  - Хасъмлар/Орешница/-Айваджик/Дюлица/-Хоровлар /Петлино/ - Кърджали.

Една дружина от 40-и пехотен полк с 2 батареи  от 3-и артилерийски полк  следват пътя на лявата колона  и са на разположение на командира на отряда . Целта  пред отряда е на следващия ден да се достигне линията  Ал кая / Крайно село / - Ираджели  гебир / Доброволец/.

На 8 октомври противникът оставя без бой Кърджали и се оттегля заедно с мюсюлманското население на юг от река Арда. Същият ден, след обяд в 16.00ч Хасковският отряд влиза в града. На 11 октомври последва нова заповед от командващия 2-ра армия, с която Хасковския отряд  се  изпраща към Одринската крепост. В Кърджали остават две усилени дружини от отряда като гарнизон, за да осигуряват реда и спокойствието в района. Те става основа за формирането на Кърджалийския отряд с командир, генерал майор Никола Генев.

С 6 пехотни дружини и 6 полски  батареи полковник Васил Делов предприема труден поход  към Одрин, който преминава през  планински терен и разкаляни от падналите дъждове, пътища. Придвижването на отряда става отново със странични прикрития.     

Дясната колона  се движи  в направление Кърджали – Дюлица – Орешница – Мъдрец – Бащино – Рудина – Долно Ботево. Лявата колона на отряда се движи по направление Кърджали – Рани лист – Стремци – Зорница – Долно Ботево . Дясното странично прикритие  се движи по маршрута  Глухар- Жинзифово – Кокиче .                                                                

На 13 октомври Хасковският отряд  достига  село Малки воден, а на следващия ден е в близост до чифлика  Бургуджик. На 15 октомври  влиза  в сражение  при село Коюнлъ. На другия ден,16 октомври  участва в боя при село Юруш, което се намира в района на Западния сектор на обсадената от 2-ра българска армия , Одринска крепост .

На 17октомври 1912г. Хасковският отряд преминава в организационно подчинение на 11-та пехотна Сборна дивизия  и участва в боевете с турците  при селата  Еспетли и Бозгач, намиращи се в Северозападния сектор на  Одринската крепост.

След това отрядът предприема поход  по направление  Бозгач-Хавса –Бабаески-Люлебургас и на 28 и 29 октомври се включва  в боевете за превземането на град Родосто на брега на Мраморно море .

През декември отрядът се разформирова и се влива в новосъздадената 4-та армия под командването на генерал майор Стилиян  Ковачев, в която действа до края на войната.  

***

Васил Делов е роден на  12 декември 1859г. в Котел.Завършва  на 10 май 1879г. Военното училище в София с първия му випуск и получава офицерско звание -  прапорщчик .   Същата година започва службата си като офицер в 29-та пехотна дружина в Българската Земска войска . През 1885г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на 2-ра дружина от 8-и пехотен Приморски полк, с която участва в Сръбско-българската война.През 1890г. е назначен за  командир на дружина в 24-и пехотен полк. През 1892 е издигнат за командир на 22-ри пехотен Тракийски полк. От 1 януари 1893г. до 22 март 1900г. е командир на  9-и пехотен на  Нейно величество  княгиня Климентина, полк в Пловдив. На 1 януари 1896г. е произведен в чин полковник .  През 1900г. е назначен за  командир  на  3-и пехотен полк. През 1903г. е назаначен за командир на 2-ра бригада от 6-та пехотна дивизия. Шест години по-късно, през 1909г.  е командир на  1-ва бригада от 6-та пехотна дивизия.

През 1911г. е назначен за командир на 2-ра бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия  в Пловдив.  През Балканската война 1912-1913г. воюва като командир на  Хасковския отряд . В отряда влизат 28 пехотен Стремски полк,  40 пехотен полк, 3 скорострелен артилерийски полк и други спомагателни поделения . В хода на войната е назначен за командир на 11-а пехотна дивизия. През месец март 1913г. участва в  щурма и превземането на Одринската крепост като началник на Южния отдел на Източния сектор на 2-ра българска армия.

След войната, на 22 май 1913г. е произведен в звание генерал майор и участва в Междусъюзническата война .  През 1914г. е назначен за ко мандир на 10-а пехотна дивизия. През Първата  световна война, от октомври 1915г. до февруари 1917г. е офицер за поръчки при Мини -стерството на войната.  След това до края на войната е  началник на 10-а дивизионна област. През 1918г. е  назначен за началник на 2-ра дивизионна област и след Ньойския мирен договор преминава в запаса. Умира на  16 ноември 1938г. в Пловдив. За доблестна служба под знамената на Отечеството е награден  с високи воински  отличия , между които орден "За храброст" 3-та и 4-та степен, 2-ри клас, орден "Свети Александър" 3-та степен с мечове, 4-та и 5-та степен, орден "За военна заслуга" 3-та и 4-та степен, орден "За заслуга". Автор е  на "Учебна книжка за младите войници и редници в пехотата" издадена през 1883г. и "Ръководство за подофицерите при изучаване на разсипания строй"

 

Източници                                                                                                                                        1.Крапчански, В. « Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.», София, 1961, Държавно военно издателство

2.Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

3. Ташкова В. “Балканската война и освобождението на Източните Родопи”- Кърджали, 2002г .

4.Апостолов Стамат „За свободата на Тракия”- Бургас, 2002г.                  5.Националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия  - ИМО, 1994г.                                                                                                              

6.Ташкова, В. Генерал Васил Петров Делов, сб.Тракия, Хасково, 2002,  т.2.