В дванадесет без пет - договор за нов самолет

12.11.2012 г. В дванадесет без пет - договор за нов самолет

 Полковник от резерва доцент Никорай Георгиев, дтн 

Правителството на ГЕРБ влезе в най-новата наша, европейска и дори световна история с това, че през целия си мандат оправдаваше постоянните си провали с лошото наследство от предшествениците си и най-вече – от тройната коалиция. Основен аргумент за неизпълнените предизборни обещания на ГЕРБ бяха заварените финансово неосигурени договори за милиарди, които въпреки здравата логика, тe все не успяваха да актуализират или да прекратят, така че с евентуално изплащане на малки неустойки (3-5%) да започнат «на чисто». Акцент на критиките към политиката за договаряне без финансова осигуреност бяха покупката на авиационна техника, което не пречеше тя да се използва за лукзозни таксита от г-н Борисов при станалите смехотворни негови изяви на резач на лентички.

Само няколко месеца преди края на пагубното си управление, ГЕРБ е на път да заложи не мним, а истински капан на поне три бъдещи правителства, чрез подготвяния договор за доставка на нов тип смолети за българските ВВС.

За подмяната на изтребителите ни се говори отдавна, но нито едно правителство досега не пристъпи към изпълнението на този проект по две основни причини. Първата е в отсъствието на ясна перспектива за финансите на страната ни в дългосрочен план, която да определи параметрите на преговорите с евентуалните доставчици и да гарантира изплащането на огромните разходи по сделката в рамките на 10-15 години. Втората причина е, че властите официално декларират липса на непосредствена заплаха за териториалната ни цялост, а функциите „Въздушна полиция” могат да се изпълняват от наличните МиГ-29 поне до 2030 г. При тази ситуация общественото мнение трудно може да приеме необходимостта от подобни разходи, особено на фона на ширещата се бедност и изостаналост в рамките на ЕС.

ГЕРБ реши да „преодолее” тези проблеми чрез няколко типични за управленческия си подход стъпки. Най напред, в края на 2010 г. беше приета Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Р България, в която наред с другото се казва, че бюджетът на МО трябва да е относително постоянен дял от БВП и да е 1,5% от него. Както е характерно за ГЕРБ, само няколко седмици по-късно те предложиха и приеха по-малък бюджет на МО, като тази практика се запази и до момента. След това, в началото на 2011 г. беше приет Инвестиционен план-програма, който отново се базира на допускането, че бюджетът на МО е 1.5% от БВП на страната. В този План вторият по важност инвестиционен проект е модернизирането на фрегати клас Е-71 и едва след него, като трети по важност, е проктът за придобиване на нов тип самолети за нуждите на ВВС. Само преди няколко месеца мнозинството от ГЕРБ прие и допълнение на Закона за обществените поръчки, който отваря вратите за сключване на договор за покупка на новия самолет без провеждането на търг.

Въпреки че вторият приоритетен проект не беше изпълнен, че през целия си мандат ГЕРБ не осигури финансиране на МО в размер на 1.5% от БВП и че няма каквато и да е прогноза за финансите на държавата в дългосрочен план, ръководството на МО се насочи към трескава подготовка за доставката на нов тип самолети. Министър Ангелов изтъкна, че ще поиска мандат от правителството за водене на преговори, след като специално назначена от него експертна работна група изготви инвестиционен план, в който наред с другото, щяло да се предложи вариант за това, дали бъдещите самолети да са употребявани или нови. Странно твърдение, зад което прозира намерението да се размие личната отговорност в колективното предложение на работна група, защото на всеки е ясно, че без политическа намеса военните биха предпочели най-новите самолети. Странно е и това, че без да има мандат за преговори още от началото на управлението си ръководството на МО изпрати официални запитвания до няколко държви за техните евентуални оферти и многократно е провеждало срещи с представители на институции и фирми по този въпрос. Странен е и самият подход да се договарят нови самолети при условие, че поради лош финансов мениджмент основната част от сегашната ни авиационна техника не лети, а обучени пилоти напускат заради промените в условията за пенсиониране, дискриминиращи военните от МО. Непонятно е и липсата на информация не само за началната цена на доставката, а и за всички разходи, свързани с експлоатацията на новия самолет – цената на въоръжението и оборудването му, на неговата поддръжка за периода на жизнения му цикъл, на необходимото ново летищно оборудване и на един летателен час. В повечето случаи за период от 10-15 години тези разходи надвишават стойността на употребяваните самолети, което крие рискове да получим поредната скъпа техника, която да стои в хангарите, изчаквайки да се трансформира в скраб или в музейни експонати. Авантюристично е подобен финансов ангажимент да се приема без да са ясни не само неговите параметри, но и възможностите на бюджета за изплащането му в дългосрочен план. Необяснимо е и бързането за сключване на тази „оръжейна сделка на века” само месеци преди края на мандата на това правителство.

Всъщност за всички тези странности има едно възможно обяснение – поет политически и/или личен ангажимент към държави и частни фирми, който трябва да се изпълни. А това, че няма пари за ремонт на въоръжението с което разполагаме, че степента на реалната ни учебно-бойна подготовка е сред най-ниските в НАТО, че кадровите военнослужещи са подложени на социална дискриминация с мотив за пестене на средства не е толкова важно. Поне за сегашните управници.