Служба <Военна информация> да стане агенция

31.10.2012 г. Служба <Военна информация> да стане агенция

 Добър ли е проектът на закон за военното разузване? Необходими ли са на България две разузнавания? По тези и други въпроси потърсихме мнението на генерал-майор от резерва Пламен Студенков, който до преди две години бе директор на Служба „Военна информация” в Министерството на отбраната.

-         Г-н генерал-майор, очаква се скоро да бъде приет закон за военното разузнаване в комплект с останалите закони за специалните служби. До преди две години бяхте началник на служба „Военна информация”. Кое е по-добре – без закон или със закон?

-         Разбира се, че нормативната база е важна за функционирането на една институция, включително и за служба „Военна информация”. Досега службата функционира по Закона за отбраната и Въоръжените сили, в който има три или четири точки за нея. И с правилник, приет от Министерския съвет. Това бе достатъчна база за добра и ефективна работа. Непрекъснато се изтъква тезата, че е по-добре лош закон, отколкото без закон. Това може би в по-голямата си степен е важно, но по-важното е доколко хората, които са ангажирани с неговото приложение, работят ефективно. Свидетели сме как много добри закони в крайна сметка не функционират, защото хората, ангажирани с тяхното прилагане не са достатъчно подготвени или мотивирани. Все пак се надявам, че след приемането на закона ще се създаде по-добра основа за функционирането на военното разузнаване като цяло, в т.ч. и на службата.

-         Добър ли е този проект на закон за военното разузнаване?

-         Бих казал, че 90 процента от този проект е такъв, какъвто го бяхме подготвили още през 2004 г. Освен това почти едно към едно повтаря действащия в момента правилник на службата. Смятам, че като цяло този закон е най-добре структуриран и представен в сравнение с останалите проекти на закони за специалните служби.

-         Какво приветствате най-вече?

-         Особено приветствам параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби, който дава право на съпруга или на съпругата, чийто друг член на семейството е зад граница, да бъдат взети на щат на министъра и да ползват неплатен отпуск. Имахме няколко такива случаи в предишните години. Вторият член на семейството беше принуден или да напуска, или се създаваха проблеми от личен характер. В този смисъл това наистина го приветствам като нещо изключително положително.

-         Какви бележки имате по проекта?

-         Недоумение буди у мен защо при изброяването на лицата, които могат да заемат съответната ръководна длъжност – директор или заместник-директори на службата, на първо място е сложен цивилен служител, а след това военнослужещ.

-         Защо е направено това?

-         Не зная. Дали да се запази статуквото в момента или се има предвид нещо по-нататък? Все пак 80 на сто от хората в службата са кадрови военнослужещи. Нека да се дава правото и на цивилни да заемат такива длъжности, но на първо място трябва да бъдат военнослужещите. Освен това смятам, че трябва да отпадне чл. 11, че на военното разузнаване не могат да се възлагат задачи от вътрешно-политически характер. А случаят в в Сарафово? Той има външно-политическо измерение, но става на територията на страната. Такива заплахи могат да стават на територията на страната. Защо службата със структурите и органите, които има в момента, в т.ч. и на територията на страната, да не може да работи по тези заплахи.

-         Ще се създаде Държавна агенция „Разузнаване”. „Военна информация” остава служба?

-         Личното ми мнение е, че името на службата трябва да бъде Агенция „Военно разузнаване”. Структурата служба бе формирана в държавната администразция в началото на 2000 г., когато всички специални служби бяха служби. По-късно настъпиха промени. Пример е Държавна агенция „Национална сигурност”. В САЩ е Агенция за военно разузнаване. Така е и в редица държави от Западните Балкани. По този начин Агенцията за военно разузнаване ще отговаря по-точно на функциите, които изпълнява. Има и други предложения, които ще се опитам да стигнат до хората, които се занимават със закона.

-         Смятате ли, че общия проект на закон – за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, дава по-добри възможности за взаимодейстиве на служба „Военна информация” с другите специални служби?

-         Това ще покаже времето. Самият аз съм привърженик на по-тясна координация между службите за сигурност и разузнаване, за по-голям диалог между тях. Нека да се наложи практиката на определен период от време ръководителите на тези служби под ръководството на съответното длъжностно или оторизирано лице в държавата да провеждат съвещания, на които да говорят по проблемите с по-голяма конкретика. Това оторизирано лице да има достъп и до оперативна информация, а в някаква степен и до осъществяването на финансов контрол върху специалните служби.

-         Има гласове, че служба „Военна информация” трябва да бъде пряко подчинена на началника на отбраната, а не на министъра, който е политическо лице. Какво мислите Вие?

-         Винаги министърът на отбраната е бил политическо лице. Смятам, че трябва да се запази сега съществуващото статукво. По мое време в резултат на съвместно виждане с Генералния щаб, а по-късно с Щаба на отбраната,  Разузнавателно управление стана отдел „Войсково разузнаване” в службата. Сега функционира структура в състава на Съвместното командване на силите. Смятам, че този начин на функциониране на службата е оптимален и трябва да се запази и по-нататък. Защото всички възмогжности са концентрирани в службата, разбира се, във взаимодействие, което е предвидено в проекта на закона, със Съвместното командване на силите и още по-тясно с поделенията за специални операции.

-         Как трябва да се разбира в България понятието „разузнавателна общност”?

-         Разузнавателна общност с лице – дали ще бъде министър без портфейл, секретар или някаква друга длъжност, по чиято координация службите да създадат система за диалог, за обмен на конкретна информация. По този начин те могат дори да се допълват, за да не бъде тази общност едно механично сливане.

-         Кой е основният мотив да имаме две разузнавания, а не едно?

-         Основната теза, която и аз застъпвам в крайна сметка е, че има работа и за двете разузнавания в различни направления. Дори да са в едно и също направление да има възможност да се добие информация от два независимо органа. Пак се връщам към тази система за координация и взаимодействие, където обаче трябва да има по-голямо насочване на усилията на едната или другата служба в зависимост от конкретните възможности и източници, за да не се пилеят ресурси и средства.