Аню Ряпата пак капитулира пред юпито Дянков

27.09.2012 г. Аню Ряпата пак капитулира пред юпито Дянков

Красен Гоцеделчевски

 Боже, колко мъка има в армията. Няма го и поручик Йовков, да напише поне един успокояващ военен разказ за доблестта и достойноството на българския войник. От приказките за заплати и примилегии става хем тягоство, хем неудобно.

Може би малко хора знаят, че прякора на Аню Ангелов от военното училище /по свидетелства на негови съвипескници/ е Аню Ряпата. Прякорът не е заради ниския му ръст. А заради това, че обичал да се перчи и оттук хората му лепнали Ряпа. Та и сега той понечи да се изперчи на Дянков, но пак му свиха перките и взе да отстъпва крачка по крачка назад и да сдава армейските крепости на мотивация. Ще се съгласим за отпуските, ще се унижим с годините за пенсия, ще....

 

Ето какво написахме в „Otbrana” преди по-малко от година по друг случай с ощетяване на военните.   „......Леденото сърце на Дянков изобщо не трепна от генералската изпълнителност на военния министър. И не му каза „браво”. Напротив, мирисът на „свободни” пари в МО накара Дянков, както чакал надушва плячката си от километри, да се нахвърли върху тях и да ги вземе. Все-пак това са 29 милиона! И той „изработи” министъра на отбраната гениално, точно както едно юпи може без никакъв проблем да надвие  човек на зряла възраст от старата генерация и да го направи без свян  за смях пред целокупния български народ и пред 30 хиляди военнослужещи. И го направи след изборите, да не вземе да намали гласовете за Гражданите за европейско развитие на България.»

 

В тази ситуация друг военен министър би хвърлил оставката. Но бившият генерал стои на поста си и продължава да черпи с пълни шепи от благоденствието на министерската служба в личен интерес. Сега ще се съгласи да направи отпуските от работни в календарни дни. Ще склони глава и пред предложението да се променят условията за пенсиониране на военнослужещите. Опитният хитрец и вече дошлифован популист знае, че войската може да помрънка, но няма да вдигне и глас против антиармейските решения. Лейтенантите ще псуват в копания от колеги. Капитаните, майорите и подполковниците ще търсят спасение в мисии навън  и служби в НАТО. Полковниците ще си натискат парцалите. А генералите може да псуват поединично и само наум.

 

Ако се посегне на двадесетте заплати, тогава може да се чуе и види и армейския гняв. Като начало може да има рапорти за уволнение до датата, в която ще бъдат зачеркнати заплатите. Може да има и пушене пред Министерството на отбраната, за което има заявки в нета. Военните нямат право на протест, но някои и някъде може да изригнат, макар че не е за вярване. В последно време българският военен свикна да го тъпчат и с цървул и с ботуш.

 

Аню е искрен в твърдението си, че ще се бори с Дянков и правителствто да не посегнат на двадесетте заплати. Той си дава сметка, че стане ли това ще го мерят с танкове и гаубици, ще остане / не че не е и сега/ най-мразеният военен министър за времената, които помним. А военните с носталгия и съжаление ще си спомнят 2008 г., когато за първи път в годините на прехода надигнаха с достойнство глава.

 

Прави са сегашните военни пенсионери да негодуват, че вземат максимума на пенсиите, но подаряват хиляди на държавата. По тяхно време службата бе служба, врагът чукаше на пората /да се абстрахираме от идеологията/ и всеки един днешен военен пенсионер е заслужил пенсията си до последната стотинка. Някои от тях, въпреки забраните, влизаха в открит конфликт с началници и ръководство на МО, други пушеха, трети псуваха. Бяха хора с позиция и достойнство. Достойнство имаха дори и по-страхливите.

 

Сега сякаш всичко се осланя на стари лаври и славната история. И докато в гарнизоните от време се появяват искри, главата е смирена и раболепна. Окопали се в канцелариите военни и цивилни мислят единствено как да си запазят заплатите. За тях някакво повишение от 30-40 и дори 100 лева едва ли е важно. Но ако пипнат двадесетте заплати, ще видите колко генерали полковници мигом ще кажат сбогом на оръжията. А най-гадното е, че  чакат някой да им свърши работата и се оправдават, че нямат право на протести и стачки. Гадно е , че мачкат достойнството на армията дори само с приказките за привилегии...

 

Няма водачи! Ако в армията чакат Аню Ряпата да свърши работата, ще има да чакат. Трябва някой ербап министър, който да се опълчи на юпитата  и на всички, които позорят войската.

 

 Помните ли как дядото извади Ряпата в приказката ?