Заплатите трябва да осигуряват спокойствие в дома на хората с пагони!

26.09.2012 г. Заплатите трябва да осигуряват спокойствие в дома на хората с пагони!

 Капитан първи ранг /р/ Станко Станков – ветеран-командир на подводница от българските ВМС

Уважавам мнението на всеки участник в дискусията по полаганите от Министерството на отбраната усилия за повишаване на заплатите на военнослужащите, най-малко защото е израз на гражданска позиция, която много хора нямат, или не искат да я споделят. Но да се квалифицират с лека ръка исканията на МО и на голямата маса военнослужащи у нас като „мрънкане”, придружено с предложение „да сме станали дизайнери” е меко казано несериозно, ако не и подигравателно. Нямам предвид левия полъх, който навява цитираната от г-н Огнян Цветков професия, в която вероятно има и големи рискове, но те в никакъв случай не са от екзестенциално значение за осигуряване на две елементарни неща – насъщния и духът в семейството. (Б.р. – Мнението на г-н Огнян Цветков публикувахме в „Отбрана” днес сутринта в рубриката „Коментари”.)

Под „насъщния” разбирам потребителска кошница без „гевезелъци” (опазил ги Господ момчетата от такива мераци), изплащането на ипотечни кредити, или наем за жилище (често и за две – едното в гарнизона където служат, а другото там, където за съпругата има работа, а за децата - училище), тока, водата, телефоните, Интернета, кабелната телевизия, или сателита, данъците, „Каско”-то, гражданската отговорност на колата…, все неща, от които не те, а децата им не бива да се лишават.

Под „духът в семейството” разбирам атмосферата, в която човекът с пагони се прибира за няколко часа да си почине. Ама не дизайнерът (да ме прощават дизайнерите, включително дъщеря ми), който не ходи на мисии, не носи дежурство, прибира се всяка вечер и в петък обикновено „заключва морето на катинар”, както казваме ние, моряците и… до понеделник! Ами този, който нито знае кога точно ще се прибере, нито дали въобще ще се прибере, нито дали като се прибере, след половин час няма да го върнат в казармата, в базата, в самолета, в танка, на полето…

И след всички тези „дали”, „ако” „за колко” и „докога” се прибавят и онези – заема, тока, водата, храната, кабеларката, телефоните, данъците и застраховките, за които се обръщат и ти казват: „На тебе какво ти пука, теб все те няма, децата не те познават, а аз като няма пари какво да правя?”  Става жалко и обидно. Или, по-точно не става, а се руши…

Хубаво, господин Цветков, контактувате непрекъснато с колеги от чужбина. А като контактувате по въпроса за пенсионната възраст питате ли ги каква им е пенсията? Във финикийски знаци, желателно е, с лика на моя любим президент – Бенджамин Франклин, да речем? Защото моята изчислена пенсия, господин Цветков е 1169 (хиляда сто шестдесет и девет) лева, ама „през крив макарон я гледам” вече пет години! Тоест под „таван”! Отначало, близо година ми даваха по 490 лева (по-малко от половината начислена), после благоволиха да ми дават две трети – 700 лева. Едно върху друго дотук съм харизал на държавата близо тридесет хиляди лева от пенсията си! А колко здраве и време е друг въпрос! Пък сега се чува че и данък ще ми начисляват върху таванната пенсия! Нищо че съм отгледал и възпитал четири деца на Майка България!

Забравих да спомена, че тази пенсия съм я заработил основно на борда на българските подводници – за 15 години, над шест от които на море, а две от последните под повърхността на родното море, с над десет бойни служби,(по 12-21) дни на майната си и на 120 метра дълбочина, стотици дежурства, по време на които съм дишал над 36 отрови! И воювах, на фронта на Студената война. И се считам за ветеран от Студената война, защото нея я имаше, макар и не кървава и разрушителна. И моето семейство  я изстрада до край!

И сега воювам, защото се водят още две войни – Ресурсната и Информационната. Те се водят откак свят светува, но ги дефинираха сравнително скоро. Нищо, и в тях съм на път да стана ветеран – като не ми стигат пари да ги водя както искам!

На фона на всичко това да ми говори някой, че не съм искал да дам на държавата, че тя ми осигурила „кариерно развитие”, и ми дала, видите ли „привилегии” – „Ресто!” г-н Цветков! По Вапцаровски! Не ми наливайте в ушите модерни лафове ала Карлин!

Условия за кариерно развитие имах, но си го направих сам!  От това пострадаха близките ми. А привилегията ми е, че като изляза на разходка с жена си на всяка крачка чувам „Здраве желая, г-н капитан! Как сте? Помните ли ме?” И че, като „свирна”, за два дни събирам сто братя-подводничари – и за хубаво, и за лошо!

Правилно министерството се стреми да увеличи заплатите. Това е част от елемента национална сигурност, г-н Цветков! И не е редно колеги да коментират прибързано, или повърхностно. По този начин помагаме ли на МО, или пречим?

А, и предлагам да излезем от нелегалност – нейната мода отдавна мина! А „под прикритие” аз не мога – познават ме, пък и каквото ми е на ума,ми е и на езика!

Сега внимание! Много коментари звучат като пряка заплаха за националната сигурност!

Когато прочетох едно от изреченията в коментара на капитан „Макаров”,сякаш ме ухапа змия! Обърнахте ли внимание на израза „И НАКРАЯ СТИГА С ТОЗИ „ПАТРИОТИЗЪМ” И „РОДОЛЮБИЕ”! (Б.р. – Мнението на капитан „Макаров” публикувахме днес малко след обяд.)

Точно този израз ме накара да коментирам!

Бележка: Авторът не ангажира институциите, в които работи и членува с личното си мнение.