Цветан Цветанов за проектите на законите за сигурност

12.09.2012 г. Цветан Цветанов за проектите на законите за сигурност

 Otbrana.com

На вниманието на българската общественост са предоставени четири проекта на закони в сферата на националната сигурност. По този повод публикуваме с незначителни съкращения доклада на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи пред заседанието на Съвета по сигурността на 5 септември 2012 г., относно проекти на закони в сферата на националната сигурност.

„С приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. се постави началото на  създаването на съвременна нормативна уредба на дейностите по защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред и органите, които ги осъществяват.

През целият 20-годишен период сферата на защитата на националната сигурност претърпя редица промени, както в организационен, така и във функционален и принципен аспект.

Структурите, отговарящи за вътрешната сигурност и обществения ред, като част от  системата за защита на  националната сигурност в годините претърпяха редица промени и към настоящия момент функционират на базата на трайна, стабилна и съвременна нормативна уредба, позволяваща им да бъдат максимално ефективни и ефикасни.

Примери в това отношение са Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и Въоръжените сили на Република България и Държавна агенция „Национална сигурност”. Настоящото  състояние на посочените структури е в резултат най-вече на реформите, проведени в последните 3 години, като по  този начин се изпълниха поставените от Правителството цели и задачи в сферата на гарантирането на правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаването на корупцията.

От извършения анализ на структурите  с предмет на дейност придобиване на разузнавателна информация се установява, че въпреки множеството констатации тези структури останаха изолирани от процесите на промяна и в резултат не получиха необходимата законова уредба.

Началото на процеса на промяна и развитие следва да започне със създаване на ясна и стабилна нормативна уредба на основните принципи, управление,  дейности, задачи, правомощия и организация на тези структури.  Това е също една от основните цели и задачи на Правителството.

За постигането й бе създадена междуведомствена работна група със заповед на министър-председателя на Република България № Р-153 от 13 юни 2012 г. със задача да разработи проект на Закон за системата за защита на националната сигурност и да осъществи координация по изготвянето на проекти на Закон за военното разузнаване, Закон за Държавна агенция „Разузнаване” и Закона за националната служба за охрана.

В изпълнение на горепосочената задача се изготвиха  следните проекти, които ще представя накратко:

1. Закон за управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност

Проектът се състои най-общо от три глави. В основните положения се  посочва, че  законът урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея. Също така се дефинират понятията „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Тези понятия са ключови и затова са поставени в общите положения. Други понятия, които също имат отношение към този закон, са дефинирани в допълнителните разпоредби на закона. В хода на предстоящите обсъждания би могло да бъдат направени предложения за включване и на други понятия, както и да бъдат направени промени във вече дадените определенията. В  националното законодателство вече има легални дефиниции на понятия в сферата на сигурността и една от задачите, които ще бъдат решени с общия и конкретните закони, е да се постигне по-високо ниво на системност в провеждането на политиката за национална сигурност.

На следващо място се определя състава на системата за защита на националната сигурност, а именно – Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Въоръжените сили на Република България,Министерство на външните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” към министъра на отбраната и Националната служба за охрана. Проектът няма за задача да регламентира задачите, функциите и дейностите на структурите, които изграждат системата, тъй като това е задача на отделни устройствено-функционални закони за всяка от тях. 

Важна част от проекта е посочването на взаимовръзката и взаимозависимостта между отделните структури от системата за защита на националната сигурност, както и изграждането, поддържането и споделянето на ресурсите им. Основна част от общите положения в проекта са и изчерпателното изброяване на общите принципи, на които се основава управлението и функционирането на системата.  Сред  тях,  като утвърдени в съвременната ни история принципи, бих искал да посоча принципа за сътрудничество с гражданите, принципа за прозрачност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност и принципа за ефективен контрол при планиране и изпълнение на дейността по защита на националната сигурност.

В глава втора от проекта  е посочено какво най-общо включва управлението на системата за защита на националната сигурност, осъществявано от Народното събрание, Президента на Република България и Министерския съвет в рамките на нормативно установените им функции и правомощия, без те изрично да бъдат преповтаряни.  Президентът има право да изисква и получава от звената в системата за защита на националната сигурност пълната информация, която е за необходима за упражняване на функциите му като държавен глава и върховен главнокомандващ.

В проекта значително внимание е отделено на Съвета по сигурността, който е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление на системата за защита на националната сигурност.

Съветът по сигурността има за задача да  наблюдава и анализира състоянието на системата за защита на национална сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия по отношение на:

а) способностите на системата за защита на национална сигурност за противодействие на заплахите;

б) ефективността на основните дейности на структурите в системата за защита на националната сигурност;

в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между структурите в системата за защита на националната сигурност;

г) съвместимостта и интегрираността на структурите в системата за защита на националната сигурност;

д) изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи;

е) защита на информационната инфраструктура от кибератаки;

9. изготвя и предлага на Министерския съвет проект на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност.

Законът няма за цел детайлно да регламентира организацията на дейността на Съвета по сигурността, а е предвидено това да стане с правилник, приет от Министерския съвет, който да уреди организацията на работа на Съвета и на неговия секретариат.

В проекта се предлага Съветът по сигурността да има само един състав, а не както е досега – основен и оперативен. Председател на съвета е министър-председателят на Република България.  Предлага се членове на съвета да бъдат министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на външните работи, министъра на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР и ръководителите на служби от системата за защита на националната сигурност. Не се предвижда заместник-министри да бъдат членове на съвета. Предложено е също така членове на съвета да бъдат двама представители на администрацията на Президента на Република България, изрично определени от него с указ.

Предвидено е Президентът на Република България винаги може да участва лично в заседанията на съвета. Член на съвета може с изрично оправомощаване да възложи на свой заместник да го представлява по време на заседание. В проекта на закон не се предвижда ограничаване на заместника в правото на гласуване.

По отношение на  състава на Съвета на сигурността, същият следва да бъде подложен на широко обсъждане с оглед постигане на максимална ефективност при зачитане на основните нормативни правомощия на отделните членове.

В проекта не се предвижда създаване на фигура на заместник-председател на Съвета по сигурността. При  необходимост председателят на съвета може да оправомощава член на съвета да изпълнява неговите задължения.

Регламентираните в чл. 9 и чл. 10 дейности на Съвета по сигурността създават правна възможност той да се утвърди като координиращ и консултативен център за планиране и провеждане на политиката за национална сигурност и да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност.

Следва да се отбележи и регламентацията на сътрудничеството не само с органите на изпълнителната власт, но и с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани и със сродни структури в други държави и международни организации.

Важен  момент  в проекта е регламентирането в глава трета на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Проектът на закон предвижда контрол да се осъществява от Народното събрание, Министерския съвет и гражданите.

Предлага се  Народното събрание да осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” към министъра на отбраната  чрез своя постоянна комисия. Съставът на комисията се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. Това съответства на принципа за поемане на политическа отговорност в съответствие с резултатите от избора за Народно събрание.

Предвижда се контрола върху дейността на Националната служба за охрана и разходването на предоставените й средства да се осъществява от постоянната комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.

Важна част е включването на текст, предвиждащ осъществяване на парламентарен контрол върху управлението и разходването на средства от страна на службите, осъществяващи разузнавателна дейност, различен от общия парламентарен бюджетен контрол, отчитайки спецификата на сферата на националната сигурност. Тази дейност ще бъде възложена на комисия, определена от Правилника за  организацията и дейността на Народното  събрание. Това може да бъде както комисията за контрол над разузнавателните служби, така и подкомисия на комисията по бюджетни и финансови въпроси.

В проекта на закона е  регламентирано  и  правото на гражданите  и техните организации да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права.

2. Закон за Държавна агенция „Разузнаване” (ЗДАР)

Проектът дефинира Държавна агенция „Разузнаване” (ДАР) като служба за сигурност, непосредствено  подчинена  на Министерския съвет, което съответства на  принципите за информационно осигуряване на дейността на изпълнителната власт и на постигнатото съгласие от Консултативния съвет за национална сигурност към Президента на Република България на неговото заседание на 25 април 2012 г. В проекта се посочва, че ДАР е част от разузнавателната общност на ЕС и разузнавателната общност на НАТО, което съответства на степента на интегриране на НРС в техните разузнавателни структури и механизми. В  началото на  проекта на ЗДАР се дава определение на  понятието „разузнавателна информация”, което е ключово за целия закон.

В проекта на ЗДАР изчерпателно са посочени сферите на дейност ифункциите. В отделна разпоредба се посочва, че на ДАР не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Подробно е разписано как ДАP изпълнява определените й със закона дейности.

В Глава трета на ЗДАР е определено устройството и управлението на агенцията. Предвижда се тя да се ръководи от председател, който да бъде подпомаган от заместник-председатели. Председателят се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет, а заместник-председателите се назначават с решение на Министерския съвет.

С проекта на ЗДАР се създава фигурата на инспектор, който има за задача да осъществява контролни функции при провеждане на държавната политика в агенцията и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за  повишаване на  качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности. Самостоятелността на инспектора заедно с неговата професионална компетентност се гарантират от разпоредбата, че той се назначава от  министър-председателя по предложение на председателя на агенцията, както и от правото му пряко да информира министър-председателя, в случай че председателят на агенцията е разпоредил да не се започва проверка или започнала проверка да бъде прекратена.

В проекта на ЗДАР не се посочва конкретната структура на агенцията, но изрично се определят в какви направления се осъществяват основните функции и дейности.

Проектът на ЗДАР определя основните правила за работа с класифицирана информация и с лични данни и взаимодействието с органи и лица. Подробно е уреден статута на служителите в агенцията,преминаването и прекратяването на службата в нея, които са аналогични на тези в МВР и ДАНС. Значителна реформа представлява отмяната на военизирания статут на служителите.

Подробно са регламентирани отчетността и контрола върху дейността на агенцията.Направени са  необходимите  предложения за изменения и допълнения в други закони.

3. Закон за военното разузнаване

В проекта се дефинира понятието „военно разузнаване”, принципите на неговото осъществяване, организацията и задачите. Регламентирана е дейността на военното разузнаване на стратегическо, оперативно и тактическо равнище. Подробно са определени задачите, функциите и управлението на Служба „Военна информация”, която осъществява стратегическото разузнаване. Оперативното и тактическото разузнаване се осъществяват от структури в Българската армия.  Определени са правомощията на министъра на отбраната по общото ръководство на военното разузнаване и на началника на отбраната по  ръководството на военното разузнаване в Българската армия.  Направени са необходимите препратки към Закона за отбраната и въоръжените сили.

Направено е необходимото разграничаване между основните дейности на военното разузнаване и на Държавна агенция „Разузнаване”, като в чл. 27 изрично е акцентирано върху събирането на разузнавателна информация от военен, военнополитически, военноикономически и военно научен характер. Добавено е и събиране на информация за асиметрични рискове и заплахи, което представлява известно припокриване с дейността на невоенни структури за разузнаване.

Определен е редът за предоставяне на информация от страна на служба „Военна информация”.

Особено внимание е отделено на регламентирането на статута на служителите и преминаването на службата в Служба „Военна информация”.

Регламентирана е координацията и взаимодействието с държавни органи и институции, както и с разузнаватели структури на ЕС и НАТО,със структури на държави членки и с партньорски служби.

В Глава седма е регламентирано осигуряването на дейността на Служба „Военна информация” по защита на вътрешната й сигурност и за изпълнение на възложените й със закон задачи.

В Глава осма е регламентиран контрола и отчетността на Служба „Военна информация”, като се следва общата логика, зададена от рамковия закон.

В Допълнителна разпоредба са дадени определения на понятия, които имат значение за прилагането на закона, като  „разузнавателен орган”, „разузнавателна информация”, „разузнавателна поддръжка”, „специална операция” и други.

4. Закон за Националната служба за охрана

Проектът предлага цялостно регламентиране на задачите, организацията на управлението на една дейност, която  съществено се различава от дейностите, регламентирани с другите представени проекти. Посочени са принципите, върху които се изгражда и функционира Националната служба за охрана. Определена е ролята на президента по общото ръководство на службата, както и отговорностите на началника на службата по нейното непосредствено управление. Изчерпателно са посочени дейностите, които осъществява службата, видовете охрана, охраняемите лица и обекти и правомощията на офицерите и сержантите от НСО. Регламентиран е редът  за преминаване на службата. Подобно на проектите на закони за ДАР и военното разузнаване и тук са предложени съответните изменения и допълнения в други закони. Регламентирано е взаимодействието с други  институции на държавната власт; специално внимание е отделено на взаимодействието с органите на полицията при изпълнение на законовите задължения от страна на служители на НСО.”