Забравихме истината, че който иска мир, трябва да се готви за война

08.09.2012 г. Забравихме истината, че който иска мир, трябва да се  готви за война

 Генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков*

В Доктрината на ВС на Р България е записано: „Стратегическата среда на сигурност в следващите 10–15 години ще се характеризира с висока динамичност и нарастваща непредвидимост. Промените в нея ще зависят преди всичко от нарасналото влияние на невоенните (асиметричните) рискове и заплахи, характерни за началото на ХХІ век, анализирани подробно в Стратегията за национална сигурност на Република България, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и въоръжените сили. Запазва се и вероятността за възникване на конвенционални военни конфликти. Същевременно в много региони и страни се придобиват и поддържат значителен съвременен боен потенциал и военни способности, които е възможно да бъдат използвани за разрешаване на кризи и конфликти и за постигане на стратегически цели.”

Ние сме напълно съгласни с такава обща формулировка на стратегическата среда за сигурност. Известно съмнение буди само непрекъснатото приоритизиране на невоенните (асиметричните) рискове и заплахи като основни на съвременния етап.

Те са само претекста на поредицата военни конфликти с различна интензивност. Но през последните години  се водиха войни в истинския смисъл на това понятие, с участието на огромни контингенти от сили в различни региони, които не са само преодоляване на невоенни заплахи, а войни по смисъла на казаното от Клаузевиц, че „войната е  продължение на политиката с други средства”, в защита на глобални интереси на САЩ и водещи страни в света. Нито двете войни в Залива, нито кампанията в Афганистан, нито конфликта в бивша Югославия и особено ударите срещу Сърбия,  могат спокойно да бъдат отнесени към категорията „ликвидиране на невоенни заплахи”. Не може спокойно да отнесем към това и кампаниите против Иран, Сирия, подкрепяните от нас революции и промени в страните от арабския свят, които в повечето случаи доведоха на власт проислямистки режими. Всичко това поставя под известно съмнение розовата картина, която се натрапва на световната общественост, че не съществува опасност от война и не е нужно поддържане на високи отбранителни способности от страните. Към тази идилия се присъедини и НАТО като военнополитически съюз. Измамната илюзия е добре дошла за много правителства и особено в Европа, която пое пътя на демилитаризация. Не остана по-назад и България, в която вече двадесет години властва тази илюзия и определя цялата ни политика в областта на отбраната и сигурността. В същото време в световен мащаб разходите за отбрана нарастват. Нарастват драстично и покупките на ново въоръжение и техника. С бързи темпове се превъоръжават водещи страни в света като Китай, Русия, Индия и Бразилия и започват да влияят на хода на събитията. Дори и по-малките играчи на световната сцена, предимно от страните в Близкия изток и Азия, където се очертават центровете на бъдещото глобално противопоставяне приемат  много милиардни  програми за превъоръжаване. И затова резонно трябва да се постави въпроса, всичко това с каква цел се прави. За укрепване на световния мир или е подготовка за посрещане на бъдещи военни предизвикателства? Защото оръжията не са играчки, а средства за воюване и не могат дълго да стоят мирни. Оръжие се натрупва за война.

Към казаното дотук ми се иска да добавя и казаното от бележития политик на нашето време Хенри Кисинджър, че само „глухите не чуват барабаните на войната”.

Бележити западни и американски наблюдатели и политици открито говорят, че са натрупани достатъчно предпоставки за нова война. Светът се преконфигурира. Идеята за „нов световен ред” под диктата на САЩ и Запада се срива. Възникват мощни регионални сили, които ще се опитат да преформатират света и тези сили се оценяват съвсем реалистично от същите тези наблюдатели и политици като реална заплаха за монопола на САЩ върху света. За една страна като САЩ, на която военната стратегия е насочена към защита на интересите и по целия свят изхода е един. Вече на два пъти войната спасява икономиката на САЩ, вторият път не толкова успешно. Катастрофалната задлъжнялост на най-мощната страна в света бие тревога и този  камбанен звън звучи предупредително в ушите и на приятели и на врагове. Някой трябва да плати или опрости този дълг...! Въпросът е, дали Съединените щати ще успеят отново да въвлекат западните си съюзници в нова военна авантюра с неизвестен край. България, като член на НАТО е длъжна да следва политиката на Алианса. И тя и другите малки и по-големи страни, силно зависими от САЩ и водещите страни в Европа нямат изход от това положение. Като верен съюзник, какъвто тя е била винаги във всички военни съюзи, където е участвала след Освобождението досега, няма съмнение, че ще бъде въвлечена в конфликта.

Факт е, че икономическия център на света се премества на Изток.

Дали Китай ще измести САЩ по БВП от лидерското място в недалечно бъдеще не решава въпроса, защото това не променя съществено нещата. Научната, технологичната, финансовата и военната мощ на САЩ още дълги години ще доминира над китайската. Да не забравяме, че златото на света се контролира пак от САЩ, натрупала го след Втората световна война и светът в момента оперира с хартийки без никаква стойност. Въпросът опира до ресурсите, които липсват на развиващия се с неимоверно високи темпове Изток. И това е и възможната причина и бариерата пред разпалването на конфликт. 21-ят век ще бъде век на глобалното противоборство за разпределение на ресурсите, които определено намаляват в света и не достигат за всички. Войната е един от изходите на това противоборство и не бива да се изключва като невъзможна. Когато другите средства не достигат тя ще остане единственото средство за решаване на това противоборство. И всички големи и не толкова големи играчи на световната сцена се готвят за това с усилени темпове.

През 1996 г., в „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, проф. Самюъл Хънтингтън стига до извода, че обективно неизбежният бъдещ конфликт ще се осъществи по формулата „Западът срещу всички”.

Западът, който възкръсна от мрачното хилядолетие след падането на Римската империя, като изнесе съкровищата, знанията и  културата на Византийската империя и започна да се развива. Западът, който за втори път придоби сила със златото на Америка и последвала колониална експанзия по целия свят, която още е в съзнанието на бившите колониални държави. Западът, който преживя триумфа от победата над нацизма и комунизма, заплашващи неговото могъщество и лидерство в света. Сега Западът, овладян  след последната световна война от САЩ, търси отново своето спасение, неспособен да се справи с икономическата и финансовата криза, поразила го не без участието на САЩ. Ще намери ли изход от това състояние, ще потърси ли други съюзници и партньори или ще следва безропотно политиката на САЩ е въпрос на бъдещи решения. А че те ще бъдат тежки и не без последствия, това е ясно на всички западни наблюдатели.

Сбъдват ли се предсказанията на Самюъл Хънтингтън. Определено да и то не в полза на Европа, опитваща се чрез Европейския съюз да изгради нещо подобно на Римската империя, което заплашва малките страни на континента от пълно поглъщане и превръщането им в провинции.

Около Европа усилено се изгражда кордона от ислямистки държави, от Гибралтар до Пакистан, който е пълен с конфликти, вътрешно противоборство и проблеми. Уж управляваните от САЩ и Запада революции в Северна Африка, не доведоха да идването на демократични режими на власт, а до ислямистки такива. Явният неуспех в умиротворяването на Ирак и Афганистан вероятно в бъдеще ще доведе до възраждане на ислямизма в тези страни. На път е и Сирия. Великият арабски халифат е в ход на създаване и когато бъде изграден, с парите и ресурсите, които притежава ще поиска да си върне значението и влиянието в света. А че ще намери единение на основата на общата си религия е без съмнение. Въпросът е дали се оценява тази бъдеща опасност от Европа и каква е ролята на САЩ в този процес. Има съмнения, че този процес не става без тяхното активно участие и те ще останат наблюдатели на това бъдещо глобално противоборство с идеята да се намесят в решителния момент и да решат нещата в своя полза като утвърдят позициите си и поставят в пълно подчинение изтощените в противоборството страни.

САЩ декларираха изтегляне на усилията си на Изток, където се очертават главните им конкуренти в лицето на Китай, възраждащата военната си мощ Русия и бързо развиващата се Индия с нейното неизброимо и бедно население, което ще потърси изход навън. Единственият изход на САЩ е в контрола върху ресурсите, необходими на Изтока и върху технологиите, необходими на Русия. А контрола върху ресурсите в този бурлящ от противоречия регион става все по-труден и трудно може да се осъществи без използване на военна сила открито или чрез демонстрация на такава. А демонстрацията на военна сила е вече в ход и от САЩ и от Русия и от Китай и от мащабните закупки на въоръжения в Индия. Очертава се Иран да бъде центъра на първоначалното премерване на силите.

И стигаме пак до същността на въпроса. Спокоен ли е Светът от илюзорните розови краски, с които се разкрива в официалните документи, които се поднасят пред обществото, за да се скрие от него потенциалната опасност от нов глобален военен конфликт.

Не бяха ли същите оценки на международната обстановка преди Първата и Втората световни войни, преди войните в Залива и интервенцията в Афганистан и Либия. Това е, както казва бившият вицепрезидент на САЩ  Ал Гор „атака срещу разума” в едноименната своя книга-откровение. Това е политика на скриване от света на водещата се вече дълги години война под формата на глобално противоборство. И това глобално противоборство има много измерения. И всички регионални войни и военни конфликти, и световните икономически и финансови кризи, и революциите, и  изкуствено предизвиканите екологични кризи са част от тази необявена война. Само не се знае кога ще се прибегне до връхния и етап -глобалното военно противоборство, което ще върне човечеството отново назад и ще узакони новия световен ред след него за следващите десетилетия. А може човечеството и да се самоунищожи в опитите си да установи такъв. Всичко е въпрос на бъдещето.

Какво ни остава на нас, българите за в бъдеще? Трябва ли да приемаме с чисто сърце илюзорните картини за светло и мирно бъдеще, които лъхат от оценките на ЕС и Алианса?

Има ли пробив в системата за сигурност и отбрана на страната, след атентата на летище Сарафово? Има...! Ние сме част от коалицията държави, срещу които са насочени ударите на световния тероризъм и този взрив е предупреждение. Ние сме отдавна във войната, чрез участието си в т.н умиротворителни мисии и коалиции от държави за налагане на новия световен ред и не бива да се правим на светци и невинни. Около цяла Европа и европейската част на НАТО светът ври и кипи. Опитват се да взривят този врящ котел, а ние още живеем в илюзията за един мирен свят и правим прогнози за щастливо живуркане в период от десетки години, когато ще си решим социалните и икономическите проблеми и ще обърнем внимание на отбраната и сигурността. Около нас се водят войни, а ние ликвидираме държавния резерв и оставяме страната без ресурси за военно време и при кризи. Имаме военновременен план, но план отбрана не прави. Забравихме истината, че който иска мир трябва да се  готви за война. Отбраната и сигурността струват пари. Вярно е, че не достигат ресурси и решенията се вземат само на основата на тези, с които разполагаме ние като страна. Но ако се върнем назад в миналото, само преди стотина години ще видим, че тогава България е била в много по-тежко положение. И пак нейните управници в лицето на царя и правителствата са намирали решение относно отбраната на страната. И страната отново се е въздигала и ставала фактор в Региона. Но е имало идеята, националния идеал, който е споявал в едно цар, правителство и народ и в името на този идеал са се преодолявали трудностите и се е поддържала поносима за това време мирновременна армия и военновременни формирования. С какво се различава стратегическата среда днес и тогава. По това, че тогава оръжията са се дрънкали открито, а днес са скрити. Но дори и скритите заплахи не ни освобождават от решения за поддържане на достатъчно способности за мирно и военно време и адекватна подготовка на военновременни формирования. А нашето становище, като Обществен съвет по въпросите на отбраната е ясно и твърдо. Единният комплект сили е временно решение, продиктувано от липсата на ресурси. Военностратегическата среда не е толкова мирна и предвидима и налага поддържане на военновременни формирования и адекватна подготовка на тях и населението за отбрана. Чисто пацифисткият подход към отбраната е вреден за България и са необходими решения за укрепване на военновременния потенциал на страната.

*Авторът е председател на Обществен съвет по въпросите на отбраната. Анализът „Военностратегическата среда и необходимостта от поддържане на адекватни военни способности” е направен на проведената на 5 септември кръгла маса по въпросите на мобилизацията на Въоръжените сили.