Определиха мобилизацията на Въоръжените сили като актуален, национален и стратегически въпрос

05.09.2012 г. Определиха мобилизацията на Въоръжените сили като актуален, национален и стратегически въпрос

 Спирдон Спирдонов

С идеята да подкрепят Министерството на отбраната в разработването и изпълнението на документите за мобилизация на Въоръжените сили представители на 12 неправителствени организации обмениха в ЦВК мнения и становища. В организираната от  Обществения съвет по въпросите на отбраната, Сдружението на офицерите от запаса и резерва „Клуб 199” и Асоциацията на Сухопътните войски кръгла маса имаше участници от Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, Централното военно окръжие и Видовете въоръжени сили. Препоръките и предложенията ще бъдат предоставени на компетентните органи.

Мобилизацията на Въоръжените сили бе определена като актуален, национален и стратегически въпрос. Според генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков, председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски,  решаването му е отлагано през последните 20 години. Недостатъчното финансиране на отбраната като цяло се е отразило негативно и върху базата за извършване на мобилизация. Смята се, че приоритизирането на асиметричните заплахи пред военните вече не е напълно адекватно на променящия се свят. Според генерал Цветков ХХІ век е век на глобалното противопоставяне за разпределение на ресурсите и войната е един от изходите. В този смисъл той смята, че въведеният един комплект сили за мирно и военно време, който е резултат от ограниченото финансиране, е недостатъчен и затова трябва да се върви към укрепване на военно-отбранителния потенциал.

Процесът на набиране на кандидати за доброволния резерв е в ход, базата е от излезлите от армията в последно време военнослужещи, каза полковник от резерва Ангел Васков от дирекция „Управление на човешките ресурси” на МО. Очаква се до края на годината, а е възможно и месец по рано, да бъдат назначени първите 400. След няколко дни под ръководството на дирекцията ще се обсъдят възникналите до този момент проблеми, за да се вземат необходимите мерки.

Мобилизацията, подчерта полковник от резерва Цанко Цанков - председател на „Клуб 199”, е изкуство и инициативата ни за тази кръгла маса е да помогнем на държавата и на офицерите, които в момента изпълняват тази задача. Според него трябва да се обърне специално внимание на детайлите на този процес. Как например кметът на едно населено място ще изпълни Закона за резерва и произтичащите от него документи? И има ли той достатъчна подготовка и ресурс за това?

Според полковник Велчо Петков от Централното военно окръжие, в момента разполагаме с необходимите ресурси за окомплектоване на формированията за военно време. Мисли се и за годините напред. В момента се разработват правилата за набиране на кандидати за курсовете по начална и специална военна подготовка. В поцес на приемане е наредба за условията и  реда  за провеждане на мобилизация на военните формирования от въоръжените сили, чийто проект е подготвен и публикуван за обсъждане на сайта на Министерството на отбраната.

От Централното военно окръжие смятат, че съществена роля за изпълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили и произтичащите от него наредби и други документи имат областните управител и кметовете на общини. В този смисъл се налага те да преминат съответно обучение във Военна академия „Георги С. Раковски”, което вече се прави. Хубаво, но недостатъчно е, че днес 13 на сто от областните управители и кметове са офицери и старшини от запаса и резерва, т.е. ръководители с определена подготовка и опит.

Снимка Димитър Бебенов

 

Встъпително слово на Председателя на ОСВО, о.р генерал-лейтенант Кирил Цветков

 

През 2012 г. България ще отбележи 100 години от Балканската война. Знаменателно събитие не само за славната история на държавата, народа и армията, но и за конкретния повод, и темата на настоящата кръгла маса.

През октомври 1912 г. в България е обявена всеобща мобилизация . При отсъствие на цялостно изградена система за мобилизиране, достатъчни мобилизационни органи и ясен национален мобилизационен план за действие, преди сто години  в по-голямата част от населените места в България всеобщата мобилизация е обявена със звън на църковните камбани и чрез селските глашатаи.

Един от западните репортери намиращ се в село Павел Баня Старозагорско пише за това събитие: „Мобилизацията беше обявена с биене на църковната камбана. При нейният постоянен звън цялото село се събра на площада и кмета след като прочете манифеста каза „всички мъже да заминават защото може да потрябват”. Настана  суматоха и само след няколко часа селото изпрати мъжете с гайди, цветя и песни, както се отива на сватба.”

Преди век мъжете, които заминаха на война, сътвориха подвиг,  който днес е час от позабравената гордост на нацията. За него и поуките говори само споменът и паметниците. И днес на площада на същото село има малък паметник представляващ скърбяща жена в черно, а на него е изрязан текст:

 

„Войната, против нея бяха

но когато честа и закона рудни

на смърт ги призоваха

Герои доблестни  те умряха”

 

Ако страната и армията тогава бяха по готови и в мобилизационно отношение мъртвите герои щяха да бъдат по-малко.

За съжаление през 2012 г. по отношение на системата за мобилизация  се намираме на ниво, което има аналогии без да е налице историческият ентусиазъм. (а и част от камбаните отдавна са откраднати и едва ли всички кметове са убедени, че всичко трябва да се хвърли за националните идеали на страната ). Големият проблем на България, отсъствието на обединяващ национален идеал, който да обедини в едно държава и граждани остава.

„Кръглата маса”, която организира Сдружението на офицерите от запаса и резерва Клуб 199, с подкрепата на ОСВО и Асоциацията на СВ на България е опит да се помогне в намирането на по-верните решения в голямата тема „ Мобилизацията – начин за нарастване числеността на въоръжените сили: традиция и реалности”

Време е ясно да заявим истина, която е видима за всички освен за царя без доспехи от  известната приказка.

Към днешна дата България не е доказала способност за готовност за провеждане на ефективна мобилизация.

Ние организираме тази кръгла маса не защото искаме да обвиняваме или прехвърляме отговорност, а защото се чувстваме съпричастни към съдбата на Родината си и народа ни, армията и воинския  дълг.

Ние оценяваме усилията на сегашното ръководството на МО да намери разрешение на проблемите свързани с готовността на страната за провеждане на мобилизация и не се заблуждаваме, че това е днешен проблем.

Ние разбираме, че днешната му острота е в резултат на подценяване и отлагане на решението му в един доста голям период от време след промените през 1989г..

Но ние сме на мнение, че нещата трябва да се казват ясно, че поуките трябва да се систематизират детайлно, че изводите трябва да са обективни, че предложенията трябва да са професионални и че няма място за популизъм, обиди и дребнаво политиканство, защото това не е просто обикновен текущ въпрос а проблем с огромна национална значимост.

Избирайки темата и организирайки този форум ние – хората под знамената и в резерва съзнаваме своята отговорност както за сегашното състояние, така и за бъдещето на страната, която за нас е Родината, пред чийто знамена се заклехме.

По тези и други причини на настоящия форум ще положим усилия с опит, знание и отговорност за да бъдем полезни .

В методологичен план това е стремеж да говорим и разсъждаваме по темата приоритетно с категориите присъщи на суверенната национална държава, на параметрите на националната сигурност, на специфична материя наричана от познавачите „мобилизационно изкуство” и като цяло  на военната наука, а не с терминологията и критериите на времева политическа целесъобразност или с категории от подбрани финансови теории.

Ориентир в това отношение могат да ни бъдат методологическите концепции и норми на водещите съюзни  и други в т.ч. и регионални държави при изграждане на мобилизационните им системи.

В структурен план ще положим усилие да следваме логиката на последователността  изразена в  Програмата на провеждания форум и обявените Теми:

- Външни и вътрешни предизвикателства и заплахи ..............

- Потребност от увеличаване числеността на въоръжените сили ......

- Състояние на ресурсите .......

- Нормативни документи .....

- Военна подготовка на гражданите ......

Кратко но задълбочено и отговорно ще се отнесем към разбора на идеите от дискусията и ще предоставим всички предложения, препоръки и мнения на ръководството на МО.

Ние разбираме политическата логика на поведение на ръководството на МО и не го ангажираме с нашите оценки за политическите, геополитическите, ресурсните, екологическите, демографските, климатичните и други реални и формиращи се глобални проблеми, пред които човечеството и България трябва да се изправят в недалечно бъдеще, но искаме ясно да заявим своите оценки и тревоги за бъдещето.

Ние имаме достатъчно основания за да твърдим, че се намираме в нова политическа и геополитическа реалност, която буди тревога за бъдещето на страната, народа ни, целостта на древната ни земя, ценностите и достоянията ни.

Ние не може да не се съгласим с новите реалности обективно довели до съкращаване на ВС но успоредно с това заявяваме тревога за състоянието на отбранителната способност на страната.

Използвайки критериите за оценка на глобалните и регионални рискове и заплахи прилагани от съюзни държави и световни и регионални лидери като САЩ, Великобритания, Турция, Русия,  се налага извода за съмнения в достатъчността на отбранителните способности на страната в сегашното й състояние. По редица въпроси свързани с отбранителните способности и осигуреността на  ВС България заема едно от последните места. Скриването на действителността зад проценти от БВП, отделени общо за отбрана и сигурност, както и по направления и съответствието на тези цифри с тези на други  страни от Алианса стана практика вече две десетилетия. Но отбрана и сигурност се създават и гарантират с реални пари в абсолютни стойности, а не с проценти. Ако продължава тази еквилибристика с процентите никога няма да приключи реформата във въоръжените сили.

Като безотговорна  еквилибристика оценяваме често успешните усилия за подмяна на военни критерии, военна експертиза, отбранителни принципи за достатъчност с други норми и провежданата вече две десетилетия политика на поддържане на отбранителната система в състояние на финансова недостатъчност.

Опирайки се само на официални източници стигаме до извода, че военния бюджет на страната е несъразмерен с прокламираните политически цели и задачи поставени пред отбраната на страната. В резултат на нефинансирането в достатъчна степен на отбраната в редица области, в това число и в мобилизационната подготовка са акумулирани големи проблеми в отбранителния сегмент. Позовавайки се на официални величини на разходите извършвани за отбраната през последните две десетилетия и използвайки методики на  други държави с факти не може да разколебаем убеждението за недостатъчност на ресурсите за ефективна подготовка на страната за отбрана и дори за нормално функциониране на ВС в мирно време.

В същото време сме свидетели на дейности, които без да са финансирани от държавата, но логически са неин прерогатив, се прехвърлят на армията и МО и изтощават още повече крайно ограничените й ресурси.

От десетилетия политиката към отбранителният сегмент и армията е системна и последователна основно по отношение на ограничаването на финансовите средства. Ние сме свидетели на постоянно коригирани норми към снижение за личен състав, въоръжения и запаси със задължително обосноваване на случващото се с финансовите трудности.

Отбраната, националната сигурност, териториалната цялост на  Република България не са собственост на финансовите учреждения за да се обявяват на части  за продан периодично.

Трайно са изградени нагласи в част от управленският елит на

страната  да използват планираните и без това ограничени финансови средства за ВС не толкова за надграждане на отбранителни способности, колкото за запълване на бюджетни дефицити. В резултат на това, средствата, които трябваше да постъпват в резултат на съкращенията в армията за модернизация и мобилизационна подготовка отиваха за решаване на социални проблеми. Армията, в продължение на повече от две десетилетия е излъгана по отношение на крайните цели на реформата в нея. Вместо модерна и мобилна армия, способна да изпълнява целия спектър от задачи,  получихме съкратена до критичния минимум армия, опираща се на старото въоръжение и техника и без необходимата мобилизационна база за нарастване на нейните способности при кризи и във военно време.

Подобен подход се наблюдава и в други направления.

Ръководители на държавни институции и днес поддържат тези за постоянно запазване на ограниченията за пенсии, с ясното съзнание, че тази мярка засяга основно офицерския и сержантски състав изведен в резерва от армията и МВР. На практика бившият команден състав на силовите ведомства носят основното усилие за задържане във функциониращ режим на пенсионната система, но това е с цената на техните лишения.

Според нас е налице криза на разбирането на смисъла и значението на отбранителната система и сигурността на държавата като цяло.  Има проблем сред управляващите по отношение на разбирането на отбраната  и сигурността, която е кръвоносната система на всяка държава.

Ние сме на мнение, че дебатът и усилията за промяна на това състояние трябва да продължи със съвместни усилия във всички направления засягащи отбраната на страната и поемаме пред Вас ангажимента да превърнем тези форуми в периодична практика.