Свършат ли мисиите и парите за тях, армията ще се разбяга

03.09.2012 г. Свършат ли мисиите и парите за тях, армията ще се разбяга

Красен Бучков

След като България прекрати участието си в мисията в Афганистан, Българската армия ще стане още по-малка. Много от войниците стоят в нея сага само за паричките, които вземат накрая на всяка мисия. Няма какво да се лъжем, хората слагат пагони с ясното съзнание, че имат гарнтирана запалата и с няколко мисии могат да си оправят живота. Къде на друга държавна работа могат да се вземат по двадесетина хиляди долара за половин година? Никъде! Ето това държи войниците със средно образование, останали безработни навън в поделенията.Свършат ли мисиите, вдигайте парите на войниците. Иначе армията ни ще остане «много вожд, малко индианец», на един генерал ще се падат десет войника и десет цивилни.

Войниците не могат да се пенсионират в армията, но с две или три мисии могат да вдигнат сватба, да си изградят дом и си купят кола. За момчета без висше образование,за всички които гравитират под чертата на средностатистическия българин това никак, ама никак не е малко. В армията заплататта, макар и не толкова голяма, плюс доларите от мисиите, кърпи семеен живот и някакъв чалга-стандарт. Бойците имат осигуровки, дрехите им са без пари, в някои специалности има и други облаги. Но най-голямата военна далавера, в добрия смисъл, си остават мисиите. От тьх припечелват не само войниците, но и сержантите и офицерите. Някои големи началници, без да са били миротворци, са прибрали парите за няколко мисии само от комчандировки. Така че ползата е за всички. Но разбира се, най-голяма все пак е за войниците, които от друго странично място във войската пари не могат да си докарат.

Но какво ще стане, ако свършат мисиите ? В края на 2013 г. най-вероятно по-умните от войнците ще си вземат мешката, ще хвърлят фуражката и ще загърбят портала, без дори да се простят с командирите. Ще си тпръгнат от войската, след като са взели максимума от униформата. В поделенията ще останат онези, които не виждат някаква светлинка в кариерата си извън армията и всички останали, които поради ценз и ограничени възмажности няма да могат да се устроят на работа в цивилизацията и да вземат заплата. Е, ще останат и малък процент романтици, които ще търсят приключения и изява, но ентусиазмът им ще отмине набързо.

Реалността е такава. Ако не са мисиите, за момчетата няма нито пари, нито мотивация, нито риск и изява за най-големите войскари.

Секнат ли парите от мисиите, армията може и да се разбяга. Шансът да останат войницици е в увеличението на заплатите. Скочат ли техните, ще се увеличат и тези на сержантите и офицерите. Защото в някои щабове може да е пълно с ибрикчии, но в бригадите и базите службата е мъжка и офицерите страдат не по-малко от войниците.

Но може ли да се вдигнат заплатите на военните, след като обществото е настръхнало срещу армията и срещу действията на военни яминистър, който е недолюбван и от свои /армията/ и от чужди /общество/. Организации на запасни и резервисти издигат глас за увеличение на заплатите на военнослужещите. Аню Ангелов от време на време проплаква на същата тема, а после си подвива опашката. Патриоти от политиците, къде от популизъм, къде предизборно, също дават рамо на армейската заплата. Но обществото е оттатък барикадата, на други позиции. Сеща се за армията, само когато трябва да му се помогне – при земетресение, наводнения, пожари и е съгласно да им се плаща войниците за този труд, а не за поддържане на «постоянна бойна готовност и боеготовност за нуждите на колективната отбрана».

Някой от политическото ръководство на армията направил ли си е труда , да чуе какво мислят за войската млади хора, които утре-други ден ще управляват България. Не става дума само за обкръжението на финансиста Дянков. А за младежи, които са лидери в своите професии и дори не членуват в партии. Техните разсъждеия за горе-долу такива: Искат увеличение на парите за армията, а в същото време я съкращават с десетина хиляди. Искат повече пари за заплати, а рейтингът на армията с годините се търкаля надолу по стълбата. Искат пари за самолети, а пожарите ни убеждават, че истината е във вертолетите. Действащите военни плачат за по-големи запланти, но не ги е еня за бивши колеги, които с годините са ощетени от това, че максимумът на пенсиите е забранен и са загубили десетки хиляди хиляди левове. Военният министър тръби, че няма опасност за България, а в същото време иска увеличени на заплатите.Поддържа се цял контингент от висши запасняци и резервисти, които ядат от белия хляб на войската и дърпат и армията и бюджета и назад. Искат големи заплати, а не виждат какви са заплатите навън.

Със старческо настървение и смешен ентусиазъм се издига и знамето на България като водеща страна за жените в НАТО с презумцията , че са безкрайно необходими на армията. Нищо против красивия пол. Но защо имам чувството, че са ни дали да отговаряме за жените, за да ни ангажират с нещо и нас. Защо ми се струва, че България не е страната, която има опит в женската служба и едва ли ще допринесем нещо с нея за натовци, освен с някой и друг конгрес или конференция, на които се говорят неща далеч от реалността и се гали себелюбието на министри и политици. Едва ли с увеличаване на процента на жените във войската ще решим проблема на армията след края на мисиите. Знаем, какви длъжности заемат те извън граница и какво е отношението към тях от многонационалните сили. Знаем как се отнасят и българските офицери към тях. Жените просто са за определени длъжности и едва ще се решат проблемите на армиеьта с тях, освен ако Аню и онези около ибрика не са решили да правят армия от амазонки.

Свършат ли мисиите, армията може да се разбяга. Затова трябва да се вдигнат заплатите на войниците, да се събуди и излезе от кома социаната политика на военното министерство, да се промени мнението на обществото към войниците, сержантите и офицерите. Тове е единият път. Другият отдавна го предлага Съюзът на военноинвалидите – да се върне наборната армия, или най-малко да се въведе смесен принцип на служба – с професионалисти и наборни войници. Има и трети път – да се превърне армията в гвардия от типа на тази в щата Тенеси. И без това в последните години тя това и прави – да помага на населението и да охранява войските на НАТО в големите летища на Афганистан.