Кюстендилски граничари отбелязаха три годишнини на Войнишкия паметник

01.09.2012 г. Кюстендилски граничари отбелязаха три годишнини на Войнишкия паметник

 Млади и стари си спомниха за подвизите на границата, сред тях и синът на полка Стоян Маджов

Даниела Стоименова

60 граничари от Кюстендилско се събраха на Войнишкия паметник на Гаровия площад за три годишнини. Организира ги за 10-та поредна година председателят на клуб „Граничар” с патрон мл. л-т Вергил Ваклинов - подполковник /р/ Йордан Джоргов. Четирима от по-младите граничари Любомир Матуски, Анатоли Христов, Валентин Димитров и Антон Йорданов получиха тържествено членски книжки, които им връчи председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Кюстендил полк. Йордан Шишков.

 Млади и стари граничари отбелязаха 25 години от създаване на пограничната стража в България, 15 години от формиране на Граничната полиция, както и 62 години от структуриране на Първото гранично поделение в Кюстендил, преместено по-късно в село Лозно.

„Бивши граничари няма, независимо от възрастта и службата. Обединява ни границата на страната ни. Най-възрастният е подп. Асен Янков, който догодина ще посрещне 90-ия си рожден ден. Той също е сред нас”, споделя подп. /р/ Йордан Джоргов. „Истории има много да се разказват. И преди и сега службата по границата е една и съща.  Границата на Третото българско царство е установена и оттогава не е изменяна. Всички в Кюстендил сме участвали в залавянето на бандити. Радостното е, че имаме двама колеги, вписани в Книгата на Гранични войски на Министерски съвет - старшината Методи Слишков, задържал 11 нарушители като инструктор на следово куче и старшината /з/ Стоян Маджов, спрял набезите на бандитска група през 1949 година, искала да ликвидара заставата. Тогава Маджов е 12-годишно дете и информира командира Тодоров. Заемат позиция за отбрана и предотвратяват на сегашния термин голям терористичен акт, която е щял да рефлектира върху Кюстендил”, разказа още Джоргов.

„Случи се на 21-ви септември 1949 година, аз бях овчарче. Пратиха ме за вода моите родители. По течението на река Черна видях, че се движат непознати хора и въоръжени, насочваха се по дерето към заставата. Върнах се и казах на баща ми. Веднага информирахме командира. Беше следобяд към 13-14 часа. После ме взеха на служба и станах сина на полка”, спомня си и като сега Стоян Маджов /80 г./

Граничарите си направиха обща снимка на паметника и с часове си разказваха преживяното по време на служба. Сред тях бе и единствената жена, машинописката Севетка Сотирова. „40 години работих за граничната стража. Там започнах и там се пенсионирах”, спомня си Сотирова.

Поздравителен адрес от името на областния управител Владислав Стойков поднесоха заместничките му Михайлова и Чеканска. Част от присъстващите бяха облечени в тъмнозелени фланелки с надпис „Нито крачка назад, зад нас е България”.

На барелефите в Граничното поделение и пред паметните плочи на загиналите граничари през 1949 г. в района на село Гюешево бяха поднесени венци и цветя.