Не на приватизацията на военните заводи!

24.07.2012 г. Не на приватизацията на военните заводи!

 Полковник от запаса Стоян Йорданов

Откакто стана известно намерението на правителството да приватизира Военния завод в град Сопот до днес този въпрос не се дискутира от страна на медиите. Дискутира се дали крадецът на 1,5 милиона лева, който се е предал на властта, ще бъде съден или оправдан. Дискутира се дали трябва или не трябва имената на нашите държавни ръководители да се впишат в учебниците по история. И още други такива несъществени въпроси на деня. При всеки случай това е губене на време или както някои казват работи се на празни обороти.

Преди години в един наш национален вестник беше публикувана статия от американски журналист, чието име не си спомням. В статията си  твърди, че от 20 % до 25 % от американците все още знаят, че слънцето се върти около земята, а не обратно.  Срамно е. Срамно ще бъде, когато ученици било то от горните класове на средния курс или от по-долните класове не знаят имената на нашите държавни ръководители. Това означава пълна аполитичност от страна на нашето подрастващо поколение.

През 20-те години на миналия век на проведения референдум е взето решение да бъдат наказани виновниците за двете национални катастрофи. Ще дойде времето, когато нашият народ ще поиска да бъдат записани имената в учебниците по история на виновниците за третата национална катастрофа - икономическа и демографска. От преброяването на населението през 2011 г. е видно, че населението на страната ни се е върнало с цели 65 години назад т.е на нивото на 1946 г. Ако това не е катастрофа, какво друго е?

Защо нашите медии, национални и частни такива, добре платени и предплатени не поставят на дискусия въпросите на деня, които интересуват преди всичко по-голямата част от народа?

Българският народ по парламентарен начин избра пазарната икономика и демокрация. Никои от управляващите партии и правителства на прехода не проявиха интерес каква е световната практика. Възприето беше 100 % приватизация на над 2200 промишлени и  1300 търговски предприятия. Приватизираха се отрасли имащи национално и стратегическо значение..

В борбата на всяка цена да се извърши приватизацията, материалната база в промишлеността и селското стопанство се ликвидира. Нещо повече, унищожен беше българския интелект, което е по-гибелно отколкото ликвидирането на цялата икономика. Да вземем например спирането на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй”. Останаха без работа над 2000 атомни специалисти, които след няколко години ще загубят напълно квалификацията си. Русофобията, възникнала още в ранните години на капиталистическото развитие на България, отново се възроди в годините на прехода като сериозна пречка за продължаване строителството на АЕЦ „Белене”.

Българският народ трябва да знае, че едно от най-перспективните и печеливши производства на този етап от човешкото развитие е военното производство. Военнопромишленият комплекс, който ще бъде приватизиран, е чиста загуба за нашата икономика, за националната ни сигурност и бъдещето на държавата ни. Освен производството на взривни материали, оръжия, бронетранспортьори в най-различни модификации по предназначение, като артилерийски установки, танкове със 120 милиметрови оръдия, с българска оптика се произвеждаше и специални оборудвания на основата на лазерни технологии, металокерамика, твърди сплави, течно леене, хидравлика, пневматика и други производства на най-високо ниво. Тук работеха повече от 100 хиляди души. Завод „Бета” за бронетанкова техника беше построен за две години с обща покривна площ над 120 дка, с уникално оборудване 4000-ни и 2500 тонни преси и гилотина за рязане на ламарина с дебелина до 25 мм и още много други производства.

Все по-често се задава въпросът кой има интерес от приватизационните и концесионните сделки. Когато се говори за обедняването на българския народ е добре известно, че то стана най-вече чрез приватизационните и концесионни сделки. Каква ще бъде съдбата на приватизирания военнопромишлен комплекс може да се предвиди от досега извършената гибелна приватизация на по-голямата част от промишлените и търговски предприятия. Ще си позволя да посоча само някои примери от тези сделки: завод „Брест” за хладилна техника в Пернишко, със застроена площ от 12 000 м2 на площ 56 дка, само инстилацията за екопроизводство,  подарена от Световната банка е струвала 887 317 лв, а  заводът е продаден за 106 000 лв при реална  цена 3 милиона лв.

Списъкът на този вид продажби е дълъг.

- Най-голямата българска банка по време на управлението на СДС и правителството на Иван Костов беше продадена за 160 млн.долара.

- Авиокомпания „Балкан” е продадена за 150 хил.долара, колкото приблизително струва вътрешното оборудване на 50-те български самолета;

Само три страни в света произвеждаха електро и мотокари – САЩ и Япония, а България се конкурираше с тях. Днес цеховете са разрушени, а чехите се възползваха и започнаха производство на резервни части и възли в свои заводи.

30-те инструментални заводи и цехове, създадени във всички по-големи промишлени предприятия, са разрушени или работят с непълен капацитет. Когато Максуел – този известен световен милиардер, посети Завода за нестандартно оборудване в София, е поискал веднага да го купи. Днес този завод е напълно разрушен до основи, а прецизните машини – стругове, струващи по 500-800 хил.лв са продадени в Турция. За да се разбере каква загуба е това за държавата ни инж. Иван Пехливанов изчисли, че една 20-килограмова матрица струва колкото цената на една лека кола.

Заводът в гр. Септември бил със стара технология. Неотдавна в Турция построиха същия завод, със същата технология.

Заводът „Ямболен” за полиестерна коприна, добил световна известност със своята експортна продукция и който подхранваше десетки наши заводи - сега е напълно разрушен.

Стоманолеярният завод в гр. Раковски, един от най-модерните в Европа, оборудван с германски машини, заводът за фин трикотаж „Яница” в гр. Елхово, оборудван също с германски машини, Заводът за металорежещи машини в София с уникални цехове, Заводът за кондензатори в Костинброд - с машини от Япония, Чугунолеярният завод в Орешака - с технология от Германия и Заводът за дизелови двигатели във Варна са разрушени, други полуразрушени, трети

Най-високият връх на грабежа е продажбата на Българската телекомуникационна компания за 250 млн. евро, препродадена за 600 млн. и по-късно за втори път препродадена за над 1 млрд., а според специалистите реалната й стойност е била 2,5 млрд. евро.

Свидетели сме как бяха ликвидирани българските производители на месо, млеко, яйца, на плодове и зеленчуци, поради което вече 21 години консумираме чужди некачествени продукти. Това ли е конкуренцията на пазарната ни икономика?

Какво трябва да се направи? Необходимо е най-после правителството да се възползва от нашия стопански  елит от специалисти във всички области на промишлеността, селското стопанство, услугите, строителството, здравеопазването, образованието и работещите в социалната сфера, за да подготвят национална стратегия (програма) имаща стратегическо значение за по-бързо излизане на България от икономическата и демографска катастрофа и догонване на страните от СИВ. Освен това, вместо да продължаваме приватизационните и концесионни сделки нека последваме примера на Чехия, която анулира над 250 договора. В тази връзка предлагаме да се спре разпродажбата на Военния промишлен комплекс.

(Посочените данни във връзка с приватизационните сделки са взети от публикувани материали в национални печатни издания.)

На снимката: ВМЗ- Сопот е на прага на призатизацията.