Докладът на ЕК – съкрушителен,докладът по отбраната и отчета на Аню – изпълнени!

19.07.2012 г. Докладът на ЕК – съкрушителен,докладът по отбраната и отчета  на Аню – изпълнени!

Красен Гоцеделчевски      Otbrana.com

Нерде Брюксел, нерде Аню. Брюксел бие по братовчедите от вътрешното министерство, по прокурорите и съдийството. Бие правителството от няколко години насам. Но докладът за състоянието на отбраната и оценката, която си даде МО в изпълнение на предизборната си програма, от година на година са по-положителни и по-добри от предишните. Признава се само една едничка грешка.Останалите се покриват с розовия дим на стъкмистиката.За лошото са виновни предшествениците.

Жалко е, че депутатите в Народното събрание подценяват армията и отбраната и при приемането на доклада за състоянието на обраната присъстват депутати, колкото пръстите на двете ръце. Иначе най-малкото опозицията щеше да започне дискусия за толкова надутите и нереалните неща, които на всички армейци правят впечатление с невъоръжени очи и уши.
Последният доклад за състоянието на отбраната и преизборния МО-отчет е пълна стъкмистика. В него има толкова нереални изводи, че на човек му настръхва козината от несъстоятелността и арогантността на тези, които са го подготвили и преставили.
Ако сред тях има и хора с пагони, значи не са в час с действителността. Или пък са били натиснати от някой, докладът да бъде точно такъв.Но дават ли си сметка те, че рано или късно Аню Ангелов ще си обърше рацете с тях - при първия провал и първите критики срещу армията.На свой гръб той няма да поеме тоягите.
Приятели на Otbrana в министерството ни информираха, че е имало друг доклад за състоянието на отбраната, който са вижлаи малко хора и който бил много по-реалистичен и достоверен от представения в Народното събрание. Дори черновата на официалния доклад била по-истинска , отколкото предстванения в парламента.
Катастрофата с жилищната политика на Министерството на отбраната не подлежи на коментар. С тази политика се рискува в близките години да останем без армия. Има и други катастрофи. Ще се спра на две лъжи в доклада.
Къде ни е бойната готовност и бойната подготовка на войските. Да, в бригадите и базите се стараят. Но може ли с ръка на сърцето началници, командващи, командири на видове въоръжени сили и командирина на съдединения да кажат,,че БГ и БП са поне 10% от тази, която бе преди десетина години? Да не говорим за времето, когато са били лейтенанти и капитани.Всякакви оправдания с НАТО и колективната отбрана е прах в очите, наглост, подигравка с данакоплатеца.

В едно интервю за лъскаво списание премиерът Бойко Борисов казва, че едно от нещата, за които съжалява, че не е направил, това е да върне войската ни от Афганистан. Значи той разбира това, а президент и министър се тупат по гърдите и се радват като деца, когато в Kабул и Кандахар ни хвалят. Тези хвалби са политически. Те са затова, защото слушаме САЩ, а те ни се отблагодарявт с потупване по рамото и интерграционни трошици.
От няколко години повтаряме като папагали, че трябва войниците ни да се борят с тероризма далече от границите на отечеството ни, за да не дойде той при нас. Посипвам си главата с пепел. И аз в началото вярвах на тези приказки. Но се оказа, че истината е друга. Ако контингентите ни се бяха стояли в България, а не миротворстваха в Афганистан, може би взривът в Сарафово нямаше да се случи. Не, не обвинявам войниците. Те на мисиите си вършат своята, войнишката
работа.Печелят, колкото могат. Големите дивиденти са за политиците и за такива като Аню Ангелов, които слугуват на силните на деня и са послушни маши на чужди интереси.
Със сигурност не е късно да помислим, дали не трябва да върнем по-рано нашите бойци от Кабул и Кандахар.Тероризмът е вече при нас, те няма какво да правят на 5000 км. от родината. Напрежението в света и на юг от нас набира скорост. Не дай си Боже взривовете да продължат. 18 юли е българският септември.Случи се в България, а не в Афганистан.
Виждате ли колко са криви сметките в отчета и доклада на военното министерство само по два пункта- за бойната подготовка и за участието ни в мисии. Оказва се, че стъкмистиката е правена началнически угодно и далеч от реалността. Време е политикааните в МО да си свалят розовите очила и да погледнат на националната сигурност с очите на родолюбци, а не на блюдолизци и НАТОпреклонни.