Полага ни се да бъдем водеща организация в СОСЗР

09.07.2012 г. Полага ни се да бъдем водеща организация в СОСЗР

 Търсим най-прекият път за издигане престижа на Столичната организация на СОСЗР, казва нейният председател генерал от резерва Златан Стойков.

Въпросите зададе Спирдон Спирдонов

Г-н генерал, изминаха повече от два месеца, откакто оглавихте Столичната организация на СОСЗР. Какви са първите Ви впечатления?

 Преди всичко, искам от страниците на в. „Българско войнство” да благодаря за доверието, което ми бе оказано. През целия си професионален път – от лейтенант до генерал и началник на ГЩ на БА и на отбраната, съм отстоявал позицията, че в запасните и резервистите има много голям потенциал, който обществото и държавата са длъжни да го използват. Разбира се, това може да стане най-добре, когато сме организирани и работим по достатъчно аргументирани цели, които са свързани както с приноса ни за укрепването на националната сигурност, отбраната и Въоръжените сили, така и за подобряване социалното положение на нашите членове. Особено днес, в условията на криза. Имахме разговори в Изпълнителното бюро на Столичния съвет на СОСЗР, проведох срещи в районните организации, което даде възможност да набележим някои направления в по-нататъшната ни работа. Знаете, че след по-малко от година ще се проведе Осмият конгрес на съюза, предстои ни отчетно-изборна кампания. Всичко това би могло да се използва за укрепването на нашите редици.

В какви направления насочва работата си Изпълнителното бюро?

 На първо място ще направим всичко необходимо, за да подобрим чувствително организационната работа на всички нива. Много е важно да издигнем авторитета на дружествата, клубовете и районните организации. Това е най-прекият път за издигане престижа и на цялата Столична организация. Няма съмнение, че на нея й се полага да бъде водеща в страната. Разбира се, това не е достатъчно. Не бихме си позволили да се затворим в нашата черупка.  В Изпълнителното бюро обсъждаме пътищата за развиване на активно сътрудничество с местните държавни структури, родолюбивите и непартийни организации. Държим на постоянни контакти с Министерството на отбраната, с командирите на Сухопътни войски и ВВС, с командващия на Съвместното командване на силите, както и с представителите на МВР. В нашата организация членуват и доскорошни служители на вътрешното министерство, както и на националните служби за сигурност.

Предполагам, че ще избягвате показната страна на това сътрудничество, а ще търсите неговата полза за членовете на организацията?

 Това би било най-доброто. От ръководството на Министерството на отбраната например търсим съдействие за подпомагане на тежко болните запасни и резервисти. На държавните структури и фирмите разчитаме за осигуряване работа на трудоспособните ни членове. Известно е, че само с военната пенсия трудно се посрещат нуждите в днешно време. Освен това не забравяме, че не са малко офицерите и сержантите от резерва, които поради трансформацията на армията, не успяха да придобият право на пенсия. На тях също трябва да подадем ръка.

Чуват ли се вашите намерения?

Това е въпрос, по който също трябва много да работим. Очакваме и вие, като редакция да ни помагате. Вече отчетохме, че абонаментът за в. „Българско войнство” и сп. „Военен глас” е недостатъчен и е необходимо да бъде увеличен. Ние искаме да дадем публичност на дейността на дружествата, клубовете, районните организации и на Столичния съвет. Хората трябва да знаят какво правим, за да ни търсят. Имаме структури по места в столицата, разполагаме с определен брой клубове, провеждаме не малко мероприятия. Това не бива да остава скрито от погледа на обществото. Другият начин да ни се чува думата е участието ни в обсъждането и разработването на проекти на закони и други документи. Чувстваме, че сме длъжни да правим това, що се отнася до сферата на националната сигурност, отбраната и Въоръжените сили. Не само сме длъжни, но и разполагаме с достатъчно възможности. Във връзка с предстоящия конгрес на СОСЗР до края на годината ще внесем в Централния съвет нашите предложения за промени в Устава на съюза и различните регламентиращи документи. Използвам Вашия въпрос, за да Ви кажа, че трябва не само да се чуваме, но и да се виждаме. В този смисъл ще активизираме срещите си с местната и централната власт, с неправителствените организации, участието си в национални и военни празници и чествания, във възстановяването и поддържането на военните паметници на територията на столицата.

Какво Ви тревожи днес?

 Смятам, че съществуващото законодателство, Устава на съюза и поднормативните документи не подпомагат достатъчно дейността на Столичната организация, което ни кара да обсъждаме и предлагаме промени. Тревожи ме увеличената възраст на членската маса и особено на хората в ръководните структури. Няма да скрия, че е налице нежелание у по-млади резервисти и запасни да се включат в нашите дружества и клубове. Има какво да подобрим в отчетността и събираемосттта на членския внос. Незадоволителна е социалната политика на организацията, особено, що се отнася до здравното осигуряване, балнеолечението и ползването на почивната база от нашите членове. Доста ограничена ни е материалната база. Оборудването на наличната е недостатъчно. Тревожи ме и нарушеното единство на запасното войнство, което е разпръснато в десетки новосъздадени организации, конфедерации, асоциации, центрове, а дори и, партии.

Каква е готовността да преодолеете всичко това?

 С магическа пръчка за ден или два няма да стане. Ние сме реалисти. Важното е, че сме на път да направим реалната оценка на състоянието на нещата. След като сме наясно с обстановката ще вземем и правилните решения. Разчитам на екипността в нашата работа. Всички сме убедени, че Столичната организация е длъжна да заеме водещо място в СОСЗР. 

(Интервюто ще бъде публикувано в новия брой на в. "Българско войнство")