От книгата “Един трудовак разказва”

06.07.2012 г. От книгата “Един трудовак разказва”

 Никола Караджов

Трудовата повинност в България е създадена със закон, приет от Народното събрание и утвърден с указ № 60 от 5 юни 1920 г., публикуван в Държавен вестник бр. 56 от 14 юни 1920 г. Тази дата е приета за начало на Трудовата повинност.

Заслугата е на правителството на Българския земеделски народен съюз – БЗНС, с министър-председател Александър Стамболийски, дошло на власт през октомври 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война.

Ньойският мирен договор от 1919 г. поставя победените страни от Първата световна война, включително и България, в унизително състояние. България следваше да демобилизира военните си сили и да премахне задължителната военна служба. България нямаше право да произвежда, закупува и внася оръжие, боеприпаси, танкове, бронирани коли.

Трудовата повинност първоначално е имала 16-месечен срок на служба, като първите няколко месеца са определени за военна подготовка. От 1921 г. срокът на службата е намален на 8 месеца.

Първият главен директор на Трудова повинност е генерал-майор Иван Атанасов Русев, назначен на 21 юни 1920 г. с царски указ, седмица след публикуването на закона.  Роден е в Шумен през 1872 г. Завършил е военно училище и е участник в Балканската война 1912-1913 г. и в Първата световна война, когато получава званието “генерал-майор”.

Като мощна строителна организация Трудова повинност работи в тясно взаимодействие с Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – МОСПБ. Едновременно работят и по усъвършенстването на организационната структура и на подразделенията по области на Трудова повинност и нейните производствени бази.

Първият трудов набор от 10 хиляди трудоваци е свикан на 23 май 1921 г. и към 1926 г. достигат до 130 хиляди трудоваци, което пък затруднява финансово държавата ни и това твърде бързо се отменя.

От началото на 30-те години международната и вътрешнополитическа обстановка постепенно се променя. Променя се и военната политика и за България тя е вече приоритет. Армията е в ускорено развитие. Този период е  т.н. “тайно въоръжаване” и така се поставя началото на военизирането на Трудова повинност.

Основната строителна дейност на Трудова повинност в този период е била ниското строителство – пътища, жп линии, земно-насипни защитни диги, канали и др.

С постановление на Министерския съвет от 25 декември 1934 г. Трудова повинност се изважда от подчинение на МОСПБ и преминава към Министерството на войната. Министерство на войната още следващата година със заповед № 10 от 25 януари 1935 г. утвърждава статут на отдел към Генералния щаб.

Дипломатически и международни контакти, срещи и разговори довеждат до Солунската среща през юли 1938 г. между Гърция, България, Югославия и Румъния, която окончателно отменя ограниченията за развитието на Българската армия, наложени от Ньойския договор от 1919 г.

Съгласно новия “Закон за военните сили на Царство България”, утвърден от Н. В. Цар Борис ІІІ с указ № 15, публикуван в Държавен вестник, бр. 133 от 13 юни 1940 г., Трудова повинност влиза в състава на действащата армия, като отделен, самостоятелен род войска под името “Трудови войски”.

Със заповед № 49 от 15 ноември 1942 г. на командира на Трудови войски, срокът на службата се увеличава от 8 на 12 месеца.

От 17 февруари 1943 г., с разпореждане на Щаба на войската, Трудовите дружини се изравняват с тези от армията, като се въоръжават и им се предоставя строево и работно облекло. Общият брой на Трудовите войски за тази година възлиза на над 43 хиляди души и стига до 90 хиляди в края на 1944 г.

След края на Втората световна война настъпват промени в статута с приетия закон от Народното събрание на 10 август 1946 г. за Трудовите войски, които се отделят от Министерството на войната и преминават на подчинение на Министерския съвет и приемат названието “Трудова повинност”. Пагоните се снемат от раменете и се поставят на яката.

Трудова повинност от 25 юни 1951 г. отново преминава в подчинение на Министерство на отбраната.

От 23 март 1954 г. с разпореждане на Министерския съвет Трудова повинност излиза от подчинение на Министерство на отбраната и преминава към Министерския съвет.

С назначаването на генерал Благой Иванов за началник на Главно управление на Трудова повинност на 25 юни 1958 г. се преминава към изпълнение и на високо строителство.

От 1969 г. Трудова повинност се преименува в Строителни войски и се преминава на 5-дневна работна седмица. Засилена е и дейността на училището за трудови офицери, школите за подготовка на сержанти, сградостроителните и професионалните курсове.

Трудовата повинност и Строителните войски, от създаването си през 1920 г. до окончателното им закриване през 2000 г., участват в строителството на всички национални обекти – заводи, язовири, напоителни системи, пътища, жп линии, мостове, крупни обекти от високото строителство, гиганти на родната ни индустрия – навсякъде трудоваците оставиха частица от себе си.

Моят отрязък във времето, когато служех в редовете на Трудова повинност, започна от 25 декември 1952 г., един от най-големите християнски празници – Коледа, и завърши на 13 ноември 1955 г. Днес този ден в католическия календар е посветен на Никополския католически епископ Евгени Босилков, който папа Йоан Павел ІІ на 18 март 1998 г. обяви за Блажен като мъченик за вярата, разстрелян през ноември 1952 г., осъден на смърт в процеса срещу част от католическите духовници в България.

Споделих с тези плахи редове пред читателите за моето скромно участие и вложения труд, отбивайки военната служба в редовете на Трудова повинност.

Това разказа един трудовак от Трънчовица.