Експерти: Новият изтребител да е от европейски производител

17.04.2012 г.  Експерти: Новият изтребител да е от европейски производител

 Дошло е времето да се премине от стратегия на възстановяване и поддържане на летателната годност на наличните авиационни комплекси към стратегия на превъоръжаване на авиацията на ВВС с нови и модернизирани многоцелеви авиационни комплекси.

Спирдон Спирдонов

Днес, както няколко пъти в годините назад, се налага възраждане на българската военна авиация. Това е един от изводите на проведената през миналата седмица Международна научна конференция „Авиацията в съвременната геополитика и стратегия на Европейския съюз, НАТО, коалициите и държавите”. Той бе формулиран от ръководителя на форума почетният председател на фондация „Български ВВС”, бивш началник на ГЩ на БА и командващ Военновъздушните ни сили генерал от резерва Михо Михов. Според него военната ни авиация претърпя доста трансформации, за да се съхрани подготовката на летателния и техническия състав.

Изниква обаче въпросът за типовете летателни апарати.

Естествено е, отбеляза генералът, съюзническите ни задължения да предопределят, както са и предопределяли, политическото решение за избора не само на авиационна техника. Неговата теза е, че политическото отлагане на вземането на решение за закупуването на нов самолет или вертолет не е най-правилното. Според него решаващ глас трябва да имат онези, които експлоатират въоръжението и техниката, а не онези, които го произвеждат и закупуват.

Конференцията нямаше амбицията, а и не можеше, да предлага решения. Тя се ориентира към препоръките. В същото време обаче в обществото витае въпросът за закупуването на многоцелеви изтребител.

Подходът на участниците беше доста предпазлив.

Може би защото Военновъздушните ни сили, както се изрази техният командир генерал-майор Константин Попов, не се изчерпват само темата „Многоцелеви изтребител”. Така е, конференцията го показа. Самият президент и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев подчерта, че технологичното обновяване на авиационния парк на българските ВВС е наложително, но не отиде по-нататък. По този въпрос нямаше предизвикателство и в доклада на заместник-министъра на отбраната Августина Цветкова. Случайно или преднамерено политиците оставиха темата на специалистите. Предизвикателството дойде от доклада на полковник от резерва доцент Светлозар Асенов, бивш главен инженер на ВВС, а днес – преподавател в ТУ-София, филиал в Пловдив. Неговата разработка е съвместно с полковник от резерва Златко Златев.

Да модернизираме или да купуваме самолети?

Това бе дилемата върху, която разсъждаваха двамата полковници Съвременното състояние на българската военна авиация е критично, бе първата констатация в доклада. Това се определя от ниското равнище на изправност на авиационната техника. И още – от физическото износване и моралното остаряване не само на авиационните комплекси, но и на системите и средствата за управление и осигуряване, на инфраструктурата, незадоволителната подготовка на летателния състав, отказа от модернизация на наличните авиационни комплекси, забавените темпове за придобиване на нов основен боен самолет, за замяна на образците излизащи от въоръжение и високоточните авиационни средства за поразяване.

Основната причина за това състояние на военната авиация е недостатъчното финансиране на ВВС през целия период на развитие след демократичните промени.

Според полковник Асенов, независимо от икономическата криза остро възниква въпросът за развитието на бойната ни авиация в дългосрочна перспектива до 2020 г. Анализът на новите стратегически документи, основно Бялата книга на отбраната и Въоръжените сили, Плана за развите на Въоржените сили и Ивестиционния план-програма на МО, показва, че в близка перспектива до 2015 г. системата „Въоръжение на тактическата авиация” най-вероятно ще включва в състава си единствено намиращия се днес на въоръжение тактически изтребител от четвърто поколение МиГ-29.

Промените във военното дело, включително в техническото превъоръжаване на Въоръжените сили, продължи полковник Асенов, се осъществява чрез взаимно свързана система от военни, военно-технически и научно-технически фундаментални изследвания. Както и чрез модернизиране на въоръжението и военната техника. Военният подход, бе уточнено по-нататък, се изразява в способността на Въоръжените сили да изпълняват както нови задачи, в т.ч. експедиционни, на отдалечени театри на военни действия, така и традиционни, но на качествено ново равнище, използвайки нови системи въоръжение, концепции, форми и способи за военни действия.

За българските ВВС, смята полковник Асенов, такъв пробив може да бъде превъоръжаването на авиацията със съвременен боен самолет от 4 плюс или пето поколение. Другият вариант е модернизация на наличните авиационни комплекси от 4 поколение МиГ-29 и Су-25 и добиване на безпилотни разузнавателни и ударни авиационни системи, възстановяване на летателната годност и модернизация на ударните вертолети Ми-24, транспортните Ми-17 и учебните тренировъчни самолети Л-39 за придобиване на способности за действие в многонационална мрежова среда.

Смяна на стратегиите

За разрешаване на възникналото противоречие полковниците от резерва Асенов и Златев предлагат да се премине от стратегия на възстановяване и поддържане на летателната годност на наличните авиационни комплекси към стратегия на превъоръжаване на авиацията на ВВС с нови и модернизирани многоцелеви авиационни комплекси. Това се определя не само като политически, но и икономически, финансов, научен, технически, въпрос, изграден на основата на традиции и партньорство, който може да бъде решен от военната експертиза.  

Оригиналната конструктивна аеродинамична схема и високите тактико-технически характеристики на чистия изтребител МиГ-29 му осигуряват значителен потенциал за модернизация и модифицирането му в многоцелеви авиационен комплек от 4 плюс поколение, смята полковник Асенов. България, продължава той, е в условия на хроничен недостиг на финансови средства от началото на 90-те години на миналия век. В резултат на това превъоръжаването с авиационни комплекси от ново поколение 4 плюс плюс или 5 е невъзможно. Според авторите способите за поддържане на боеспособността и боеготовността на организационно-щатните авиационни формирования, повишаване на бойния потенциал и ефективносттта както на отделни образци авиационна техника, така и на системата „Въоръжение на ВВС” като цяло са два: придобиване на нов модел боен самолет или модернизация на наличните авиационни комплекси.

Анализът на развитието на тактическата авиация показвал, че създаването на многоцелеви авиационен комплекс се осъществява на базата на изтребителите в процеса на тяхната модернизация. Той трябва да притежава качества на изтребител за завоюване на превъзходство във въздуха и на ударен самолет. Това налага използването на принципа на компромисната оптимизация, което според полковник Асенов, ще доведе до значително увеличаване на разходите за разработване, модернизация, експлоатация, летателна подготовка, подготовка на нови авиационни средства за поразяване, логистика, управление и информационно осигуряване. Не винаги, подчертава той, модернизацията на физически износените образци е ефективно влагане на средства. В резултат на експлоатацията износването на неговите конструктивни елементи може да бъде различно и съответно срокът на служба на модернизирания образец, ще се определя от срока на служба именно на тези конструктивни елементи.

Мнението на двамата полковници е, че превъоръжаването на бойната ни авиация с нов многоцелеви изтребител от европейски производител е единствено правилният, ефективен и ефикасен способ за постигане на пълната оперативна съвместимост за изпълнение на задачите във всички мисии на отбраната и в условията на мрежово центрична среда. Важно предимство в този случай е и намаляването на разходите за поддържане на авиационната групировка от многоцелеви авиационни комплекси през целия жизнен цикъл.

Три извода правят двамата специалисти:

Модернизацията е сложен научен проблем, изискващ системен подход за неговото решаване с отчитане на резултатите от анализа на всички комплекс и фактори.

Модернизацията на физически износени образци не винаги е ефективно влагане на финансови средства.

В момента поддържането на боеспособността и боеготовността на организационно-щатните авиационни формирования и повишаване бойния потеницал на ВВС е възможен чрез придобиване на нов модел боен самолет.

Какво мисли министърът на отбраната?

Докато В ЦВК вървеше конференцията, министърът на отбраната Аню Ангелов изрази своята позиция в един от столичните всекидневници.

Вариантите за придобиване на многоцелеви изтребител са различни, ние не сме обявили окончателно на кой от тях се спираме, каза той.  Според него въпросът за цената е прекалено сложен, прави се точен анализ, затова дори е създаден специален софтуер. Нещо, което изглежда на пръв поглед евтино и ново, впоследствие  се оказва, че ще излезе много скъпо, особено когато не се разчитат предварително необходимите средства за години напред, смята министърът. Той е категоричен, че „една от основните задачи е предварително да изчислим как ще осигурим жизнения цикъл на типа самолет, който ще изберем.” В края на краищата стигаме до извода, уточнява министърът на отбнатата, че максимумът, който България може да си позволи за нов изтребител, е не повече от 400 млн. долара, и то в рамките на 5 г.

С тези пари трябва да се осигури абсолютно всичко - наземно оборудване, подготовка на техническия персонал и на летателния състав, снабдяване с резервни части и следгаранционна логистична поддръжка. Процесът е сложен и никой не трябва да се сърди, че Министерството на отбраната подхожда много внимателно към него, посочва министърът. Затова, потвърждава той по-раншната позиция,  ние ще доведем нашата работа докрай, но ще оставим на следващия парламент окончателното решение. Засега за охраната на въздушното пространство ще разчитаме на наличните изтребители МиГ-29, ще отделим и средства за възстановяването на няколко самолета от типа МиГ-21, казва министърът.

Авиаторите

Като задължиелна илюстрация на всичко това, ще цитирам думите на заместник-командира на авиобаза „Граф Игнатево” полковник Иван Лалов по време на конференцията, който говори за изпълнението на западача по Air Policing: „Нашият ангажимент не означава само  поддържане в 15-минутна готовност на двойка изтребители 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Зад това изречение се крият много сериозни неща. Това са авиационна техника, която да се намира в летателна годност със съответното въоръжение. Екипажи с подготовка да летят в целия диапазон на възможности на авиационната техника, както и в различните метеорологични условия. Да се поддържа инфраструкстората, т.е. летищата, в съответната годност, за да може да се изпълнява задачата. Както и ефективна система за командване и управление. А това се постига с летателни тренировки за ежедневната дейност за екипажите, с ежегодни и двустранни летателни тренировки специално за мисията Air Policing и ежемесечни проверки на готовността на дежурните сили и средства на национално ниво, както и ежегодни от страна на НАТО.”

Обществото би трябвало да знае, че точно по тези причини е необходимо закупуването на нови самолети. Не само то, разбира се. И онези, на които им предстои да вземат решението. Дано се случи така, както каза президентът Плевнелиев: „В XXI век сме изправени пред нови предизвикателства, които изискват държавническа мъдрост и политическа воля за взимането на правилните решения за развитието на българската авиация.”

На снимката: Продължаваме да разчитаме на двата бойни орела на авиобаза „Граф Игнатиево” – МиГ-21 и МиГ-29.

Снимка Николай Димов, Pan.bg