Аню Ангелов пак манипулира народа и войнството, разиграва оптимизъм

12.04.2012 г. Аню Ангелов пак манипулира народа и войнството, разиграва оптимизъм


Красен Неврокопски

 „Хора бдете!”, казал го е един велик чех , но думите му са особено актулни в наше време  и най–вече за  салто морталетата на военния министър Аню Ангелов.

Една дузина бяха  проявите  в последно време, на които  се обясняваше,  що е туй интелигентна отбрана и има ли почва у нас и в МО. По-умни, нормално интелигентни  и самозвани военни експерти се надпреварваха да интерпретират  натовските  постановки по въпроса с балкански измерения. И всички, начело с А.Н.,  предлагат  и коментират ивициативи и  предложения за това, как с малка армия и малко оръжия да направим големи способности.  Няма как да стане, братя. Това е само бавене на време за крепене на министерския пост, манипулиране на общественото мнение и приспиване на будните и на младите офицери. Гърция ли, Турция ли, Румъния ли ще споделеят с нас средства за отбрана. Знаете колко са армиите им, с какви оръжия и техника разполагат. Кой ще иска да прави интегриран армейски комшулък с бедния и слабия?  Сомнамбулни са и прикзките за ефективно  българско участие в системата за съюзно военно наблюдение и за  киберсигурността. Какъв кибер, какво толкоз ще крием и пазим ?! Чу ли сме нещо от големите и се пъчим да им бъдем около рамото. Като папагали повтаряме съюзни постановки, слагайки щипка шарена сол за миризма. Сори Аню, гледай си кесията и ъкъла. По-добре ще е  ако разчитаме на собствените си резерви в отбраната- оптимизиране на структури и ликвидиране на излишни големи  щабове, продажба на имоти и техника за армейска сметка, освобождаване от държавна служба на пенсионирани старши офицери и др. От полза ще е и внимателния прочит на критичните  изводи и съждения в докладите и размислите  на малкото свежи глави от кадъра, резерва и запаса. Не трябва да губим и us-помощта за мисии и чуждоземни подготовки, ако не е заробваща.В противен случай ще се окажем тотално неподготвени за срещата в Чикаго.

Според мен  парите  за тези конференции, семинари, дискусии и кръгли маси е по-разумно да се дават за книги като „Алманах на Сухопътните войски на България” или за стогодишнината на ВВС. Ползата ще е десетократно по-голяма. А така ще откликнем и на перизидентския повик за наливане на пари в човешкия материал, след като сме в криза и ще се разпростираме спрямо средствата и възможностите за нова техника и технологии. Останалото е надуване на имиджа на пишман-политици,  ялови и паразитни  организации и съюзи  и  разиграване на оптимизъм.

Тотална и поредна манипулация  е и министерското твърдение за придобиването на нов многоцелеви изтребител. Ако прочетете някои публикации в Otbtdna.com  от половин или година назад ще видите, колко точно е написаното за закупуването на нов изтребител. Сега вече Аню играе по нова свирка. И на глухите и слепите стана ясно, че новият изтребител ще е втора употреба. До 400 млн. долара, друго не може да се купи. Ясно като бял ден е още, че могат да бъдат прецакани водещи световни фирми за сметка на американски интереси. Аню никога няма да го каже направо. Той пак и винаги ще се крие зад гърба на комисията, която от доста време  разсъждава върху характеристиките на необходимия ни нов многоцелеви. Така , както се скри зад командването на флота, при закриването на подводния флот, например. Но по-рано или по-късно ще стане ясно каква е била позицията на специалистите и експертите, как е влияел Аню Ангелов  на решенията и промяната им и какъв е бил политическият натиск върху офицерите и генералите. Бъдете сигурни в това.

В медии и парламент военният министър тези дни    открито заявява, че закупуването на новия изтребител ще е в отговорностите на следващия  парламент. Лесно му е така. С кризата и малкия бъджет   той оправдавап неизпълнението на заложеното в книги и неосъществими  перспективни планове. Защото е сигурен, че в това правителство и при този парламент няма кой да му потърси сметка. И премиерът бил виновен за неосъществената все още сделка изтребителите. И правителството има вина, и Дянков. Но защо са го избрали Аню Ангелов за военен министър. Да ходи  в Брюксел, да парадира с балканска интеграция, да се пъчи пред генералите, да подготвя и ръкопляска на  президентските речи за армията? Той трябва да осигури и да се бори да осигури необходимия бюджет на армията. За това е министър. Ако не може, пътят е е един. Да дойде друг, който да е не само симпатизант и военен теоретик  на герберите, а член на партията, чиито думи да се слушат, както тези на вътрешния министър. Да е «тежката артилерия» на армията.

 Вижте оше как Аню Ангелов минава между капките с отговорите на въпроси в Народното събрание. В повечето случаи му ги задават  дилетанти, които застават  на трибуната повече за собствения си имидж и самочувствие, отколкото  в интерес на държавата и обществото. А военният министър отговаря  с  апломб и досадно уважение, знаейки, че в парламента никой не разбира от войници Затова са малко и лесни  въпросите за отиващата си войска, за това гласуват  книги и доклади за състоянието на армията минимален брой депутати, без  истински дебат и полза Те са сигурни, че щом военните имат достатъчно пари за заплати, ще стоят мирно и тихо, ще слушат. А Аню е доволен, че снема донякъде отговорността от плещите си.

Иде Великден. Но преди него има и Велика сряда, Велики четвъртък, Разпети петък В тях има предателство, разпъване, мъка.

 Армейският български Великден е още в очаквателния район.