Призракът на Националната гвардия

09.04.2012 г. Призракът на  Националната гвардия

Otbrana.com

 

Още през 2005 г. експерти еколози и метеоролози прогнозираха, че до 2015 г. Европа ще бъде връхлетяна от сериозни природни катаклизми  като торнадо, смерч, ураганни ветрове и арктически студове. Неблагоприятните дългосрочни прогнози, вещаещи резки климатични промени и свързаните с тях бедствия, още тогава безпокояха институциите на ЕС, а у  нас се потвърдиха още същата година. Зимните бури през февруари 2005 г., регистрираният смерч в Средните Родопи и последвалите наводнения с човешки жертви през м. август с.г. показаха, че страната ни не е готова да се справя адекватно с все по-суровата природа и бедствията, причинени от климатичните аномалии и човешките грешки. Вместо енергични мерки за защита на живота и здравето на гражданите, продължаваме да констатираме очевидно нехайство при стопанисването на водоеми, при зимната поддръжка на пътищата, при опазването на горите от пожари. Колко още трагични случаи с човешки жертви, като тези в селата Цар Калоян (2005 г.) и Бисер (2012 г.) трябва да ни сполетят, колко още затрупани коли и измръзнали хора трябва да извадим от преспите, за да подходим стратегически към проблемите на сигурността?

Защо се получава така с пътищата ни през зимата? Само в България ли вали сняг? Само у нас ли валят проливни дъждове и снеговете понякога се топят интензивно? Едва ли. Просто в Европа се знае коя служба за какво отговаря и когато не успява да се справи сама, идват резервни сили от други институции. Доскоро такава резервна сила у нас беше Българската армия (БА). Неведнъж, по времето когато генерал Никола Колев бе началник на Генералния щаб на БА, войската ни помагаше на населението за справяне с всякакви природни бедствия. Да, но това беше "едно време". Оттогава, в резултат на непрекъснатите реформи, свързани с драстични съкращения на личен състав и техника, армията ни така залиня, че вече й е все по-трудно да се включва ефективно и навременно в операции по подкрепа на населението при мирновременни кризи. А и с тази изключително рехава и неравномерна дислокация, дори и да иска да помогне, тя вече едва ли ще е в състояние да го направи в оперативен порядък. Освен това вече си нямаме и Генерален щаб (ГЩ). В Министерството на отбраната (МО) т. нар. Щаб на отбраната разполага само с четири дирекции. А и напоследък военното ръководство първо изчаква политическите решения и чак след това си позволява да поднесе професионалната военна експертиза. Ако въобще някой им я поиска...

Справянето с бедствията се очерта като доказано проблемна област за България още през 2002 г. Тогава, при изпълнението на „План 2004” армията ни трябваше да се свие до 45 хил. души. Уволнени бяха хиляди подготвени офицери и сержанти. Много от тях, твърде далече от пенсионната възраст. Неслучайно тогава ГЩ настояваше да си направим Национална гвардия (НГ) по американски образец, на двойно гражданско-военно подчинение, натоварена с мирновременни и военновременни задачи. За нея имаше подготвен личен състав, в складовете все още се намираше тежка верижна и инженерна техника, още не бе започнала тоталната разпродажба на войскови райони и казарми. С една дума, държавата можеше да организира освободения от армията ресурс, за да осигури надеждна защита на населението не само при мирновременни кризи, но и да организира по адекватен начин териториалната си отбрана при военно положение или състояние на война, да реагира адекватно при терористични нападения или други заплахи за националната сигурност. Така днес щяхме да разполагаме с евтина резервна армия... 

Само, че... както повечето добри идеи в България, и тази не можа да се осъществи. Защото принципът „Щом не сме ние, ще пречим до последно”, не само че не е преодолян, а като че ли се наложи като обичайна практика. През 2005-2006 г. група експерти, след спечелен проект, финансиран от Демократичната комисия при посолството на САЩ, развиха тезата за „гражданската сигурност, третия стълб на сигурността – извън МО и МВР, изграждането на отделно Министерство за гражданска сигурност със свои Служби за гражданска сигурност...”. (Справка: „Офицерите от резерва: Естествен мост между въоръжените сили и гражданското общество”, изд. на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”, София, 2005 г.). Така авторите на посоченото писание на практика обосноваха създаването на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, преименувано по-късно в Министерство на извънредните ситуации. Доста амбициозно, нали? Човек може да си помисли, че щом имаме такова министерство, значи се сравняваме с държави като Руската федерация или разполагаме поне със Санстефанските си граници. Още с идването си на власт правителството на ГЕРБ закри тази неефективна структура, а премиерът Борисов изрично подчерта, че сигурност извън системите на МВР и МО не може да има. Това не попречи на въпросните експерти днес да пребивават във властта като високопоставени чиновници, представители в Брюксел и дори министри.  

Добре известно е, че нито една институция или ведомство не могат да се справят сами с широкомащабна криза. Всички те се нуждаят от подготвен и светкавично явяващ се на терена доброволен резерв от армейски тип,  разположен териториално и готов за действие при всякакви условия. Мотивиран резерв, защитаващ семействата, домовете и родните си места. Резерв, разполагащ с персонал и техника, подчинени на желязна военна дисциплина. Резерв, представляващ военно формирование тип НГ, с каквото разполагат не само САЩ, но и редица европейски държави като Великобритания, Швейцария, Норвегия, Литва и др. За съжаление идеята за изграждане на НГ бе определена от министъра на отбраната Аню Ангелов като „стара и помпозна”. Без значение, че беше подкрепена от редица държавни мъже, лидери със стратегическо мислене и военни експерти, включително и американски. Впрочем, от 1996 г. до сега, по програмата за хуманитарна помощ на МО на САЩ, в България са инвестирани над $ 7 млн. Значителна част от тези средства са били изхарчени за обмен на делегации с цел изучаване на структурата, организацията и функционирането на НГ на щата Тенеси. Както виждаме, резултатът засега е нулев.

Като заместител на изпитаната и ефективно работеща схема на НГ, през м. май 2011 г., ръководството на МО се опита да лансира чрез проекта на закон за резерва изграждането на т.нар. „териториален резерв” (ТР). Опитът се провали, тъй като независими експерти констатираха, че ТР се натоварва с функции, които са изцяло в правомощията на МВР и по същество се създават предпоставки за изграждане на безконтролни „частни армии” на областните управители и кметовете на общини. За щастие вносителите оттеглиха смехотворните текстове и те вече не присъстват в последния вариант, приет през февруари т.г. от Парламента. Все пак, остана усещането за липса на експертен капацитет на една авторитетна институция, каквато е МО. Засега единствената политическа сила, която от 2005 г. официално подкрепя идеята за изграждане на НГ, е ВМРО-БНД.

Трагичните събития в Хасковска област в началото на февруари т.г. показват, че днес НГ ни е по-необходима от всякога. Няма да е толкова евтина като през 2002–2005 г., но изграждането й ще представлява стратегическа дългосрочна инвестиция. Дислокацията и профилът на гарнизоните на НГ следва да са съобразени с релефа, климатичните особености на всяка област и наличието на стратегически обекти и комуникации. Това са и факторите, които ще определят и локалните задачи по подкрепа на населението и териториалната отбрана на страната. Фактите от последните 10 г. показват, че най-трудно се овладяват последиците от бедствия в областите без военно присъствие. За съжаление тези области стават все повече. Такива са тревожните констатации на експертите, но само те не са достатъчни. Ще ни трябват и лидери със стратегическо мислене, за да реагираме адекватно на заплахите.

Наскоро научихме, че САЩ възнамеряват да подарят на Гърция 400 излишни за тях танкове Abrams M1A1, съхранявани в Невада. Интересно защо на нас не ни предлагат даже и 40. Може би защото ние сме по-богати от гърците. Или пък нашите министри не обичат подаръците, а предпочитат да подписват договори за покупко-продажби с определени контрактори. А и според министър Аню Ангелов, на нас 80 танка са ни напълно достатъчни („План 2014”). Нещо повече, в последните дни на 2011 г. МО, чрез търговското си дружество "Снабдяване и търговия", е продало 52 бронетранспортьора, 27 влекача и 7 бойни машини на пехотата. За около 400 хиляди евро е разпродадена част от вече почти рухналата бойна мощ на БА. Разпродадена е част от националната ни сигурност и защитата на населението. Понятието "резервна техника", използвано в САЩ по отношение на снетата от въоръжение бойна техника, у нас не е на мода.

За нещастие бедната ни държавица твърде лесно се разделя с „излишната” военна верижна и колесна техника, която по цял свят е една от най-скъпите стоки. Вместо да се реже за скрап, тя може (след сваляне на въоръжението) да се предоставя на регионалните служби „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, да се подарява на лесничействата и да се продава на приемливи цени на горски кооперации, които стопанисват и отговарят за пожарната безопасност на обширни горски площи. Така би се съхранила техниката, закупувана с парите на българските данъкоплатци, на нашите бащи и дядовци. Да се спаси за поколенията част от военната мощ и славата на БА. А и за да не се наложи някога, в условията на реална мобилизация, резервистите да се придвижват в зоната на конфликта или бедствието с личните си автомобили.

Манол Тенчев, майор о.р., експерт по

национална сигурност и отбрана

(Публикувано в сп. „Сигурност, охрана, традиция, оръжие”, бр. 4, 2012 г.;)