Дава ли законът втори мандат на генерал Симеонов?

20.02.2012 г. Дава ли законът втори мандат на генерал Симеонов?

 Спирдон Спирдонов

Според юристи изясняването на казуса с мандата на началника на отбраната налага промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Факт е, че един закон, включително и този, може да се чете и така, и иначе, както каза и министърът на отбраната Аню Ангелов на последната си пресконференция. Прави впечатление, че точно този текст е направен и гласуван така от Народното събрание, че може да се чете най-малко по три различни начина.

Първо, мандатът на генерал Симеон Симеонов, като началник на отбраната, изтича на 1 юли т.г. и той трябва да бъде освободен от тази длъжност.

Второ, мандатът на генерал Симеон Симеонов, като началник на отбраната, може да бъде продължен с още две години и освобождаването му от длъжност да бъде пренасочено за 1 юли 2014 г.

Трето, на 1 юли т.г. генерал Симеон Симеонов може да бъде назначен за още един мандат, но вече от 4 години, както предвижда Законът за отбраната и Въоръжените сили.

Трите варианта са въпрос на гледна точка, което законодателят не е трябвало да допуска, за да не се стига днес до впечатлението, че решението при всички случаи ще бъде субективно.

Последните промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили не са категорични, че един генерал или адмирал може да бъде началник на отбраната само един мандат. Най-яркият пример за мандатност у нас е по отношение на президента и вицепрезидента. В Конституцията е записано много ясно: „Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.” В Закона за отбраната и Въоръжените сили четем: „Началникът на отбраната се назначава от президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок 4 години.” И толкова. Къде е ограничението, че не може да бъде назначен същият човек за още четири години? Няма го. Това важи, включително и за стария текст, който предполага, в случая генерал Симеонов, да продължи още две години след три на тази длъжност или просто от 1 юли, ако държавното ръководство реши, да бъде назначен за още четири години.

Има и още един момент в закона, който предразполага към тълкувания. От 1 юли м.г. отпадна текстът, който определяше измежду кои длъжности се избира новият началник на отбраната. Т.е. на каква длъжност трябва да бъде генералът или адмиралът, за да получи правото на номинация и съответно на назначаване. Подобен текст съществуваше и при предишния Закон за отбраната и Въоръжените сили от 1995 г., който определяше условията за заемане на длъжността „началник на Генералния щаб”. Дори имаше такива ограничения, като новоназначеният началник на ГЩ да е служил в друг вид въоръжени сили от предшественика си.

От 12 май 2009 г. до 1 юли 2011 г. в закона фигурираше следния текст: „Длъжността началник на отбраната се заема измежду заместник-началника на отбраната, командващия на Съвместното оперативно командване, представителя на началника на отбраната във военните комитети на НАТО и Европейския съюз, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили и началника на Щаба по осигуряването и поддръжката.” Сега има пълна свобода при избора. От една страна това е добре от гледна точка на качествения подбор. От друга обаче няма никаква бариера пред включването и на настоящия началник на отбраната сред предложенията за заемане на длъжността със съответния мандат от четири години. Разбира се, ако не е навършил предвидените в закона години за пределна военна служба.

Очевидно е, че законодателят трябва да си изчисти текстовете, защото в противен случай може да се тълкува, че гласувайки в парламента мнозинството е било в услуга на министъра на отбраната. Или е създало такава правна норма, при която всеки да бъде прав, което си е чист абсурд. Подобна промяна не би могла да бъде толкова бърза. Остава министърът на отбраната, премиерът и президентът да изберат един от трите варианта.