Бойко Борисов: С Аню Ангелов поехме целия риск за вдигане на хеликоптерите

17.02.2012 г.  Бойко Борисов: С Аню Ангелов поехме целия риск за вдигане на хеликоптерите

 Спирдон Спирдонов

На последното заседание на правителството премиерът Бойко Борисов изказва благодарност на министър Ангелов, че заедно с него е поел целия риск за вдигане на хеликоптерите в първия ден на голямото наводнение около с. Бисер, за да отидат да спасяват хората. Не дай Боже да беше обратният вариант - сега щяхте да чуете как щяха да ни разпердушинят, казва Бойко Борисов, което става ясно от стенограмата на заседанието. Освен това той отбелязва, че това, което е виждал по време на учения на Българската армия, екипажите от авиобаза «Крумово» за го показали в реална ситуация. На заседанието премиерът отбелязва и ролята на началника на отбраната генерал Симеон Симеонов. Искам да знаете, подчертава той, че и началникът на Генералния щаб, т.е. на отбраната, беше с министри там.

Ето как министър-председателят Бойко Борисов пресъздава обстановката на 6 февруари: «Действително, ситуацията сутринта беше много тежка за взимане на решения. Инструкциите на хеликоптерите казват, че не могат да влизат в облаците, в смисъл, преднамерено – самата инструкция е написана малко йезуитски. Преднамерено не могат да влизат в облаците, а ако влязат, вече трябва да излязат по най-бързия начин. Облаците бяха на под 60 метра в този ден, снеговалеж, а хората стоят отгоре на капаците на колата. Ако не отидеше хеликоптерът, те колко щяха да стоят още – ще измръзнат, ще паднат, ще се удавят, гарантирано. Нямаше никакъв достъп. Реката беше много силна, когато отидох, влачеше дървета колкото този кабинет. Чудовищна стихия!

И с министър Ангелов, и с началника на щаба водихме доста оживена и рискова дискусия. Вдигането на хеликоптерите в случая – виждате, в един хеликоптер летят по шест човека, в смисъл, в този момент трябваше да взимам решение заедно с колегите от отбраната дали да жертвам шест за двама. И когато след това щеше да ни викне – пази, Боже, да се случи – Военна прокуратура да дойде да разследва, ще ни попита: след като в инструкцията пише преднамерено да не се влиза, защо ги карате да влизат. Затова така избухнах и се ядосах, защото като главен секретар съм викан от Военна прокуратура. И трябва да ви кажа, че там разпитите са много тежки. И в случая с министъра ние взехме решение да вдигнем хеликоптерите. Рискът беше сега техните семейства да ни питат защо в края на краищата за двама души уби два екипажа… Това си беше реалната ситуация! И аз им казах: С Цветанов и със Симеонов ще излетим веднага - защото тук не можахме – тръгнахме, пък се върнахме, че бурята ни захвана - ще отидем и ние. Те имат записи на РВД на полета сигурно, ще видите как беше. Даже, аз си бях сложил слушалки, с които чуваш какво си говорят летците, и ги свалих, обаче като ги слушаш: Бягай наляво, бягай наляво, отгоре, обикаляй… Те обикаляха над реката, ниско долу държат реката и се молят на Господа да не уцелят я стълб, я някоя кула, ретранслатор или да не изникне някое възвишение пред тях.

Второ, разбира се, това, което Министерство на отбраната направи през последните години, и аз съм участвал на три-четири учения поне ме е канил Ангелов, където хеликоптерите са изпълнявали спасителни задачи – гасене на пожар, спасяване на хора, при антитерористични действия с баретите. С една дума, този път техните умения ги приложиха в абсолютно реална ситуация, изключително тежка. Спасиха ги и двамата, и другия човек, общо трима души и най-вече, за радост, се прибраха живи и здрави в базата. Беше изключително тежко нещо и – невероятно майсторство. И спорът, и реакцията ми беше не да търся някакъв политически или какъвто и да бил дивидент и да ги нападам предишните, а затова, че в инструкцията така е написано. А ние трябваше да вземем решение. А ако накрая има съдебен процес, знаете, че се чете това, което пише в инструкциите, а не какво е било положението тогава.

И в случая аз искам да изкажа благодарност и на министър Ангелов, че заедно с мен пое целия тоя риск да вдигнем хеликоптерите и да отидат да спасят хората. Не дай Боже да беше обратният вариант - сега щяхте да чуете как щяха да ни разпердушинят.

Така че, наградите са им абсолютно заслужени и се показаха, че са действително достойни и добри пилоти.

А правителственият хеликоптер не можа да излети и да премине през Вакарел, руската машина, уплашиха се летците, че не могат да прелетят тунелите – такава беше обстановката. Затова не излетях и аз с този, когато взимахме решение за действие. Казах му на министъра: по-лесно ми е да падна от хеликоптера, отколкото после да пиша и да обяснявам защо съм ги пратил. Но нашият не можа да прелети тунелите на Вакарел.»