По-малко от 1 процент от младите българи предпочитат военната професия

16.02.2012 г. По-малко от 1 процент от младите българи предпочитат военната професия

 Имаме потенциал за 15-20-хилядна армия след десетина години?!

Спирдон Спирдонов

Още една статистика потвърждава тенденцията за рязко спадане на престижа на военната професия през последните години. През 2010 г. 0,70 процента от младите хора в България на възраст от 15 до 29 години, чийто общ брой е 1, 334 300 млн., изразяват предпочитание към военната професия. Пет години по-рано делът на тези симпатизанти е бил 1,3 на сто. Т.е. почти двойно спадане на интереса. Данните са от Доклада за младежта за 2009-2010 г., приет от правителството.

В момента младите българи се интересуват от военната професия толкова, колкото от тази на техника и депутата. (Знаем какъв е рейтинга на парламента от доста време насам.) И повече отколкото към монтьора, пожарникара, сутеньора, мутрата и наркопласьора. Тези професии са категорично след военната. Доста напред обаче от гледна точка на интереса – от 10 до 20 пъти по - предпочитани са професиите на адвоката, юриста, съдията, нотариуса, лекаря, икономиста и IT-специалиста. От 55 професии в тази класация военната през 2010 г. е на 26 място, а през 2005 е била на 22.

Докато за последните пет години предпочитанията към военната професия са паднали почти двойно, други професии бележат трайни позитивни тенденции. През 2005 г. например, що се отнася до предпочитаемост, военната професия и професията на певицата или певеца са наравно – 1,3 на сто. През 2010 г. обаче певицата или певецът събират 3,2 на сто симпатизанти на своята професия.

През 2005 г. най предпочитаните професии са тези на юриста (40%), лекаря (21%), икономиста (20%) и компютърния специалист (16%), като общо тези четири професии са били предпочетени от общо 97% от анкетираните млади хора. През 2010 г. професията на юрист също е една от предпочитаните, но е посочена едва от 20% от анкетираните, докато тази на „компютърния специалист” е излязла на първо място и е увеличила дела си с 5%.

По-малко младежи желаят да се реализират като икономисти, през 2010 г. те са едва 12% спрямо 20% през 2005 г. Да станат предприемачи е желанието на 10% от младежите. Наполовина са намалели младите хора, желаещи да се реализират като учители или полицаи. Почти без промяна са предпочитанията за реализация като инженери, журналисти, шофьори и администратори. Все пак трябва да се отбележи, че през 2010 г. 3,8 на сто от младежите предпочитат да станат полицаи. Вече стана ясно, че интересът към военната служба е четири пъти по-нисък.

Един от изводите, който се налага от доклада е, че нагласата към бъдещата професия у младите хора се създава още в училище. Базата данни на МОМН за професионалните училища за 2010 г. показва, че са застъпени 55 професионални направления. Най–предпочитаните сред тях са „eлектроника и автоматизация“ с 17 798 ученици или 11.9%, „хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг“ -  16085 ученици (10.7%), „електроника и енергетика“ с 13 429 ученици, „стопанско управление и администрация“ с 10 176 ученици (6.8%), „строителство и геодезия“ с 10 156 ученици (6.8%), „моторни превозни средства, кораби и летателни апарати“ с 9800 ученици (6.5%) и „селско стопанство“ с 8 895 ученици (5.9%). Някакво професионално направление, свързано по един или друг начин с военната професия няма. 

Грубата сметка на основата на посочените данни показва, че около 10 хиляди младежи биха се посветили на военната професия. По-прецизните пресмятания ще ни доведат най-много до 4-5 хиляди, като имаме предвид, че раждаемостта намалява, една част от изследвания контингент е на възраст от 15 до 18 години. Освен това половината са от женски пол. В момента жените в армията са 14 процента. Би могло да се направи приблизителна прогноза, че в момента имаме потенциал за 15-20-хилядна армия след десетина години.