Писмо на един офицер, отишъл си от армията обиден и разочарован

14.02.2012 г. Писмо на един офицер, отишъл си от армията обиден и разочарован

 Otbrana.com

Накратко – аз съм бивш офицер от Българската армия и смятам, че бях лишен от възможността да се занимавам в разцвета на силите си с това, за което съм най-подготвен и по този начин да бъда полезен и на семейството си, и на обществото. А мнението ми за кадровата политика на Министерството на отбраната е отрицателно и аз лично се чувствам дълбоко обиден от отношението на министъра на отбраната към мен.” Това пише до „Отбрана” доскорошният офицер Станимир Каратопраклиев, след като се е обърнал към министъра на отбраната и президента. Какво още?

 

Уважаеми господа,

Преди 20-тина дни се обърнах към Вас с въпрос мога ли да Ви изпратя своето мнение за кадровата политика на Министерството на отбраната през призмата на това, което се случи с мен и получих Вашия положителен отговор. Съжалявам, но бях възпрепятстван извън страната и не Ви го пратих, затова го правя сега.

Обръщам се към Вас и използвам Вашата трибуна, защото демократичното общество ми дава правото свободно да изкажа мнението си, особено когато съм с чиста съвест и не си правя компромиси с морала си. Живеем в демократично общество и това е мое право - както е казал Дж.Оруел: „Ако свободата има изобщо някакъв смисъл, той е правото да казваш и това, което хората не искат да чуят”.

Накратко – аз съм бивш офицер от Българската армия и смятам, че бях лишен от възможността да се занимавам в разцвета на силите си с това, за което съм най-подготвен и по този начин да бъда полезен и на семейството си, и на обществото. А мнението ми за кадровата политика на Министерството на отбраната е отрицателно и аз лично се чувствам дълбоко обиден от отношението на министъра на отбраната към мен.

С това, което изпращам на Вас съм запознал както министъра на отбраната, така и президента на страната, но както и предполагах – никакъв отзвук.

Въпреки всичко продължавам да съм убеден, че е по-добре с искреност да си спечелиш стотина врагове, отколкото с лицемерие – десетина приятели!

Декларациите на Аню Ангелов в медиите,  че развитието на кадрите се извършва по начин, изискващ  принципно спазване на критерии като образование, квалификация, чуждоезикова подготовка, че след кадрови размествания на служба ще останат офицери с напредничаво мислене, широк професионален кръгозор, съответстващи на заеманата длъжност образователен ценз, професионална квалификация, ниво на владеене на западни езици по STANAG, комуникативна култура и т.н. се оказаха празни приказки за пред медиите и обществото.

За жалост реалната ситуация е друга и както самият министър казва „И във военното разузнаванеима шуробаджанащина, навсякъде”.

„Правилната и справедлива” кадрова политика на МО принуди десетки офицери сами да си подадат рапорти за напускане, а други, които не го направиха бяха уволнени и съкратени. Но г-н Аню Ангелов сигурно най-малко го е интересувало,  че раздялата не се преживява безболезнено и безпроблемно.

Факт, който не може да се отрече е, че в подчинената на министъра  администрация безпроблемно работят навършили години за пенсиониране, че  на служба останаха офицери, много по-близко до пределната за съответното звание възраст, а в същото време се освободиха по-високо квалифицирани и значително по-млади от тях.

 „Жалко за кадърните специалисти, отстранени от системата! Жалко и за тези, които са обучени, а нямат възможността да приложат знанията и уменията си...просто защото порочната система има бетони и разни клапани, с които защитава съществуването си.” – цитат от ваш материал.

Един от тях съм и аз, колкото и нескромно да звучи. Въпросът не е в това, че вече не съм в армията – в един момент всеки казва сбогом на службата.

Но важно за всеки самоуважаващ се офицер е да си отиде от тази институция с добри чувства заради дългогодишната си честна служба , а не обиден от отношението към него.  А аз се чувствам обиден точно заради това – заради никаквото отношение.

След организационно-щатни промени в Министерството на отбраната и Българската армия, на 01.07.2011г. беше разформирован Щаба по осигуряването и поддръжката, в който имах честта да служа като помощник на началника на Щаба по осигуряването и поддръжката по планирането и подготовката. Не ми беше предложена друга длъжност и съгласно закона за отбраната и въоръжените сили получих предизвестие от  министъра на отбраната и след изтичането на законоустановения  6-месечен срок ми бе прекратен договора за военна служба, бях освободен от длъжност и зачислен в резерва.

След като излязах в разпореждане през месец юли се срещнах с г-н министъра. Тогава му казах следното:

1) че не приемам за нормално оставането ми без длъжност след като 2/3 от службата ми е преминала във войските, а останалата част в щабове на тактическо, оперативно и стратегическо ниво, след като съм завършил натовска ГЩА в Германия и владея два западни езика и след като току-що навърших 50 години;

2) че не приемам за нормално това, че никой не се и опита да ми обясни защо не ми беше предложена длъжност. Още повече, че оставането ми без такава се дължи най-вече на конюнктурните лостове и похвати, използвани от един генерал на служба – генерал Христо Тихинов, обявен с Решение № 180/2011г. на Комисията по досиетата за агент на бившата Държавна сигурност.

Типично в неговия стил на увъртане и усукване по килифаревски, неговите думи тогава бяха - да бъда спокоен, че с опита, образованието и квалификацията ми още съм необходим на армията, че излизането в разпореждане само по себе си не значи че съм ненужен и че до края на годината ще вземе решение за назначаването ми на подходяща длъжност.

Блажени и наивни са вярващите! Били са само думи за да се отърве по-бързо от мен. И как да мисля по друг начин, след като  до края на годината имаше около 800 рапорта за уволнение (със сигурност и на полковници!) и никой не ме потърси. След като подадох рапорт по регистъра за длъжност в Дирекция „КИС” и документите ми не бяха допуснати за разглеждане от комисията под предлог, че не съм отговярял на изискванията на длъжностната характеристика. Парадокс - 3 години съм бил в тази дирекция /тогава ГлУКИС/ като подполковник, след обучение в ГЩА не съм отговарял на изискванията. Би било смешно, ако не е жалко!

Но министърът на отбраната и неговия орган по кадрите тези неща явно не ги интересуват, явно за тях съм господин Никой. Това е обидното - неговото отношение, в случая – никакво! Или може би е трябвало да ходя няколко пъти на среща с него, да се унижавам и да се моля?  Не ми е в характера – не харесвам кланящи се  натегачи и блюдолизци, за които важи правилото: не е важно колко ти е умът, а каква длъжност заемаш.

Разбира се в Министерството на отбраната и в Българската армия има много достойни офицери (и Слава Богу!), които уважавам, но след всичко, което се случи след 1-ви юли 2011 г. съм убеден, че „правилната и справедлива” кадрова политика на министерството е най-вече тази, която дава път  на  такива, които са удобни. Явно такива се харесват и такива им трябват.

Поздрави,

Станимир Каратопраклиев