Премери ли Върховният главнокомандващ Аню и генералитета или обратното ?

14.02.2012 г. Премери ли Върховният главнокомандващ Аню и генералитета или обратното ?

 

Красен  Неврокопски
 
Тези дни се състоя първата среща на президента Росен Плевнелиев с военния министър и генералитета. Вижте снимката, на която Аню посреща новия Върховен главнокомандващ въоръжените сили в МО-2. Ухилил се е , като попско дете на Задушница, като новопроизведен комодор, като „печена тиква”, както казваше баба ми. Боже мой, какво раболепие лъха от санчовския му образ. Дори Плавнелиев леко се е стъписал и се е опитал да запази осанката на главнокомандващ. Със смеха си Ангелов .сякаш хвърля семе в личното си бъдеще и благоденствие през президентския мандат.
До него   генерал Симеонов се е опънал като бръснарски каиш, в очакване на ножа. В очакване на отговора на хамлетовския за него въпрос – ще го бъде или не като началник на отбраната. Представяте ли си унизителното положение , в което е генералът, който преди време, когато попитаха за бъдещето му се изпъчи - „ какво тук значи някаква си личност” по един голям поет. Значи много, защото в момента подчинените му, раболепните дори, го гледат с презрение. И не дай си Боже утре, да не е началник . Ще съжалява за времето, когато и „хляба и ножа „ са били в ръцете му, но е предпочитал да се крие зад нечий гръб.
Какво се е говорело вътре на Военния съвет май става ясно от президентското изказване пред журналистите. Нека оставим настрана факта, че в болшинство от медиите бе цитирано президентското мнение за доклада на Европейската комисия и само тук-там бяха информациите за армията ,за основното събитие – президентското участие в разширен Военен съвет на МО. Без съмнение журналистите не ги е учудило нищо от дежурните хвалебствия по адрес на армията. И президентът Плевнелиев си изпя песента на „Додндуков 2” , както се полага. Простено му е. Това е първо общуване с генералите и министъра. Харесало му е, че и те като самият него, имат план до далечната 2020 г. Че и те, като в парламентарната му реч, гледат на нещата повече в розово, отколкото в каки. Дано нататък успее да отсее истинското от плявата .
Вижте част от президентски споделеното пред медиите: намалени са  дълговете на армията  от 500 на 112 млн./Цонев е лош/, изпълнява се Бялата книга и Плана /блажени са вярващите/, държавата е малък длъжник на армията / сметка без кръчмар, разбирай без Б.Б./ . Като че ли Аню Ангелов му е диктувал казаното.
В залата Плавнелиев си е записал още , че армията трябва да бъде не по-малко от 26 000 калпака, че се работи по закупуването на многоцелеви изтребители и на ракети за ВМС, че армейският бюджет трябва да е по-висок и трябват повече пари на МО.
 Но чу ли, разбрали причините модернизацията да е химера, защо не поискаме от американците да помогнат в утилизацията, а се правят ремеранси и дарения на „Дунарит” на цената на десетки милиони , как ще помага армията на народа в бедствие в закритите гарнизони, защо се оставят и назначават на високи длъжности в МО доносници на ДС за сметка на уволнението професионални разузнавачи, защо заплатите на военнослужещите не са мръднали от три години, защо социалната политика на МО е на точката на замръзване и стигат ли „лишенията и несгодите на службата” за предотвратяване задаващата се сеч за осигуровки и заплати на куп.
На мястото на президента бих обърнал повече внимание на докладите на командирите на видовете въоръжени сили. От опит знам, че те трябва да се четат между редовете. Там би следвало да се открият думи на онзи действащ авиационен генерал, който чертае полет към земята на изтребителите и пилотите, на които не достигат летателни часове. В тези доклади може и да се откроят истините на един, доскоро безкомпромисен адмирал, за който не само липсата на мазут  е пробойна за корабите. Може би ще  се чуе приказката и на един бивш командващ пехотата, който знаеше не само силата и цената на танковете , но милееше истински за войските, които ни представят на мисии. В решаването на тези и такива проблеми е скрит пътят към бъдещето на видовете въоръжени сили и на армията ни като цяло. Не във високопарните приказки и розови планове на военния министър и екипа му
 
На две неща президентът е изръкопляскал на армията на разширеното заседание. Сподели го и с журналистите. Навярно е прав за участието ни в мисиите по света и за помагането на населението в снега и водата. Но нека погледнем нещата и от друг ъгъл, различен от анювия.  Ами ако бедствията бяха в райони , където няма войска. Да кажем в Гоце Делчев или във Видин. Модулите от Хасково и Стара Загора ли щяха де се притекат за помощ ? И за миротворците –не е ли време да се стреснем , когато ни потупват по рамото като аборигени. Ние сме съюзници в НАТО и с американците, и с германците, и с англичаните. Да сте чули на холандци да раздават американски медали на килограм или да хвалят канадци като в ода за коалиционен партньор ?
 
 Сега е важно в каква посока ще поеме новият президент. Ако той се опита да промени нещо в статуквото, ще е добре за армията. Но ако той остави Аню да прави каквото си иска и само да кима одобрително на риформите в армията, нищо добро не я чака. Да приемем, че първата среща на Върховния главнокомандващ с Аню и генералитета е за опознаване и уясняване  ня обстановката. Оттук-нататък следват решенията и президентското «Аз реших!»..