Първият военен ведомствен вестник излиза преди 120 години

14.02.2012 г. Първият военен ведомствен вестник излиза преди 120 години

 Спирдон Спирдонов

Днес (14 февруари) Министерството на отбраната е в правото си да отбележи 120-годишнина от началото на излизането на в. „Военни известия”. Според изследователите това е първият ведомствен военен вестник, който съществува почти три десетилетия. След Първата световна война обаче между политици и военни започва престрелка на тема „Кой е виновен за националната катастрофа?” „Военни известия” се опитва да защити армията, но  опитите му са прекъснати от военния министър Андрей Ляпчев. В този критичен момент се взема решение за отделяне на военния печат в самостоятелен Военноиздателски фонд. Първата мярка на редакционния екип на фонда е да спре издаването на вестник „Военни известия”. Заменя го с друг – независим военен вестник, наречен „Народна отбрана”, който продължава да излиза до 8 септември 1944 г. Така през март 1919 г. приключва историята на в. „Военни известия”.

Според решението на военното ведомство през 1892 г. „целта на "Военни известия" е да  държи в течение офицерския корпус на Българската армия за всички разпоредби, станали по Военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии". Докато „Народна отбрана” си поставя други задачи. Неговият редакционен екип води политика на борба срещу тези, които хулят армията. Пледира за ред и спокойствие в страната и брани честта на офицерството. Новият вестник вече не се издава от министерството, а от самостоятелно търговско дружество, наречено „Военноиздателски фонд”. Тази история се повтори много по-късно, когато от 2008 до средата на 2010 г. сегашният в. „Българска армия” се издаваше от „Военно издателство” ЕООД.

Седмичникът „Военни известия” е в буквалния смисъл на думата ведомствен вестник. Неговите функции, за които най-добре говори съдържанието му, са същите, каквите изпълнява днес сайтът на Министерството на отбраната. Тогава е нямало интернет, на е имало вестник. Издавал се от Учебното бюро при Военното министерство Първоначално се е печатал в Българска народна печатница – София, а по-късно в други, като Книгопечатница Вълковъ – София. „Военни известия” е публикувал височайши укази и прикази, циркуляри, телеграми и разни други съобщения. Там например могат да се прочетат указите на Негово Величество за повикване на поредния набор. В един момент, по принцип на последна страница, се появява рубриката „Отворена поща”. Там ведомството отговаря на актуални въпроси, свързани с военната служба. Имало е и новини, особено за чуждите армии. И какво пише задграничният печат за нашата войска. Един от броевете например дава информация, че през 1891 г. тогавашните ни Въоръжени сили наброяват 36 660 души мирновременен състав, от които 1577 офицери. Народното ни опълчение било от 150 000 души. Гърция имала 28 000 военни, Белгия – 51 000, Германия – 551 000, Франция – 591 000, Русия – 602 000 и т.н.

”Военни известия” е първият вестник на военното ведомство, но не и първият военен вестник в България. По този въпрос изследователите казват следното: „Необходимо е да направим уточнението, че първият български военен вестник се появява близо шест години преди "Военни известия". Той е издаден на 30 май 1886 г. във Велико Търново и се нарича "Народна защита". Негов издател и отговорник е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор - поручикът от 6-и пехотен Търновски полк и командир на рота Иван Фичев. Бащата на младия офицер е големият син на знаменития възрожденски самобитен архитект Кольо Фичето. "Народна защита" е седмичник, обявен за "военний вестник" , който да служи "за саморазвитието" на въоръжените сили и "за защита" на народните интереси. Пред военния историк Иван Стойчев по-късно генерал-лейтенант Иван Фичев (1858 - 1931 г.) си спомня: "След Сръбско-българската война се почувства нуждата от един военен орган, който да бъде застъпник на интересите на българската армия и да я държи в течение на живота на чуждите армии, от които трябваше да черпи поуки и знания". "Народна защита" излиза като частен вестник, защото разходите са поети почти изцяло от ентусиазирания поручик. Последните (обединени) два броя носят датата 4 април 1887г.”

Ако днешният читател разгръща с обяснимо любопитство „Военни известия”, то разлистването на „Народна отбрана” – „независим военен ежедневникъ” е повече от емоционално. Още от първия си брой – 24 март 1919 г., той се превръща в трибуна за защита на честта на българската войска и особено на нейното офицерство. Редакцията и администрацията се намират на ул. „Оборище” 2 в София. На същия адрес е и печатницата на „Военно-издателски фонд”, от където всеки ден излизат броевете. Цената е само 20 ст. Абонаментът за юнкери и войници е с отстъпка.

Публицистиката в „Народна отбрана” заслужава адмирации и с днешна дата. Вестникът стартира с дискусията „Виновна ли е армията за погромите?” Първият отговор е „Да, виновна е, но не за погромите. Виновна е, защото десетки години тази „Велика мъченица”, никому за нищо не се оплака.” И продължава със самочувствието, че от днес офицерите ще говорят чрез „Народна отбрана”.  Следващите призиви, сами по себе си говорят дали този вестник е бил ведомствен: „Престанете да замеряте с кал собствената си армия, вий отляво и отдясно! Престането, докато не е късно!” Атаката на вестникарските публикации срещу военната политика на властта е съвсем ясна. Публикуват се различни писма, като това на председателя на запасните офицери от Разград полковник Радков до председателя на Народното събрание и военния министър за тежкото положение на демобилизираните. Започват да се появяват подписани материали – с истински имена или псевдоними. „Бачо Киро” например публикува доста остра статия под заглавието „Офицери или чиновници?” Позната тема, през последната година тя бе отново повдигната в българскот ообщгествено пространство. Според автора с героичен псевдоним само тези, които обучават войника трябва да са офицери.

До 1944 г. от печатницата на Военноиздателския фонд излизат няколко списания и още един вестник. Той се казва „Войнишки вести”. Неговият тираж стига до 100 хиляди броя. Само през 1938 г. изданията на Военноиздателския фонд дават 5000 страници четиво за офицерите, 2000 страници за подофицерите и 800 страници за войниците. Освен това свои печатни органи са имали инспекциите на родовете войски, на военните учреждения, институти и учебни заведения.

Във връзка с отбелязването на 60-годишнина на в. „Българска армия” (2004 г.) на свое заседание редакционната колегия взе решение да запише в редакционното каре, че „Българска армия” е продължител на вестниците „Военни известия” (първи брой на 14.02.1892 г.), „Народна отбрана, „Народна войска (първи брой 14.09.1944 г.) и „Народна армия”. Никога обаче не е ставало дума, че това е един вестник и едва ли не трябва да си брои историята му от 14 февруари 1892 г. насам. Това бе едно признание за всички българи, работили във военната журналистика. В този смисъл днешният в. „Българска армия” е един от многото военни вестници в годините след Освобождението, които, както стана ясно, започват да излизат от 1886 г. Той е техен продължител, що се отнася до тематиката. Но не и единствен. Българската армия не изневерява на традициите от преди 1944 г. и в продължение на десетки години армейските обединения и видовете въоръжени сили имат свои вестници. След 1990 г. се възстановява и практиката военните съюзи да имат свои органи. Днес военно-патриотичните съюзи издават в. „Българско войнство” и списания „Военен глас” и „Един завет”. Частни редакции продължават да издават вестници и списания на военна тематика, ориентирани към армията изобщо или към отделни видове въоръжени сили или родове войски.

Правилното е да се твърди, че днешният в. „Българска армия” е на 67, а на 14 септември ще навърши 68 години. Независимо, че е променял своето име и обем той никога не е бил спиран или закриван. Първият му брой излиза под името „Народна войска”. Чак на 28 септември 1948 г. става орган на Българската армия, а от 28 септември 1949 г. е орган на тогавашното Министерство на отбраната. На 30 април 1952 г. вестник "Народна войска" променя заглавието си на "Народна армия" по предложение на Главно политическо управление на Народната армия (Гл. ПУНА), на чието подчинение е бил. От 27 май 1992 г. се нарича "Българска армия". През 1948 г. с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет в. "Народна армия" е награден с орден "9 септември 1944 г.-  I степен” за особени заслуги по време на Отечествената война на България (1944 - 1945 г.) за мобилизиране на бойния дух на армията. На 60-та си годишнина (2004 г.) е удостоен с почетния знак на президента на Република България. Той е първият вестник в България, който получава това отличие.

За малко повече от 67 години вестникът се намира в различни структури на Министерството на отбраната, включително в ИА „Военни клубове и информация” и сега в ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”. От лятото на 2008 г. до май 2010 г. той е във „Военно издателство” ЕООД. Не само любопитен е фактът, че от септември 2008 г. до днес „Българска армия” е без главен редактор.  В изпълнение на заповед на министъра на отбраната Николай Цонев от август 2008 г. „Военно издателство” ЕООД регистрира на 7 април 2010 г. в патентното ведомство в. „Българска армия”, като комбинирана търговска марка. От 31 май 2011 г. е в сила договор на издателството за прехвърляне на изключителните права върху търговската марка върху Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”.

Историята показва, че вестник „Българска армия” никога не е бил орган на ЦК на БКП. Той свързва началото на  своята биография с окопите на Втората световна война. Неговият старт изобщо не говори да е  свързван с възстановяване на който и да е, включително и на „Военни известия”, вестник от предишните години. На 13 септември рано сутринта на втория етаж на военното министерство, там, където сега е кабинетът на министъра на отбраната, се събират генерал-лейтенант Благой Иванов – помощник-министър на войната, генерал-лейтенант Добри Терпешев – главнокомандващ на Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА) и генерал-майор Петър Илиев – началник-щаб на НОВА. Благой Иванов заявява, че на новата ни войска се полага всекидневен вестник. Петър Илиев потвърждава и предлага за главен редактор Стойне Кръстев, който работи във в. „Отечествен фронт”. Добри Терпешев се съгласява. Извикват Стойне Кръстев, поставят му задачата и искат първият брой да бъде отпечатан на следващия ден – 14 септември. За часове опитният журналист събира няколко свои колеги, подготвя материалите и на другия ден първият брой на „Народна войска” излиза от печатница „Утро-Дневник”, където много години се намираше редакцията на в. „Труд”. Важно е да се отбележи, че Стойне Кръстев е извикан да прави „Народна войска” без да напуска работното си място в „Отечествен фронт”. Нямало е и заповед за него да бъде главен редактор.

Историята на българския военен, конкретно и на вестникарски, печат е много по голяма и доста интересна. Всяко издание и всеки негов брой е източник на изключително ценна информация. Важното е страниците да се разлистват с искрена благодарност към тези, които са написали дори и само една дума в тях. Ако не бяха те, днес нямаше да имаме свидетелства от преди 67, 120 и повече години.

 (В материала са използвани и изследвания на капитан II ранг д-р Атанас Панайотов, полковник д.и.н. Рангел Златков,, полковник д.и.н. Иван Шипчанов, полковник ст.н.с. д-р Димитър Минчев и Пламен Димитров. Благодаря на съдействието на Военноисторическата библиотека на ВА „Георги С. Раковски”. Авторът не ангажира изследователите със своето мнение.Статията ще бъде публикувана във февруарския брой на списание „Военен глас”.)

(На снимката: Вестник „Военни известия” от февруари 1982 г. и вестник „Народна отбрана” от март 1919 г.)