Има ли значение парламентарният контрол за министъра на отбраната и удобна ли е амнезията?

13.02.2012 г. Има ли значение парламентарният контрол за министъра на отбраната и удобна ли е амнезията?


Красен Гоцеделчевски

 

          Не му беше лесно, нито приятно на министъра на отбраната Аню Ангелов в деня на парламентарния контрол миналата седмица. Затова и се разсърди накрая в типичен негов  стил. А преди това го увърташе и сучеше по килифарски или килифаревски и по двата въпроса, на които отговори. Най-напред възрази на непремереното изказване на премиера за  “обледенителните системи» на вертолетите с мнението на командира на ВВС, за да размие своята отговорност.  По казуса  с уволнението на бригаден генерал Цанков  пак избяга от истината. Излъга, че в случая  политическата целесъобразност не е надделяла над закона.

Първо на Аню Ангелов му се наложи да опровергае от парламентарната трибуна началника си, премиера Бойко Борисов, за непремереното изказване пред медиите за летателните качества на хеликоптерите „Кугар. И понеже нямаше смелостта да изрази официално собственото си мнение по въпроса като министър, се позова на становището на командира на ВВС. А какво пречи на министъра, нищо че не е специалист-авиатор,  да заяви ясно за какво става дума. В другите държави така правят. Всички знаят, че министърът не е специалист по всичко, но той отговаря за отбраната в правителството. И каквото каже, то е от негово име. Подготвя се от специалистите, но той стои отпред и отговаря. Защо не е така в случая с нашия министър е близо до ума. Има страх. Страх да не влезе в конфликт с премиера. Казал нещо премиерът, изпуснал нещо без да знае, идва редът на министъра на отбраната, да каже как е. Но при нас не е така, особено като се има предвид, че министър в момента е Аню Ангелов. В случая той не знае, не ги разбира той тези неща с обледенителните системи на хеликоптерите и затова чете написаното от генерал-майор Попов. Та ако има някой претенции по въпроса, да се обърне към генерала. Тук министърът само препредава думите. Други да си обясняват защо е така.

 Второто, още по-неприятното на този парламентарен контрол за министър Аню Ангелов, дойде по-късно. Наложи му се да обяснява защо е освободил предсрочно от длъжност аташето по отбраната в САЩ бригаден генерал Валентин Цанков. Според обясненията, които даде, се разбира, че той има право да освободи всеки военнослужащ от длъжност без причина. Така обясни. Няма нужда да има причина за да го освободи. Важното е да има основания. А основанията му ги давал законът за отбраната и въоръжените сили, където пишело, че той има право да назначава и освобождава. Излиза, според думите на министъра и цитираните от него членове от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), че законът му позволява, когато той си науми да може да освобождава от длъжност всеки военнослужащ. Върви си, значи, министърът по коридора на министерството или по плаца на някое поделение, среща някой с пагон и решава да го освободи от длъжност. Прави го защото е министър и законът му давал право. Това, че срещнатият по коридора или на плаца военнослужащ си изпълнява задълженията, грижи се за подчинените, постига положителни резултати в работата си, съответства на изискванията за заемане на длъжност, нямат значение. Значение има само личното желание на министъра. Защото той е министър и никой няма право да му се меси в работата. Нямало и да позволи някой да го прави. Така завърши отговорът му на въпроса, зададен от депутат от опозицията. Така  ли е всъщност?

Краткият отговор е „не, не е така”. Не е така, защото министърът на отбраната (днес е Аню Ангелов, а утре ще друг) е подписал договор за военна служба с този военнослужащ. Защото да имаш  право да назначаваш и да освобождаваш от длъжност е правомощие. Но не е, и не може да бъде  основание да го правиш,  когато ти хрумне. За да освободиш от длъжност някого трябва да има повод, причина, мотив, и това го знае всеки. Например, извършил нещо лошо, неправилно човекът с пагони, нарушил правилата на службата, сбъркал или просто му дошло време да приключи службата защото е достигнал пределна възраст за военното звание, което има. Тогава е ясно. Никой не спори за тези случаи. Те са ясни. Освобождава го от длъжност и толкова. В заповедта за освобождаване, обаче, си пише защо. Това положение го знаят всички командири.       

Но когато преди година, с висок глас си заявил, че ще отзовеш аташетата по отбрана във Вашингтон и в Киев, двама генерали, за които си се подписал, че са годни да те представляват в тези страни, а сега това не си го спомняш, това е лошо. Не си го спомняш или защото те е хванала трайна амнезия по случая, или не искаш да го казваш, защото не ти е удобно и няма как да го обясниш със закона пред парламента.  Едно е да се изправиш преди време пред медиите и с необяснимо самочувстие да заявиш, че ги отзоваваш защото Комисията  по досиетата е публикувала имената им в списъка, а друго е сега да си мълчиш, защото знаеш, че си действал не по закона. Че си пренебрегнал ЗОВСРБ, че договорите за военна служба нямат никаква стойност, че си показал, че се чувстваш всесилен, и конституцията на България и законите не са водещи за теб. Защото в законовата уредба на България никъде не пише какво се прави след като комисията обяви някого в списъците си. Министърът на отбрана, обаче, знае какво да прави с такива хора. Освобождава ги от длъжност и после ги уволнява. Та да се реши въпросът един път завинаги. А и другите хора с пагони да знаят, че министърът освобождава от длъжност, защото има право.  И да си опичат акъла как да служат, и как да слушат.

Затова Аню Ангелов и дума не спомена пред парламента за истинските причини да освободи от длъжност бригаден генерал Цанков. Не иска да си ги спомня, те са неудобни, а и не са по закон. Затова за тях сега си мълчи. Сега те не са актуални. Даже се сърди, че изобщо някой го пита за това и му иска обяснение. Затова и накрая безцеремонно заявява, че няма „на никого да позволи да ограничава неговите законови права по какъвто и да е начин”.

Добре е министър Ангелов да разбере, че никой не прави опит да му наруши правата, дадени му по закон. И е добре да ги изпълнява само както е по закон. Добре е да си припомни, че неговите действия, които не са по закон, подлежат на парламентарен контрол. Затова се е явил в петък на заседанието на Парламента за да даде отговор за действията си и да обясни политическата целесъобразност надделяла над закона. Има и втори начин да му бъде потърсена отговорност за решенията, основани на личното му решение, а не на закона. Този въпрос вече се решава в българския съд.  Там гледат прав ли е или не. Този момент скоро идва.