Началникът на отбраната става главнокомандващ Въоръжените сили

06.02.2012 г.  Началникът на отбраната става главнокомандващ Въоръжените сили

 Спирдон Спирдонов

Това се случва при обявяване на положение на война или на военно положение. Поводът да припомним този факт, който показва, че длъжността „началник на отбраната” не е толкова безобидна, колкото някои я представят напоследък и си мислят, че тя може да се заеме от който и да е, е утвърдената със заповед на министъра на отбраната Доктрина на Въоръжените сили. Именно там е посочено, че при война пълното командване на въоръжените сили в операциите се осъществява от главнокомандващия въоръжените сили, т.е. от началника на отбраната в мирно време.

При тази ситуация, се посочва в доктрината, отбраната на страната  и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ (президента) и създадените от него  органи за ръководство. Президентът формира Върховно главно командване (ВГК), което подпомага върховния главнокомандващ при ръководене на отбраната и въоръжените сили. Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция  „Национална сигурност” и други лица, определени от върховния главнокомандващ. Към Върховното главно командване се създава щаб, в който се включват длъжностни лица от Щаба на отбраната и от други структури, определени от върховния главнокомандващ. В този случай началникът на отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили.

Какво пише още в Доктрината на Въоръжените сили?

Основната й цел е да предостави на войските насоки за ефективно провеждане на военните операции, както и  да стандартизира терминологията, да уеднакви разбиранията и да положи основите на подчинените функционални доктрини.

На функционално ниво доктрината е в основата на разработването на базовите  доктрини  за личния състав, разузнаването, операциите, логистиката, планирането, комуникациите, подготовката, ресурсите и финансите, гражданско-военното сътрудничество. Тези документи разкриват философията и основите на посочените области, като се доразвиват в следващото йерархично ниво – поддържащите доктрини.

Доктрината на въоръжените сили е разработена  на  основата на  Националната отбранителна стратегия и определя как да се изпълнят посочените в нея задачи на въоръжените сили. Доктрината  включва основните знания  за използване на въоръжените сили, необходими за постигане на националните политики и стратегии.

Въоръжените сили се използват в съответствие с установения ред от Конституцията, законите на страната и спазването на международното право. Националната отбранителна стратегия дефинира следните мисии за въоръжените сили:  отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време.

По мисия  отбрана – в съответствие с Конституцията на Република България въоръжените сили се използват за защита на суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства. Тази защита се осъществява в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор и въоръжените сили я изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО, определени в системата на общото планиране на Съюза, като част от тях своевременно са развърнати на българска територия.

При  активиране  на чл. 5 от Вашингтонския договор и действия на територията на други страни – членки на НАТО, въоръжените сили се използват за осигуряване на сухопътни, военноморски и военновъздушни сили от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО.

По мисия подкрепа на международния мир и сигурност въоръжените сили поддържат готовност  и участват  в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи.

По мисия  принос към националната сигурност в мирно време въоръжените сили се използват за подпомагане действията на другите национални институции, като предоставят налични подготвени формирования в рамките на съществуващите способности и съгласно разработените планове.

Нивото на политическата амбиция по всяка мисия се основава на определянето на конкретни съюзнически задължения и изпълняването на други национални задачи, свързани със сигурността на страната, и определянето на фиксиран процент от брутния вътрешен продукт за бюджета за отбрана. Балансирането на политическите амбиции в отбраната с ресурсите, които българското общество може да си позволи да отдели за тях, е задача с критична важност за въоръжените сили.

Авторски колектив: комодор Георги Фиданов, полковник Румен Асенов, полковник Димитър Стрехчев, полковник Гено Чипилски, полковник Румен Петров, полковник Димитър Велчев, полковник Петьо Петров, полковник Пламен Монов, полковник Пламен Андреев, полковник Пламен Костов, полковник  доц. доктор  Петър Моллов, полковник Асен Расланов, полковник Георги Георгиев полковник Красимир Кънев, капитан  I ранг Никола Каранов,  подполковник Диман Георгиев, подполковник Борислав Янков, капитан  II ранг Николай Стоянов, подполковник Димитър Вълков, подполковник Димитър Димитров.

(Номер на заповедта, с която се въвежда документът: № ОХ-57 от 30.01.2012 г. на министъра на отбраната. Отговорна структура за разработване и поддържане на документа е дирекция „Стратегическо планиране” – Министерство на отбраната.)

На снимката: комодор Георги Фиданов, директор на дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната