Какво е адекватен отбранителен потенциал?

01.02.2012 г.  Какво е адекватен отбранителен потенциал?

 Otbrana.com

На проведената в началото на седмицата национална конференция „Колективната и националната сигурност и отбрана в контекста на динамичните промени в геополитическата среда и по-рационалното използване на намалените отбранителни разходи в страните от НАТО и ЕС”, организирана от СОР „Атлантик”, МО и АКИС министърът на отбраната Аню Ангелов даде в изказването си и един от отговорите на този въпрос.

Аню Ангелов, министър на отбраната на Република България: ”Свикнали сме, и моите колеги генерали от по-старото поколение знаят – съотношение на силите, вероятни противници на самата граница, развърнати групировки и прословутото три към едно съотношение на силите, при което една отбранителна операция би имала успех. Трябва ли да продължаваме по същия начин, трябва ли да считаме, че многохилядна армия може, в съвременния свят, непритежавайки съвременна бойна техника и въоръжение, да е в състояние, сякаш сама, да реагира на предизвикателствата и на съвременната среда? Категорично не. И в тази връзка винаги трябва да се разграничаваме от две концептуални крайности, които пречат на способността вярно да оценяваме ситуациите, да вземаме правилни решения. 

Първата опасна заблуда вече я споменах – по-голяма като численост армия, с много танкове, бронетранспортьори значи по-голяма сигурност. Сигурност срещу кого, сигурност с кого – това са все въпроси, които са риторични. Аз считам, че такъв подход, за който споменах преди малко, е изживял времето си и може да служи за успокоение на хора, носталгично настроени към времената, когато България беше част от една друга система за колективна отбрана, и която противостоеше срещу две държави от противоположния политико-военен блок – НАТО тогава. 

Днес на нас ни е необходим по-малък потенциал, но за сметка на това по-модерен, по-гъвкав, който да може да се справи със съвременните рискове и заплахи, не сам, а в системата на колективната отбрана на НАТО и в системата на колективната сигурност, която осигурява ЕС. Надявам се, че всички вие правите разграничение между система за колективна отбрана и система за колективна сигурност. 
Предвид оценките, които правим за средата за сигурност и това, че в бъдеще не ни заплашва мащабна военна агресия на нашите граници, тези способности, това е другата заблуда, според пацифистите могат да бъдат абсолютно излишни. И тя е не по-малко опасна заблуда. 
Реализмът в политиката продължава да бъде основното качество, което трябва да притежават днешните държавни мъже и жени, които взимат политическите решения за това каква отбрана ни е необходима, каква армия ни е необходима, как тя трябва да се подготвя, какъв състав трябва да има и така нататък. Затова е крайно време да се освободим от идеологически клишета и стереотипи, догми от рода – „вижте има чл. 3 и има чл. 4 на Вашингтонския договор”. Да, има, и ако говорим за военен потенциал на НАТО, това означава потенциал на всяка една страна-членка на НАТО, на всички страни взети заедно. И естествено, ползвайки или потребявайки сигурност, всеки член на този отбранителен съюз трябва и да допринася за сигурността. 
Въпросът е как можем тук със средствата, с които разполага българската държава, да получим онази степен на национална сигурност, която ни е необходима днес и в близко бъдеще, а не вчера и преди много години? Затова и ние в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили заложихме един реалистичен процент от Брутния вътрешен продукт от 1,5%, който смятахме, че може да бъде осигурен в условията на държава, която вече излиза от криза. В същото време се оказа, че ние сме далеч от излизането 
от финансовата и икономическата криза, че има нови реалности в Европа, които са около нас и всъщност имаме нова рецесия, имаме друг етап на тази финансова и икономическа криза. 

Сега разполагаме с 1,2 и малко отгоре проценти от БВП (1.23% от БВП), но например и през 2010 г., и през 2011 г. в хода на текущата година този процент се увеличава (през 2010 от 1.44% на 1.74% в края й, а през 2011 година, която изтече преди 1 месец, започвайки от 1.31%, в изпълнения бюджет той става 1.39% от БВП). Защото, когато говорим за 1,5 % от БВП, има една величина, която е неизвестна – какъв е БВП в края на годината, а не в началото на годината, и това е важно, когато правиш анализи. Трябва да отбележа също така, че за разлика от всички останали страни-членки на НАТО, в бюджета за отбрана не са включени пенсиите на пенсионираните военнослужещи. В номинална стойност те са около 200 милиона на година, така че, ако искаме да говорим с едни и същи термини в НАТО, тези 200 милиона ще трябва да ги прибавим към разходите за отбрана. 

И когато говорим за възгледа на пацифистите, или за тази друга крайност, не можем да разчитаме само на солидарността, в случай на непредвидена криза, защото какво би станало, ако и останалите съюзници започнат да мислят като нас? От средата на 2009 г. стартирахме един период, който наричаме „стратегическо преосмисляне” в областта на отбранителната политика. И това стратегическо преосмисляне съвпадна със стратегическото преосмисляне в рамките на НАТО като военнополитически съюз. Знаете, че в същото време и НАТО разработи своя нова стратегия за сигурност, знаете, че се извършва може би най-голямата от началото на съществуването на НАТО трансформация в командната структура, в агенциите на НАТО. Нищо по-различно не направихме и ние. Ние се опитахме да разгадаем съвременните гатанки, поставени от средата на сигурност, опитахме се да бъдем в синхрон с това преосмисляне в НАТО и в резултат на това се появи Бялата книга за отбраната, появи се новата Стратегия за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия, съвсем скоро приехме доктрината за използването на въоръжените сили на Република България и продължаваме работа по доктрините на различните въоръжени сили. Аз считам, че в рамките на 2012 г. ще имаме цялата нормативна база, която ни е необходима, включително и с промени в Устава на въоръжените сили, с промени в бойните устави, за да можем да кажем, че този процес е завършил и тези промени в тези нормативни документи са израз именно на онази адаптивност, за която преди малко говорих.