Доктрина определя как Въоръжените сили да си изпълнят мисиите и задачите

31.01.2012 г. Доктрина определя как Въоръжените сили да си изпълнят мисиите и задачите

 Спирдон Спирдонов

От  планираните за разработване национални концептуални и доктринални документи на въоръжените сили към момента е разработена Доктрината на  въоръжените сили на Република България.  Това каза началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов пред участниците в научната конференция „Колективната и националната сигурност  и отбрана в контекста на динамичните промени в геополитическат асреда и по-рационалното използване на намалените отбранителни разходи в странте от НАТО и ЕС”, организирана от СОР „Атлантик”, МО и АКИС.  Доктрината, посочи той, предоставя на войските насоки за ефективното провеждане на военните операции, стандартизира терминологията и уеднаквява разбиранията.

Генерал Симеон Симеонов, началник на отбраната: „Изграждането на  въоръжените сили, като основен инструмент на отбранителната политика е процес, изискващ непрекъснато отчитане на динамиката на развитие на факторите, влияещи върху средата на сигурност, основните тенденции в провежданите политики за сигурност в регионален и глобален мащаб и съпътстващите ги трансформационни процеси при развитието на отбранителните способности, както и търсенето на баланс между техните императиви. В тази връзка доктрините на въоръжените сили заемат важно място и имат пряко отношение към изграждането на отбранителни способности на въоръжените сили и ефективното им използване във видовете операции.

Създаването и поддържането на система за разработване и актуализиране на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили е важно условие за повишаване на ефективността на използване на войските. Такава система се създава за пръв път във въоръжените сили. Целта на тази система е да поддържа в актуално състояние документите, да ги синхронизира с тези на съюзниците, да повишава управляемостта на процесите по иницииране, разработване, въвеждане и преглед на документите с което да спомага за реализиране на Националната отбранителна стратегия в областта на използването на силите. Процесът на разработване, изменение и допълнение на националните концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили е описан в Ръководство.

В него за пръв път беше разработена и въведена стройна йерархична структура на документите, което  позволява действията на войските да бъдат обосновани и  разгледани по видове и нива на операциите, те да бъдат развивани и на тяхна база да се разработват документите от по-ниските нива.

Представената в ръководството методология за разработване на документите и йерархията на същите съответстват на тези в НАТО.

Най-високото място в йерархията от документи заема Доктрината на въоръжените сили на  Република България. Освен че този документ има основополагащо значение за останалите доктрини,  чрез  него се осъществява връзката между националните  стратегически документи и  провежданите отбранителни политики.

При изграждането на йерархична структура на доктриналната база в низходящ ред се определят основополагащите принципи, насоки, общовалидни правила за провеждането на операциите, т.е. способите за използване на наличните отбранителни способности за постигане на вече определените цели.

В базовите доктрини се описват по функционален признак  дейностите във въоръжените сили. Това са  областите, по които са  формирани военните щабове, независимо дали са  национални  или съюзни  - личен състав, разузнаване, провеждане на операции, логистика, планиране на операциите, комуникации, подготовка и финанси.

Поддържащите доктрини се разпределят тематично в зависимост от съответстваща  базова  доктрина, възприетата класификация на операциите и действия на войските. В приетата йерархична структура са развити три базови доктрини в поддържащи, тази за провеждане на операции, за логистиката и за подготовката на войските. Най-подробно са разгледани операциите, поради тяхното многообразие.

На трето ниво в приетата йерархия са приложните документи –тактики, техники и процедури. Приложните документи включват познание, което систематизирано описва мястото, ролята, видовете действия на формированията, взаимодействието между тях в съответствие с представените в поддържащите доктрини операции. Тяхната роля е съществена и не би следвало да се подценява, тъй като при пропуски в тяхното разработване ще е невъзможно прилагането на доктрините.

Въоръжените сили на Република България осигуряват военната сигурност на страната, участват в колективната отбрана на НАТО и в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Те допринасят към усилията на страната в подкрепа на мира и стабилността в света. За изпълнение на тези задачи въоръжените сили участват в съюзни и коалиционни операции. Успехът на тези операции пряко зависи от ефективността на участващите войски, за което до голяма степен допринася тяхната оперативна съвместимост, а именно способността им да действат съвместно за постигане на целите. Доктриналната съвместимост е важно условие за постигане на оперативна съвместимост, а също така тя ще допринесе за отмяната на все още съществуващи наследени от миналото остарели понятия и схващания, които не са в синхрон с съвременните разбирания в НАТО.

От  планираните за разработване национални концептуални и доктринални документи на въоръжените сили към момента е разработена Доктрината на  въоръжените сили на Република България.  Доктрината предоставя на войските насоки за ефективното провеждане на военните операции, стандартизира терминологията и уеднаквява разбиранията.

Разработена на основата на Националната отбранителна стратегия тя определя как въоръжените сили да изпълнят определените им мисии и задачи. Доктрина на въоръжените сили има изключително практическа насоченост. Тя  предоставя базата за разработване на останалите национални доктринални документи от установената йеархичната структура, които ще бъдат разработени  през следващите две години. Разработването на националната доктринална база  е реален принос за изграждане на необходимите отбранителни способности на въоръжените сили.”