Утре се навършват 20 години от гибелта на капитан Дойчин Бояджиев

27.01.2012 г. Утре се навършват 20 години от гибелта на капитан Дойчин Бояджиев

 Майор (р) Стефан Груев,

Председател на дружество „ Дойчин Бояджиев ” – СОСЗР – Карлово

Цели 20 години изминаха от онзи мразовит 28 януари на 1992 год., когато ни опари веста за неговата гибел. Опари ни в буквалния и в преносния смисъл. В буквалния – най-вече семейството му, неговите близки, роднини и приятели. В преносния – всички останали, тия, които не го познавахме лично, но знаехме за него във връзка с новосъздадената по това време и набираща влияние и позиции в армията Българска офицерска легия „ Раковски ”, на която той бе председател. И защото времената бяха бурни, динамични, противоречиви и във въздуха витаеха повече въпроси, отколкото отговори...

Не познавах Дойчин лично приживе. Вече познавам не малко хора, които са му били много близки, контактували са с него ежедневно в личен и в служебен план. И имам сякаш усещането, че сме се познавали и сме говорили за много неща. И остават много въпросителни ...

Днес, в Карлово, стане ли дума някъде за Дойчин, все ще се намери поне един  от присъствуващите да каже, че го познава и го помни. И това може да е някой от съучениците му от основно училище „Васил Коларов”,  което той завършва с отличен успех; или пък е някой бивш възпитаник на техникума „Ген. Владимир Заимов” – Сопот, където и Дойчин е завършил средното си образование през       1977 год. и то с отличен успех и златен медал. Или пък ще е негов съотборник от ДФС „Торпедо” – Карлово, в чиито детски и юношески формации Дойчин е бил футболист. А може да е и някой негов комшия, който пък ще си спомни, че го е виждал или чувал как той вдига тежести. Всеки, обаче, чистосърдечно говори за него като за изключително съвестен, отговорен и действен младеж, жаден за знания и изяви.

Това търсене на предизвикателствата и високите цели го отвеждат във Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски ” – Долна Митрополия, Плевенско. И там Дойчин е същия волеви и целеустремен млад човек, с лекота усвояващ сложната и отговорна професия на военния летец, без при това да забравя да отдаде дължимото и на футболната си страст. През 1982 год. завършва военното училище отново с отличен успех и сребърен медал. Доста години след това, едва преди няколко години, от разговорите си със съпругата му Милена и майка му – леля Мария, установявам, че през същата тази 1982 годдина, в горещия августовски ден на производството на офицерите от военните училища, с Дойчин сме били един до друг в редицата на младите офицери, получили пагоните и отличията си като отличници на специалностите си. Но и тогава не сме се запознали, бързащи да се приберем по родните си места – той в Карлово, аз в Пловдив...

Като млад пилот на боен самолет Дойчин е разпределен да служи на летището в Узунджово, Хасковско. Точен, коректен, изпълнителен и волеви – и там той се отличава като естествен център на колеги и приятели. И напълно закономерно и логично е да стане един от основателите и пръв председател на създадената тогава Българска офицерска легия „Раковски”. Искрен патриот и буден гражданин, Дойчин е издигнат от инициативен комитет като независим кандидат за народен представител в парламентарните избори през 1991 год. за 36-то Народно събрание. И днес звучат национално отговорно, честно и патриотично позициите, вижданията и въжделенията му, отразени в тезисите  от предизборната му платформа. Макар, че сега реалността е доста, доста далеч от тях...

Ето защо и в Хасково, както и в Карлово, днес има много хора, които са запазили жив и топъл спомен за него. Не напразно името му, както и споменът за делата му, са били на преден план за многото му приятели, събрани на проведената на 6 май 2011 год. среща на бившите легисти в Хасково, посветена на 20-годишнината от създаването на легията.

Обществено и служебно твърде много ангажиран, Дойчин намира тихия пристан на уюта и спокойствието в семейството и със съпругата си Милена отглеждат с много любов и възпитават по един достоен начин двете си прекрасни деца – сина Георги и дъщерята Петя. Днес – чудесни млади хора – радостта и упованието  на майка си и баба си.

Ежедневието тече напрегнато и динамично. Улисани в поредните задачи и проблеми, в онази отдалечена на вече близо 20 години 1992, всички останахме поразени от вестта за загиналите при изпълнение на войнския си дълг по време на нощен учебен полет летци – кап. Дойчин Бояджиев и кап. Емил Тодоров.

Местните жители от района на с.Калоянци до язовир Студен кладенец, Кърджали също са потресени от трагедията, но дълбокото чувство на родолюбие и патриотизъм кара тези здрави планинци бързо да се организират за едно достойно дело. В резултат на инициативата на Митко Митков (бай Митко – Мряната) и Петър Борисов (Пенгата), майстори-бригадири от 2-ри електро-ремонтен цех на Оловно-цинковия комбинат – Кърджали, подпомогнати и от ръководството на комбината, след още неизминали и две седмици от трагедията, в студения и мрачен 10 февруари на 1992 год. изнасят на гръб и издигат на височината над лобното място 5,20-метров железен кръст в тяхна памет. Малко по-късно, през пролетта на същата година, пак те са в основата на изградения паметник точно на лобното място на загиналите пилоти. А природата, сякаш недоволна и сърдита от ненавременната им смърт, след една силна буря и свличане на каменен порой по стръмния склон над паметника, разрушава мраморната плоча на паметника. Тогава към усилията на местните родолюбци се прибавя помощта и съдействието на колегите и приятелите на Дойчин и Емил от Хасково и легията, начело с подп. (р) Марин Бакърджиев, и паметника отново е възстановен.

А в Карлово, през 2003 год., когато през месец юли полк.(р) Иван Станчев – като председател и полк. (р) Николай Цанков – като секретар, основават поредното ново дружество в състава на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), всички единодушно и безрезервно приемат предложението за патрон на новото дружество да бъде избран Дойчин Бояджиев. От тогавашните 10 основатели на дружеството, днес, освен тях, то включва в състава и още 28 члена. Сред тях са и познати и приятели на Дойчин, негови колеги и комшии, а също и майка му – леля Мария Бояджиева.

Стремежът в дружеството винаги е бил да сме сърцати, честни и дейни в работата си, а провежданите мероприятия да са с обществена значимост и полза – така, както и Дойчин е действал в краткия си, но достойно изживян живот.

За това, не случайно, през 2007 год., по време на прегледа на дружествата и клубовете от Съюзните структури, посветен на 100-годишнината от създаването на Съюза на запасните офицери, чийто правоприемник днес е СОСЗР, дружество           „Дойчин Бояджиев” безапелационно бе класирано на 1-во място в Общинската организация на СОСЗР – Карлово и на 2-ро място в Областната организация на СОСЗР – Пловдив. Не е случаен, разбира се, и фактът, че знаменосецът на Общинската организация и единият от асистентите са също от дружество „Дойчин Бояджиев” – съответно майор (р) Валентин Панчев и капитан (р) Димитър Димитров. Все в тази посока е и факта, че знамето на Общинската организация е ушито с дарените лични средства на основателя на дружеството полк. (р) Иван Станчев, който вече е и почетен член на СОСЗР, получил високото признание през 2010 год.

Но сякаш членовете на дружеството са удовлетворени повече от други неща.

Първо, от това, че през 2009 год. успяхме да поставим паметна плоча за Дойчин на улицата в центъра на Карлово, носеща неговото име (това е късичката улица, северно над „ градинката със сърничката ”, както я знаят карловци).

Улицата, носеща името Дойчин Бояджиев е малка – едва около 34 крачки. Кратък е бил и неговият живот – едва 34 години. Но пък улицата е в центъра на  града , както и Дойчин винаги е бил в центъра на събитията, дори и като един от организаторите и движещ фактор на тези събития.

През 2004 г. инициативата на тогавашния председател на Общинския съвет на СОСЗР – Карлово подп. (р) Д-р Любомир Киров за внасяне на предложение в Общински съвет – Карлово за наименоване на улица на името на Дойчин  Бояджиев, изпревари дейността на дружеството в тази посока, но в това няма нищо необичайно – карловските запасни винаги са подхождали с чувство на родолюбие и патриотизъм към такива неща. През 2009 г. пък, тогавашното ръководство на община Карлово, в лицето на кмета на Карлово лейтенант (р) инж. Найден Найденов и секретаря на общината – полк. (р) Иван Станчев, изпълниха поетия ангажимент да се постави табела на улицата с нейното наименование. А дружеството, подпомогнато от Общинския съвет на СОСЗР – Карлово, начело с председателя полк. (з) Антон Мерудийски, изработи и постави стилна и впечатляваща плоча, открита много тържественно и с голям обществен отзвук на 16 октомври 2009 г., точно в  Деня на авиацията и на българските ВВС. (За съжаление, наследниците на Дойчин от сегашното ръководство на легията не взеха участтие в това дело, не зачетоха един от основателите си и първи свой председател… Легийо ???? – карловци, а и всички, познаващи делото най-великия българин – В.Левски се досещат за какво иде реч … )

Второто нещо, за което сме удовлетворени е, че през 2011 год. успяхме да финализираме близо 2-годишните усилия на дружеството и приятелите ни от Областната и Общинска организация на СОСЗР – Кърджали, за едно важно начинание. Днес паметниците, издигнати на лобното място на Дойчин и Емил са включени в Областния регистър на военните паметници – Кърджали, както и в Националния регистър на военните паметници към Министерството на отбраната. Оказа се, че много труд, настойчивост и упоритост бяха необходими за това, но важен е крайният положителен резултат. По същият начин е мислил и действал и Дойчин в своята служебна и обществена дейност.

И трето, но не на последно място, е фактът, че вече четвърта поредна година, в края на месец юни дружество „Д.Бояджиев” осъществяваме двудневен автопоход до лобното място на Дойчин – язовир Студен кладенац, Кърджали. Поднасяме венец на паметника, срещаме се с негови колеги и приятели от Хасково, които също са запазили в себе си яркия спомен за него. Поддържаме постоянни и непосредственни контакти с онези българи-родолюбци, които са изградили и вече 20 години доброволно и безвъзмездно поддържат изградените от тях паметници на лобното място. Помагаме им, според нашите възможности, признателни сме им и ги уважаваме за стореното от  тях.

Сега работим по въпроса да изготвим две табла за Дойчин, с които да припомним за него на по-широк кръг от хора. Имаме съгласието и съдействието, за което сме много благодарни, на настоящото ръководство на община Карлово, в лицето на кмета на общината – кап. (р) д-р Емил Кабаиванов и на секретаря на общината – подп.(р) Стефан Стефанов, едното от таблата да бъде изложено във фоайето на община Карлово, а другото със съдействието на главния  експерт в ГВК – подп.(р) Веселин Ангелов - във военния клуб.

Преди няколко години, прочетох в книгата на колегата и приятеля на Дойчин -  подп. (р) Петър Ненков- „Потомци на Ботев и Левски” – сборник с исторически очерци за Карловския гарнизон, Гарнизонния военен клуб, Духовия оркестър на гарнизона и прославени военноначалници от Карловския край. На стр. 116-119 е един много добър очерк, написан  с уважение и любов към Дойчин. Та в тази книга имаше една мисъл от Мерсия Макдермот – знаете за английската писателка, трайно свързала името си с  титана от Карлово – Васил Левски . Тази мисъл е следната :“Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите !“ Да, това е точно така: Живите затварят очите на мъртвите в най-тривиалния, физическия смисъл. Мъртвите отварят очите на живите – в нраствен и духовен аспект .

Ето как един човешки живот, макар и кратък, отдаден в служба на Родината, в служба на хората и на тяхното добруване – може да отвори и да отключи възприятията на хората да търсят и намират положителното и градивното в живота.

Дойчин Бояджиев вече 20 години не е сред нас. Всяка година на 28 януари се събираме на гроба му в Карлово – роднини, близки, приятели, единомишленици -  и си спомняме за него. За това той е жив в нас, жив е в сърцата ни.

Светла ти памет, Дойчине !

(Материалът е публикуван в януарския брой на списание „Военен глас”)