Народното събрание прие на първо четене закона за резерва на Въоръжените сили

26.01.2012 г. Народното събрание прие на първо четене закона за резерва на Въоръжените сили

 Спирдон Спирдонов

С 89 гласа „за”, един „против” и 22 „въздържали се” Народното събрание прие днес на първо четене предложения от правителството законопроект за Въоръжените сили. Депутатите от Парламентарната група на Коалиция за България предварително декларираха, че ще се въздържат. От 240 народни представители 112 проявиха интерес към закона. Поне толкова бяха в пленарна зала. Докладите на шестте комисии – по отбрана и външна политика, вътрешна сигурност и обществен ред, правната, социалната, регионалната и образователната, препоръчваха приемането на закона. След окончателното гласуване на закона се предвижда през втората половина на тази година и началото на следващата да бъдат сключени първите договори с 300-400 резервиста, а до края на 2014 г. – с до 3500.

Министърът на отбраната Аню Ангелов подкрепи констатацията, че този законопроект е закъснял. Задължителната военна служба бе отменена от 1 януари 2008 г. и сега съществуващите текстове в Закона за отбраната и Въоръжените сили не дават възможност да се възприеме доброволният принцип за формиране на резерва, каза той. Министърът уточни, че доброволният принцип се отнася само до доброволния резерв. При привеждане на страната от мирно във военно положение запасът от резерва на Въоръжените сили ще бъде привличан задължително.

Повече от 10 пъти ще се намали броят на водещите се на военен отчет български граждани и техника, отбеляза още министърът. Издръжката не резервиста, каза още той, от доброволния резерв е 4-5 пъти по – евтина от тази на професионалния военнослужещ. Това според министъра ще даде възможност за намаляване на разходите за личния състав от бюджета за отбрана, което ще бъде в полза на бойната подготовка и модернизацията на Въоръжените сили.

Венцислав Лаков от ПГ на Атака смята, че е недопустимо хора с двойно гражданство да бъдат назначавани на важни позиции в резерва. Според него трябва да се уточни периодиката на определяне числеността на резерва. Депутатът е категорично против привличането на резервисти за мисии извън страната. Той смята, че не е достатъчно в определените пет часа в девети и десети клас да се получават само знания по защита на Отечеството. Наложително е, посочи Венцислав Лаков, учениците на изграждат умения за ползване на противогаз, индивидуален превързочен пакет и др. Той призова да се приложи в цялата страна опитът на ученическия батальон в Стрелча, като това може да се запише и в закона.

Атанас Мерджанов от ПГ на Коалиция за България смята, че е по-добре да се отиде на варианта на закона от предишното Народно събрание, който включваше резерва не само на Въоръжените сили, но и на другите структури от системата за национална сигурност. Смятам, посочи той, че в този закон трябва да се запише кое ведомоство какви войскови единици като резерв формира, независимо, че това е за военно време. В мирно време, уточни депутатът, на всеки ръководител трябва да е ясно каква дейност извършва и за какво отговаря, а не всичко да се вмени като отговорност на министъра на отбраната. Той препоръча да се изясни административно-правния статут на резерва на Въоръжените сили и да се намери точното му място в Конституционно-правната уредба на България.

Емил Караниколов от ПГ на ГЕРБ смята, че заложените десет часа – по пет в девети и десети клас, за придобиване на определени знания по защита на Отечеството, са крайно недостатъчни. Той даде информация, че при проведените разговори от Министерството на отбразованието са казали, че няма възможност да бъде увеличен този лимит.

Владимир Тошев, полковник от резерва,  от ПГ на ГЕРБ категорично подкрепи закона, уточнявайки, че изтича времето за неговото приемане. Според него, ако в този момент възникне ситуация, в която държавата трябва да реагира силово, тя няма необходимата нормативна уредба.

Спас Панчев, бивш заместник-министър на отбраната,  от ПГ на Коалиция за България смята, че в този закон трябва точно да се регламентира мястото на МВР, ДАНС, НРС и НСО. И той е на мнение, че пет часа в девети и пет часа в десети клас са недостатъчни за получаване на необходимите знания. Той препоръча за подобно обучение да се използват след завършване на средно образование някои от базите на войсковите поделения, като Враца или Плевен, където тези, които имат намерение да станат резервисти да се запознаят с условията преди да сключат договори.

Трябва да се забрави, че е имало проект на закон за резерва на силите от системата на национална сигурност, каза министърът на отбраната. Той уточни, че на вниманието на депутатите е предложен закон за резерва на Въоръжените сили, а отговорностите на ръководителите на МВР, ДАНС и други структури са регламентирани в техните закони. МВР искало да има и доброволен резерв, и запаса, което ще се реши в неговия закон. Министърът бе категоричен, че определените часове в средното училище за придобиване на знания в областта на отбраната на страната са достатъчни.