Поне за миг, за час генерал де Гол

25.01.2012 г. Поне за миг, за час генерал де Гол

Красен Гоцеделчевски

 

Един приятел ми разказа случка от преди време. Тогава, известен генерал в съдбовен за него момент, се примолил на президента да го остави на  работа. На случката присъствал честен съветник, който смело  реагирал: „Генерале, една година или цяла служба не може да бъдете генерал де Гол, но поне за един миг, за един час бъдете!...”

Защо го казвам това ?  Пресен е случаят с ордена на генерал Марин. Да оставим настрана двете петилетки на  вицепрезиденството му.  Историята ще отсъди за него. Преди това той е прослужил от лейтенант до генерал в Българската  армия . Минал е по стъргата на службата и гарнизоните, издигал се е по стълбицата с труд и стрелби. Сложил е сърмени пагони  заради ума и силата си в онези години.  Това никой не може да му го отрече и зачеркне в биографията. Той е бил колега на Аню Ангелов и началник на много от генералите и полковниците, които днес са на върха на армейската пирамида.Но не се чу глас в защита - нито от  военния министър, който добре го познава и  го предложи за наградата,  нито на  някой генерал или полковник. Защо ли ? Ами защото  са наясно с „мириса на пържолите” на премиера. Защото ги е страх от барикадите на истината и най-вече да вземат позиция, различна от тази на властта.

Не само генералите, но и цивилните лица в ръководството на МО са запознати с  одисеята и политическото уволнение на бригаден генерал Валентин Цанков . Един умен и опитен професионален разузнавач, за който службата и реформирането армия са били кауза. Но не така мисли военният министър. Солидаризира се с него и „ военната експертиза”.  Набеденият за агент и доносник генерал сваля пагоните след 34 години вярна служба. Без почести и благодарности. Бил е най-подготвен за поста на директор на служба „Военна информация”, но то е запазено за свой човек. SV-то му е такова, че  ако е анонимно, за него биха гласували и щатски конгресмени и генерали. Но в МО има бариера за умните, качествените и със свое мнение офицери. Има политически кльон за стопиране и обезвреждане на неудобните, на генералите с мнение.

Никой от колегите-генерали публично не защити и не даде рамо на генерал Цанков. Кой от завист, кой от страх за собствената си кожа. Позицията на цивилните шефове е нормално проанювска. Професионалният разузнавач си тръгва обиден от армията, но не на армията. Така си тръгва и генерал –майор  Володя Цветанов, заради брат си.

Малко е да скърцаш със зъби в собствената си канцелария или зад ъгъла. Недостатъчна бе позицията на един или двама генерали по сагата със двадесетте заплати. Недостойно  е да чакаш защита от резерва и от запаса, когато си най-отпред, на белия кон на армията. Не става въпрос за пушилка и военен преврат. А за отстояване с твърдост и доблест на онова, което се полага на войника. Да си деполитизиран не означава да нямаш позиция, да си оловен войник.

Политици от различни години на прехода са използвали копието на  разединението, завистливостта и кариеризма на генералитета  в  тяхна вреда. Помните ли как си отиде от армията началникът на ГЩ на БА  армейски генерал Любен Петров?  Сещате ли се как уволниха генерал-лейтенант Люцкан Люцканов ? Генерал-полковник Цветан Тотомиров не тръгна с охота към президенството. Прочетете болката и истините в книгата на генерал-лейтенант Кирил Цветков.  Освободен бе генерал-майор Румен Цоков, поемайки цялата горчилка за Челопечене. Отстранен бе по недостоен начин бригаден генерал Иван Мечков Мога да продължа със случаите....

Преди имаше Съвет на началник-щабовете. На него се вземаха решения, които после се отстояваха от генералите на министерския  Съвет по отбрана. На него генералитета отиваше с единна и ясна позиция. Днес решението на военния министър става решение на Съвета по отбрана. Деполитизираните генерали на деполитизираната армия гласуват за министерските  решения или с безгласието си ги подкрепят.

Със сигурност Аню Ангелов с никой от генералите, в последно време,  не е споделял, че е дал рамо на един бивш министър на отбраната да стане съветник по националната сигурност на новия президент. След като сам не може и не му предлагат това място, той не застава и зад нито един от генералите.Прословутото «Разделяй и владей»  е изпипано   от генерал-политика  Ангелов до  съвършенство. Прекрасно изигра ходовете си с бишия президент за поставяне на свой директор на военното разузнаване. Противопостави с  укази, решения и на пръв поглед  безобидни добавки в закони и правилници генерали  и адмирали от щаба на отбраната, СКС  и видовете въоръжени сили. Притиска по смелите и нудобните, дава път  на  тези от своя кръг.

Утре всеки един от генералите и адмиралите може да е на мястото на гореспоменатите. Някои ще си   тръгнат от армията  разочаровани. Други -  с фалшиви почести. На Аню му трябват победени генерали, без самочувствие, които знаят да отговарят само и единствено «Тъй вярно!». И ще бъде така, докато ги мачка един по един, докато всеки се спасява поединично, докато не се обединят и понесат заедно общия армейски кръст. Гражданският контрол на Аню в армията е контрол на генерал от запаса   , на един политически хамелеон.

Аню знае колко висок и недостижим е  генерал де Гол. За съжаление и той, и другите около него, не могат да бъдат не за един ден, а за минута де Гол. Но могат да се опитат да бъдат поне  за един час, за един ден дая бъдат   полковник Дрангов, генерал Вазов, полковник Серафимов....