Защо не бива да има таван на военните пенсии?

16.01.2012 г. Защо не бива да има таван на военните пенсии?

 Определението на Конституционния съд на Р България от 10 февруари 2011 г. лиши от законно определен доход близо 50 000 български пенсионери

Полковник от запаса Тома Ковачев, летец и юрист

В края на 2010 г. Конституционният съд е сезиран обосновано от тричленен състав на Върховния административен съд за установяване противоконституционност на § 6, ал. 1 и § 22.з, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, ограничаващи максималния размер на изчислените пенсии за осигурителен стаж и възраст от държавата (НОИ), както и за несъответствие с международните договори, по които Р България е страна по същия въпрос.

Става дума основно за лица, упражнявали тежки, рискови и вредоносни професии като летци, миньори, атомни енергетици, моряци, военнослужещи, служители на МВР и други подобни, средната възраст на по-голямата част от които е 50-55 години. Същите са получавали по-високи възнаграждения и са внасяли по-големи осигурителни вноски за пенсии и затова държавата (НОИ) им изчислила по-високи пенсии.

Конституционният съд (КС) е компетентен да реши положително проблема, който е визиран от разпоредбите на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията, както и от чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3 и ал. 5, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 1

По същия проблем се е произнесла преди това една авторитетна държавна институция. Комисията за защита от дискриминация с Решение № 163 от 17 септември 2009 г., влязло в сила на 30 декември 2009 г., признава, че към посочената социална група български пенсионери държавата провежда непряка дискриминация и предлага на 41-ото обикновено Народно събрание да се отмени ал. 1 на § 6 от ПЗР на КСО, т.е. да отпадне таванът на пенсиите.

Още на 26 септември 2009 г. решението е изпратено и получено в Народното събрание, но досега същото не е взело становище.

Фактите показват, че държавата, в лицето на НОИ, ежегодно ощетява гражданите от тази социална група с 98 милиона лева.

За съжаление Конституционният съд не събра кураж да реши справедливо този проблем – да обяви противоконституционност на ал. 1 от § 6 и § 22.з от ПЗР на КСО както е предложението на Комисията за защита от дискриминация и това на тричленния състав на ВКС. КС просто отказа да допусне разглеждане на проблема по същество, позовавайки се на чл. 22, ал. 5 от Закона за Конституционния съд, защото по същото искане КС се бил произнесъл с Решение преди това. Не е основателен мотивът за отказ в посоченото Определение на КС поради следните доводи.

КС с Решение № 21/2008 г. по конституционно дело № 18/2007 г. се е произнесъл по ДРУГА ПРАВНА НОРМА – чл. 47.в от предишния закон за пенсиите, чието съществуване е било свързано с друга осигурителна система и с друг способ за определяне на максималния размер на пенсиите, които впоследствие са били отменени, заедно с отпадане на Закона за пенсиите.

Реформата в пенсионното осигуряване от 1999 г. постави общественото осигуряване на други принципи, на друг способ за определяне на максималния размер на пенсията, на въвеждане освен солидарно и на капиталово допълнително обществено осигуряване.

В значително по-голяма степен е застъпено обезщетяването при осигурените социални рискове, според трудовото участие, което да гарантира спазване на нормите на социалната държава и равенството на по-широк кръг осигурени лица.

Една и съща правна норма при промени в законовата уредба и в обществените отношения може да доведе до различно съотношение с конституционните принципи. Но това може да се види от КС само ако проблемът се разгледа от него по същество.

Ал. 1 на § 6 от ПЗР на КСО, която определя максималния размер на пенсията, е ВРЕМЕННА НОРМА, със срок, който за съжаление непрекъснато се премества напред във времето, пък убеждава, че законодателят не счита действието й за постоянно. В това отношение е показателен един от мотивите на предишното Решение № 21/1998 г. на КС, в което се посочва, че “желателно е

атакуваното законодателно решение да бъде въобще отменено

с оглед провеждащата се цялостна реформа на общественото осигуряване у нас”. Изглежда обаче, че сегашните конституционни съдии не ги впечатлява това недвусмислено послание на техните колеги от 1998 г.

Решаващ момент за отказа на сегашния КС да разгледа посочения проблем по същество е обстоятелството, че предметът на искането бил същият с този, разгледан от КС през 1998 г. Идентичният предмет на искането обаче изглежда такъв само на пръв поглед. Вече по-горе посочих съществените различия при разглеждане на проблема – променената законова уредба и новите условия на общественото осигуряване. Важно е към тях да се прибавят и нормите на международните договори, подписани и ратифицирани от Република България, по които тя е страна и носи отговорност за тяхното изпълнение. Следва да напомним разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, че “Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила в Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, което им противоречи.

По такъв начин

разпоредбите на международните договори са втори по значение след нормите на собствената ни Конституция.

А тези разпоредби изискват не такова становище, каквото е цитираното Определение на КС.

Вярно е, че от всички държави членки на Европейския съюз таван на пенсиите имат 12, а 16 нямат такъв.  Но какъв е този таван? Например в Люксембург годишният таван на пенсията е 284 000 евро, а в разтърсваната от финансова криза съседна Гърция е 1700 евро месечно, което е повече от четири пъти от размера на българския таван, който вече три години е замразен.

Конституцията не предопределя еднозначно осигурителния модел и затова следва да се отчита, че например при установено свободно договаряне между осигуряваното лице и осигурителния орган, единствено внасяните лични осигурителни вноски биха имали значение за определяне размера на пенсията.

Подходът на КС за защита на заложените идеи в Конституцията е правилен дотолкова, доколкото отговаря на породилите ги социални условия. При тяхната съществена промяна обаче трябва да се търси максимален осигурителен ефект от конституционните разпоредби. Такъв подход обаче не се наблюдава. Нещо повече: конституционните съдии не възразяват срещу разпоредбите на ал. 3 от § 6 на ПЗР от КСО, която им дава привилегията от 1998 г. насам да получават пълния размер на своите пенсии без ограничения. Нима това не е нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ, който разпорежда, че “... Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на ... ЛИЧНО И ОБЩЕСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ...” Къде е тук равенството пред Закона за всички граждани?

Какво да кажат за тази явна дискриминация хората от посочената рискова социална група, които са положили своя тежък и вредоносен труд за време, по-голямо от мандата на конституционните съдии, а са лишени от правото да вземат пълния размер на изчислената им от държавата (НОИ) пенсия? Това е тяхна частна собственост, защитена от Конституцията и жизнено необходима, за да продължат дните си.

Разбира се, за това ненормално противоконституционно положение носят отговорност и политиците, защото липсата на пари, с което се оправдават, НЕ Е КОНСТИТУЦИОННО ОСНОВАНИЕ. Как да си обясним обявеното от правителството намерение да се отмени таванът на пенсиите чак през 2014 г., но САМО ЗА НОВИТЕ ПЕНСИОНЕРИ, което е открита дискриминация към старите пенсионери, защото те са на края на своя жизнен път и с това нечовешко отношение очевидно искат да ги изпратят по-скоро в небитието. И това се извършва при грубо нарушение на правата на човека, защитени както от Конституцията, така и от Европейското законодателство, вкл. от подписаната от Република България още 1992 г. Конвенция за правата на човека, а така също и ратифицираният Лисабонски договор, при мълчаливото съгласие на КС.

Защо Комисията по труда и социалната политика на 41-ото обикновено Народно събрание не прие още преди две години едно разумно предложение от представители на цитираната социална група, макар и частично да се реши този несправедлив проблем – да се вдигне максималния осигурителен доход, който е замразен от последните три години на 2000 лв., в двоен размер. От това ще има по-голямо значение за много млади хора, които сега работят и получават по-високи заплати, защото те искат да се осигуряват в държавното социално осигуряване. Изчисленията на експертите, вкл. и от НОИ, показаха, че ежегодно в НОИ ще постъпват не по-малко от 180 млн. лв. От тях по-малко от половината ще се разходват за повишаване на тавана на пенсиите на гражданите от проблемната социална група, а по-голямата част ще останат в НОИ.

Предложението не се прие без обяснения, което потвърждава извода за наличие на открита политика на държавата за дискриминация и геноцид спрямо рисковата социална група, дала своя незаменим принос за развитието и укрепването на Република България.    

***

Кой е полковник от запаса Тома Ковачев?

Високо образован, природно интелигентен, той е един от летците-легенди в българската авиация. От малък е обречен на голямо скиталчество. Татко му, жп служител – ръководител движение, като участник в антифашистките събития през 1923 г. често е преместван от гара на гара из северна България. Така, на 23 октомври 1929 г. момченцето му Тома се ражда в гр. Роман. Но детството на малчугана преминава предимно в с. Кунино, откъдето е майка му.  

Завършва Седма мъжка гимназия в столицата, кандидатства и е приет в три висши учебни заведения. Той записва право. Завършва първата си година като редовен студент в Юридическия факултет и по поръчение на СНМ отива в армията, за да завърши курсове по моторно летене. После е прехвърлен във военновъздушното училище – Долна Митрополия. Произведен е офицер заедно с останалите възпитаници на техния 70-и випуск и е оставен за пилот-инструктор в училището. 
През есента на 1950 г. в Долна Митрополия пристига комисия от ВВС, за да набира кандидати за летци-изтребители. Той е един от подбраните. Скоро след това се оказва сред изпратените на курсове в Съветския съюз. Тук лети на 4 типа самолети, от които 3 реактивни, включително и на най-съвременния тогава – МиГ-15. Завършва курса като пилот с най-висока успеваемост. 

След завръщането си в родината през 1951 г., получава назначение в 21-и иап от 10-а иад с командир на дивизията майор Симеон Симеонов. На летището н Граф Игнатиево веднага е назначен за командир на ескадрила. Като командир на 3-а ескадрила е преместен в 15-и полк в Безмер, а по-късно и в Равнец.  

Четири години в три летища е на тази длъжност и тогава е изпратен в Узунджово. Обаче преди това Тома Ковачев завършва успешно курса за първокласни летци и е един от първите 8 пилоти удостоени с това високо звание. В Узунджово той има задача да обучава свои колеги за полети в сложни метео условия – денем и нощем. Тук служи три години, като последната е ВРИД командир на полка. 
После е преместен в Доброславци, в 18-и полк. поделението по това време си е добило славата на най-изоставащо във ВВС (след станалата в него летателна катастрофа). Той е командир на доброславския полк пет години като последните две от тях поделението е на първо място по бойната си подготовка. При това без допуснати катастрофи или някакви сериозни аварии. 

През 1962 г. кандидатства във ВА “Г.С.Раковски” – София. Завършва академията след три години и му е поверен разузнавателния отдел на ПНВО и ВВС, със запазени летателни права. После отива на дипломатическа длъжност – военен аташе в Турция.
От 1971 г. полковник Тома Ковачев отново се връща в авиацията. Същата есен, макар че е надхвърлил 40-те, е изпратен в ГЩ академията в Москва. През 1976 г. я завършва блестящо. Разширената комисия за защита на специалната му дипломна работа предлага да разшири същата в докторска дисертация.  

Обаче новият командващ ВВС у нас вместо да му даде път в бойната авиация го назначава главен щурман за цели пет години, докато е издигнат за заместник-командващ ПВО и ВВС. 

През 1984 г. му е присвоено званието “Заслужил летец на НРБ”. 
Пилотирал е 13 типа самолети и е прелетял около 3000 часа. Пръв в България лети на Су-25. 

Опитният офицер-авиатор не забравя първата си образователна ориентация. Завършва задочно право през 1955 г. 

(Автобиографичната повест “Пътека към небето” е отпечатана през 2004 г. от ИК „Еър ГРУП 2000”.)