Военна ли е военната болница?

22.12.2011 г.  Военна ли е военната болница?

 Генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков, председател на Асоциацията на Сухопътните войски на България

Една цифра и едно, по всяка вероятност неволно, изпуснато възклицание от премиера по време на заседание на МС, последвано от услужливата подкрепа на раболепни отговорни държавни „чиновници”, може да предреши съдбата на ВМА и да я захвърли сред стотиците трупове на поредната военна „реформа” в областта на отбраната на страната. Институция със 120-годишна история...!

В кое време живеем? Във времената на абсолютизма, когато само с едно мръдване на очи от се решава съдбата на институции, народи и личности, или във времето на демокрацията! Един премиер може да каже всичко! Но един държавник не може да си позволи такива възклицания. Пък и той едва ли е очаквал толкова бърза подкрепа и предложения за решения от здравния ни министър-чиновник.

Страшното е, че всички верни поданици мълчаливо кимат с глава и се съгласяват военна, транспортна и МВР болници да се превърнат в търговски дружества и забравят защо и за какви задачи са предназначени тези ведомствени институции. Но конкретно за ВМА като с пълна сила долуизписаните неща важат и за другите две болници.

Във Военна болница само 8% от лекуваните били военни и от това следвало, че тя не е военна! 8% означава, уважаеми господа, че военните са предпочитания и най-голям контингент за лечение във ВМА по простата причина, че военнослужащите са по-малко от 0,5 % от населението на страната ни. Т.е военните са представени дванадесет пъти повече от останалите контингенти, пожелали да се лекуват във ВМА.

Забравя се, на второ място, че останалите 92% от лекуваните, в огромната си част са членове на семействата на кадровите военнослужащи, запасни и резервисти, които съгласно законите имат право да се лекуват във Военна болница и така е в целия свят. Затова е военна болница! Проблемът е, че когато се дават такива сводки, тези запасни и резервисти и членове на семейства се представят като обикновени граждани.

Забравя се, на трето място, че ВМА има основен предмет на дейност военната медицина, че тя организира и ръководи военномедицинската служба в армията, има териториални подразделения и складове и задължения по развръщането на военновремени медицински учреждения за нуждите на отбраната. Затова е военна болница! Такива задължения не могат да се прехвърлят на едно търговско дружество.

На четвърто място, ВМА има задължения да осигурява българските военни мисии в чужбина, да поддържа военно-полева болница и екипи за изпращане по поискване за нуждите на миротворчески мисии под егидата на ООН, ЕС или НАТО. Може ли търговско дружество да се натовари с тези задачи и да го принудят да поддържа всичко това, в повечето случай без да го използва в свой интерес. Затова ВМА е ведомствена военна болница!

На пето място, ВМА има задължение по медицинското осигуряване на резерва на въоръжените сили. Дори в закона за резерва, който предстои да се приеме от НС, гражданите, вписани в резерва са контингент на ВМА и могат да ползват нейните услуги.

На следващо място ВМА е специализирана болница за профилактика и лечение на всички категории граждани в униформа или били в състава на въоръжените сили, на ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите. Тези хора имат специфични заболявания и увреждания в резултат на военната служба и ВМА е единственото място, където могат да получат компетентна помощ от подготвени за тази цел специалисти. Затова е военна болница!

Проблемът на ВМА започна когато я прехвърлиха в числото на националните институции и в сферата за оказване на спешна медицинска помощ. Населението от цялата страна се втурна да решава здравните си проблеми във военна болница, която имаше по-добри условия за лечение и подготвени специалисти във всички области. Повикът „Тичай във военна болница. Само там могат да те оправят” бе основен движещ мотив и с право. В очите на обикновените граждани Военна болница бе еталон и скрита мечта на всеки заболял да попадне на лечение в тази затворена за тях система, за която се носехе легенди. И този неспирен поток от граждани да ползват услугите на военна болница заля всичко, за което е предназначена тя. Тя се оказа затворена отчасти за тези, за които бе предназначена и те се вляха в числото на безименните 92 % лекувани граждани във ВМА. И всичко това се случи под безмълвните погледи на Министерството на отбраната и с тяхно одобрение в повечето случаи. Воплите на кадрови, запасни и резервисти и на членовете на техните семейства за проблемите на тяхното лечение във ВМА оставаха без отговор и без решения. Постепенно тя загърбваше основните си функции и се превръщаше в обикновена болница от системата за здравно осигуряване в готовност да бъде погълната, заедно с транспортна и МВР болница от здравното министерство и разпарчетосана в бъдеще, както стана с други болници. А прословутите дългове на ВМА, които ще се решат когато стане търговско дружество са именно дошли от статута и на национална болница, както при всички останали здравни заведения от системата на родното здравеопазване и не са от това, че тя е военна ведомствена болница.

Какво ще стане, когато ВМА стане търговско дружество?

МО ще трябва да заплаща лечението на кадровите военнослужащи и резервистите от състава на ВС, като част от тези средства ще се заделят за поддържане на ограмната бюрокрация на здравната каса и това е скрития мотив на тази идея. Т.е част от парите на прокъсания военен бюджет да могат да запушват дупките в други бюджети.

МО ще трябва да превежда парите за участие на търговското дружество в медицинското осигуряване на мисиите зад граница. От друга страна търговското дружество ще трябва да заплаща превоза на тяхното оборудване и персонал до мястото на мисиите и обратно, за настаняването и прехраната на техните служители и т.н. Всичко това е само прехвърляне на пари от един джоб в друг и от това прехвърляне ще се пълнят джобовете на други институции, предимно финансови, което е другата тайна мисъл на идеята за трансформиране.

Една значителна част от задачите на ВМА по линия на военната медицина ще останат нерешени в мирно и вонно време и в условия на кризи, защото едно търговско дружество няма да е заинтересовано да поддържа този потенциал от сили и средства.

Ще възникнат проблеми в профилактиката и лечението на кадровите, резервистите и запасните в това търговско дружество, което ще гони своя интерес и малко ще се интересува от техните проблеми.

А проблема с общото ръководство на военномедицинската служба в армията и контрола върху нея от страна на министерството на отбраната оставям на съвестта на неговото ръководство.

От всичко това ще страдат отбраната на страната и армията.