Има ли алтернатива на недостига на средства за отбраната в Бюджет-2012?

09.12.2011 г. Има ли алтернатива на недостига на средства за отбраната в Бюджет-2012?

 Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, бивш заместник-министър на отбраната

За заложените в държавния бюджет средства за 2012 г. в сектора сигурност и отбрана са характерни в основни линии същите отличителни слабости и недостатъци, които констатираме и в другите сектори на държавата. На първо място– липса на политики, които да бъдат обезпечени с тези средства. На второ място  недостигът на средства заради намалени приходи в държавния бюджет в резултат на грешна политика и на трето място  отсъствие на решителни реформи в съответните министерства и неефективно изразходване на предоставяните средства. Абсолютно погрешния подход на аргументиране на бюджет 2012 – да вземем от едни и дадем на други, предизвикващ противопоатвяне на отделните сектори придобива измерение и вътре в самия сектор сигурност: МВР без да провежда видими и значими реформи получава своя 1 милиард, а МО, което поне видимо по съкращения на личен състав и по заявени в документи намерения, макар и оспорвани, бива „наказано”, както се изрази самият министър на отбраната. Доскоро обявяваният от премиера най–добър „министър на отбраната” (което съвсем не е така)  изведнъж се оказа в немилост.

Но не това е важно. В процес на криза е трудно да се защити пред обществото разход за сектор сигурност и отбрана, когато има недостиг в социалната сфера, образованието, здравеопазването, което обаче пак е вина на правитевството и водената от него политика, неспособна да осигури приходите, да се справи със сивата икономика, с контрабандата. Така както то не посочи приоритетите си в икономиката в етапа на криза, така не го направи и в сферата на сигурнсостта и отбраната. А от опита и на други държави е ясно, че в криза трябва да се заложи на  високотехнологични въоръжения, разузнавателните органи, научно-изследователеската и развойна дейност,  кадрово и професионално укрепване. Такава насока на разсъждения е най–логична, защото бъдещите военни операции се очаква да се базират изключително на новите технологии, информацията, прецизността, скоростта, уменията и подготовката за вземане на обосновани решения и създаването на организация за тяхното изпълнение. Но преди това, тази логика произтича от факта, че сигурността е  основа за развитие на всички други отрасли, както и че  разузнаването например компенсира отчасти  по–малките способности в други области и е гарант за оцеляване и развитие на бъдещи способности. Правителството прави точно обратното на това, което правят другите държави, както в икономиката– затягане на коланите вместо стимулиране на потреблението– така и в сигурността– орязване на средствата, включително и на разузнавателните служби, а по отношение на научно–изследователската дейност– почти пълното и обезкървяване, включитнелно и в отбраната.

Освен отсъствие на приоритети, по които бихме могли да планираме по–ефективно един проектобюджет, втората грешка в подхода на управляващите днес е несъобразяването и повърхностния прочит на опита на партньорите ни. И другите съкращавали. Криза е. Особеността обаче е в това, че в повечето случаи  партньорите ни планират през следващите няколко години разходите за отбрана  само да нарастват с по–малък процент от предвиденото. усилията са насочени към повишаване на ефективноста, премахване на бюрокрацията, обединяване на административни структури, премахване на излишни щабове и командни нива, а спестените от реформите средства да бъдат вложени, пренасочени, в изследователска и развойна дейност за ново въоръжение, за придобиване на оръжейни ситеми с висок приоритет или по–голяма необходимост, предвид на последния опит от мисии. Дори отделните родове войски имат право да използват спестеното за закупуване на най–приоритетното.Третата особеност е, че се прави всичко за запазване на оперативните способности на войските. Ако някой възрази, какви големи  съкращения предвижда Великобритания, то нека се  вгледа в тях ще види, че се съкращават освен личен състав (1 бригада), голямо количество танкове и тежка артилерия, които нямат това значение днес при водене на бойни действия, както в миналото.

Изводът е, че първо трябва да се даде възможност и да се изисква от  БА да оптимизира разходите си и пренасочи спестените средства за модернизация, а не да се орязва на национално ниво военния бюджет без стимули за военните.

С намаляването на военния бюджет на 1,2% от БВП се преминава критичната граница, под която не само не е възможно поддържане на оперативни способности на ВС за изпълнение на трите си основни задачи, защото и при заложения в Бялата книга, Инвестиционния план–програма 2020 и Националната отбранителна страгия 1,5% от БВП, както посочихме при приемането на тези документи, не бе възможна една предстояща модернизация на армията, а сега се нанасят вече щети, които силно ще оскъпят възстановяването на тези способности в бъдеще, демотивира се  личният състав, най–ценното, което имаме, за който са похарчени милиони за обучение и подготовка, отнемат се социални придобивки, които имаше и т.н.

При тази твърде негативна перспектива сме свидетели на противоречиви изказвания на министъра на отбраната: от „огорчение” за това, че МО е „наказано” и че следващата година няма да стартира проект „многоцелеви изтребител”, нито ще има повишаване на заплатите, до това, че „ще се справим”, че това съкращение на финансовите средства „няма да попречи на реформите”. Истинското и достойно поведение обаче на един министър на отбраната и особено на един генерал от резерва  при тази ситуация е да си подаде оставката в знак на протест срещу безотговорното отношение към въпросите на сигурсността и отбраната, за непознаване на проблемите, за липсата на стратегическо виждане в политиците, които внасят такъв проектобюджет. Политиците, но и самият министър не биваше да допускат принизяване на ролята на военните, обидните квалификации от премиера за „чантаджии” и „фуражки”, за „привилегии”, защото тези хора са лишени от много други права и възможности, които имат останалите български граждани, защото имат една тежка и изтощителна професия. Повърхностният дебат, който се проведе по въпросите за обезщетенията при пенсиониране и повишаване с още с 1 или 2 години на прослуженото време бе удар срещу конкурентноспособността на военната професия. Защото въпреки известното увеличаване на кандидати за военна служба, вследствие на кризата и безработицата, незаетите места в БА продължават да нарастват и вече са 12% при практика  до максимум 5% в НАТО. Промяната на прослужено време ще наложи внасяне на промени и на престой в звание и длъжност. Отнемане на социални придобивки създава нездрави настроения и несигурност.  Трябва да настъпи най–после спокойствие и предвидимост в реформите и професионалното развитие на кадрите. Трябва да се създават стимули за развитие и усъвършенстване от професионалната подготовка до владеенето на чежд език.

Освен рамката на националния бюджет, подхода при формирането на военния бюджет и приоритетността на финансиране, беспорно е че отсъствието на ефективни реформи в самия сектор отбрана води до затруднения от недостиг на средства. Самото съотнощение на разходите за личен състав, текуща подръжка и капиталови разходи, 60%:25%:15% посочено от МО т.г. и то като цел, а всъщност разходът за л.с. беше 75%! , показва, че  няма истински реформи и сме далеч от оптималното съотношение на тези разходи. Съкращаването само на личен състав също не е реформа.  А съкращаването на капиталовите разходи, планирани за 2012 г. до 61,78 млн лева, което е 6,2%, е абсолютно невъзможна рамка за действителна модернизация. Лош знак и негативно впечатление оставя и фактът, че само преди 6 месеца в документите „Инвестиционен план–програма 2020” и „Национална отбранителна страгия” бе заложено едно, а сега се налага преразглеждането им. Навсякъде по света отбранителният сектор е една консервативна система, която изисква дългосрочно планиране и стабилност. Не е възможно всяка година, а в нашия случай през 6 месеца, да определяш нов процент от БВП, защото задълженията в сектора са дългосрочни и са обвързани и със сигурността на нашите партньори.

Тук е мястото да посочим, че именно в този сектор най–много е нужна приемствеността. Грозно и неморално е да се обяснява, че имало плащания по стари проекти /хеликоптерите/ от 82 млн лева, поради което военнослужащите няма да получат допълнителни възнаграждения. Международните договори и задължения са дългосрочни, съгласувани с целите на силите в НАТО  и те се планират и се разпределят във времето. Не може всяко ново управление да започва от начало и да се оправдава с предишни управления.

Последствията за модернизацията на БА и произтичащите от това неизпълнение на ангажиментите ни към НАТО също са много сериозни.

Проектът „Многоцелеви изтребител” илюстрира най–драстично това. И тук не става дума за това, че няма да спазим срока 2016 г. на поетия от България ангажимент пред НАТО за готовност за предоставяне на 8 многоцелеви изтребители и че ще продължи пълната несъвместимост на българските и натовски въенновъздушни сили и евентуално нарушаване на системата за Противовъздушна отбрана на НАТО.  А за това, че намеренията за неизбежното в такъв случай  запазване на  самолетите МиГ–29 само за функция „Еърполисинг” чрез възстановяване на летателна годност, ремонти и подмяна на двигателите им, ще ни струват 750 милиона лева, поради необходимостта от периодична смяна на двигателите им, които имат 3–4 пъти по–кратък живот от тези на съвременните многоцелеви изтребители.  А летците ни не биха имали възможност да поддържат необходимите летателни часове (180 на година по норматив в НАТО, докато българските и сега се задоволяват само с няколко десетки часове). Това означава, че след като сме похарчили 750 милиона и сме загубили част от летците си, един ден отново ще се върнем към идеята за многоцелеви изтребител. И отново тук ставаме свидетели не само на отсъствие на стратегически поглед над нещата, а и повърхностно познаване на опита на другите. Да, има страни, чието въздушно пространство се контролира от чужди самолети, но нека не забравяме,  че това също се плаща и че е само временно решение до придобиването на многоцелеви изтребители. (Балтийските страни, Словения). Да се вземе решение в момент на криза за стартиране на такъв проект се иска разбира се и политическа воля и визията, че той всъщност ще се развие след отшумяване на кризата, защото всеки такъв проект има своите най–малко две години гратисен период и последващ 10 годишен период на разплащане. На загубите, ако не се стартира 2012 г. биха били по-големи.

Когато в НАТО тече дискусия и се предлагат решения, как да се оптимизират разходите и запазят оперативните способности, ние не чухме в България предложенията на българското МО. Още при обсъждането на Концепцията за сигурност на НАТО бе поставен въпроса за специализиране на отделните страни–членки в области, в които са най–добри. Това би увеличило рязко ползите от приноса на тези държави, което ще съответства на едно по–добро използване на инвестираните финансови средства. Постигане на повече с по–малко средства.

На срещите на министрите на отбраната т.г. се обсъдиха въпросите както за способностите, с потенциал за обединяване с партньорите (Pooling), така и способностите с потенциал за разпределяне на роли и задачи (Sharing) между партньорите. И въпреки че компетенциите за развитието на този процес Pooling&Sharing e в ръцете на отделните страни–членки, това не е разпознато като шанс поне в България. През първото шестмесечие на 2011 г са постъпили над 300 отделни проекти от европейски страни. Какво е предложила българската страна? Има вече предложения на други държави  за обединяване на военното обучение, за съвместни проекти и др. Изоставайки от тези процеси не само че няма да спестим средства, но можем и да загубим някои наши предимства, които имаме в НАТО и ЕС и сме пропуснали да предложим.

Обобщение

При безспорен недостиг на средства в държавата и условия на криза осигуряването на ВС на едно критично ниво, запазване на оперативните им способности съобразно потенциалните заплахи и недопускане на срив за години напред, може да се постигне с:

1. Подобряване на приходната част на националния бюджет чрез отстраняване на сегашните слабости.

2. Внасяне на относителна стабилност в планирането на военните разходи в периода до 2020 г. и постигане на дял над 1,5% –1,8% от БВП.

3. Приоритизиране на насоките на финансиране в системата на  отбраната през следващите години на криза и излизане от нея.

4. Внасяне на законови и нормативни поправки за гарантирано 100%–во оставане на спестените в системата на отбраната средства от продажби на излишно въоръжение и имоти и пренасочване на средствата за модернизация.

5. Бързи и ефективни  реформи в армията с цел оптимизиране на разходите и постигане на по–добро съотношение на разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи, като последните достигнат нивото от преди 4 години– 22%  и се движат към 24–27% в бъдеще.

6. Активна политика на МО в процеса на специализация на страните–членки, на разпределение на отговорности в отбранителната политика и включване в съвместни проекти и доставки в рамките на НАТО с цел икономисване на средства. 

7. Внасяне на стабилност в системата на кадрово развитие и възстановяване на социалните бонуси на военослужащите и цивилните служители в МО и армията.

Бележки

Великобритания съкращава 1 бригада, 40% от бойните танкове и 35% от тежката артилерия.

Изследване в 37 държави за периода 2001–2009 г.  показва, че разходите за 1 войник са нарастнали от 73 000 евро през 2001 на 91 000 евро през 2009 г., въпреки съкращенията на бюджета и заради изпреварващото съкращаване на личния състав.

В Инвестиционния План–програма от 21 април 2011 г.  са заложени : в точка 3.– придобиване на боен самолет, в т. 9.–стратегическо разузнаване зад граница и т. 12 – кибернетична защита.

В Националната отбранителна стратегия от 13. април 2011 г. в т. 100 е заложено: подобряване, привличане и мотивиране и заддържане на личния състав и също справедлива, финансово осигурена система за допълнителни възнаграждения. В т. 123 се посочва: повишаване ефиктивността на планиране и разходване на финансовите ресурси. Разходите да не бъдат по–малко от 1,5% от БВП, а с включването ина други разходи– не по–малко от 2,0%.

До 2014 г са предиведин съкращения на 5 700 души, а за 2012 г. 3600 души.

Един двигател на МиГ 29 струва над 3 млн долара. До 2030 г. би трябвало да сменим най–малко 64 двигателя.  Освен това, един летателен час на МиГ 29 струва 50 хиляди лева, а един летателен час на „Грипен” например– 3 300 евро при няколко пъти по–малоброен обслужващ персонал!

Страни, чието въздушно пространство се контролира от чужди самолети : Словения, Естония, Литва Латвия и Исландия. Една държава поема контрола за 4 месеца. Съставът е примерно 6 самолета и 140 души обслужващ персонал военни и цивилни.

В рамките на обсъжданата нова система „Pooling&Sharing” Германия например е предложила проект за обединяване на образователните ведомства със седалище на нейна територия, създаване на Център за разузнавателни самолети на ВМС, Постоянна международна квартира  в гр. Улм и др.

Четете  csr-bg.com