Аню Ангелов: В МО трябва да работят опитни хора, които разбират от Въоръжени сили

20.11.2011 г. Аню Ангелов: В МО трябва да работят опитни хора, които разбират от Въоръжени сили

 Otbrana.com

Министърът на отбраната Аню Ангелов в интервю за Дарик радио:Вие знаете, че военнослужещите обикновено започват своя път в армията от 22-23-годишен. Той няма друга специалност, освен да е военнослужещ. Когато излезе от армията, той трябва тепърва да се преквалифицира. Тепърва трябва да намира работа вече на една доста напреднала възраст, на 50-55 години, както знаете, няма голям глад за такива работници и служители на тази възраст. Затова тази сума, която му се дава от порядъка средно около 30 000 лв., е единственото възможно нещо, което може да компенсира за преместването поне 10 пъти в различни гарнизони, за унищожаването поне пет пъти на неговата покъщнина при преместването. За несгодите, които изпитват неговите деца, сменяйки училище след училище.”

   
- След като през тази година вашето министерство има 22 млн. лева икономии, които смятахте първоначално да дадете като бонуси към заплатите на военните, много логичен е въпросът „ами не може ли да спести България и повече”? Простата логика е, след като миналата година са ви дали едни пари, от които 22 млн., без нещо драматично да види обществото външно, да се е случило… ами защо да не ви дадат с 44 по-малко? Т.е. колко още може да спести армията?

- Това спестяване се дължи на незаети щатни бройки в армията най-вече. Имаме около 10-12%…

- 16,5 млн. четох, че са от спестени заплати.

- Да… между 10 и 12% ние поддържаме изкуствено некомплект в армията поради причината, че през следващата година предстои реалната реорганизация на бойните поделения на армията. Ние искаме онези офицери, които искат да продължат да служат, сержанти и войници, искат да продължат да служат, да намерят своите места в други съединения и части, за да могат да запазят способностите на българската армия в бъдеще.

- Т.е. вие няма да назначите за 16,5 млн. лева заплати нови хора догодина? Оказва се, че българската армия си съществува и без тези хора.

- Не, не е така…

- Без незаети щатни бройки.

- Не е така. Всъщност тези военнослужещи, които реално служат на длъжност и в армията, те поемат техните задължения, те поемат техните отговорности. И това е с нарастване на напрежението, което те изпитват при изпълнение на своите задължения.

- Така е във всяка частна фирма. В Дарик работят 200 души, в националното държавно радио примерно са с пъти повече и се оказва, че може да се прави една и съща програма. Значи, може би в армията трябва да постъпвате по същия начин, с натоварване.
- Не, вижте, има и безпилотни летателни апарати и безпилотни кораби. Така че може да… ако внесем такива безпилотни летателни апарати и кораби, които да изпълняват тези задачи, които сега изпълняват екипажите, т.е. и самолети, и кораби с екипажи, бихме могли да свършим и тази работа. Но това струва много скъпо.
-Т.е. според вас няма вече възможност България да спести още от военни разходи, и то точно в тези години на криза, която се очертава.
-Според мен ние спестяваме най-много разходи в сравнение с други силови министерства. Ние спестяваме разходи в размер на… 42% беше намален бюджетът в началото на 2010 г. в сравнение с 2009, 42%, т.е. почти наполовина.

- Вие непрекъснато повтаряте, че България е с най-ниски разходи в ЕС по отбрана. Аз намирам статистики на ЦРУ, в които по относителен дял България е сред страните, които са най-напред. Как се мери?

- Ако имате статистики от 2008 г., сигурно ще е така. Тогава е достигнало 2,6 от БВП. Миналата година… изтичащата година ще имаме 1,34 от БВП. Средното ниво на отбранителните разходи в страните от НАТО е 1,7. Значи, ние сме под средното ниво.
- Т.е. България е на средното?

- Малко под средното ниво.

- Да, малко под средното.

- А сега ще имаме 1,2 през следващата година.

- Има държави пък с още по-малки разходи, които и решават…

- Кои, Люксембург ли ще ми посочите, Лихтенщайн? Кои други имат по-ниски разходи?

- Инвестират в образованието си например. Това е тезата на министъра на финансите всъщност и спорът, който водите в правителството.
- Ще ви обясня нещо. Когато кажете, че се позовавате на някоя институция като ЦРУ, трябва да знаете, че информацията, която ЦРУ набира, е официалната открита информация, която се публикува във вестниците в България и също така от доклади, може би на техни агенти в България. При това положение не мога да считам, че това е меродавната информация, ако…

- Испания - 1,2, Латвия - 1,2, Литва - 1,2. Поне според тези статистики, които обявяват публично в техния сайт. И се пита защо България да не е като Литва например. И те имат сигурно противници…
- Не, не, нищо подобно. Литва, ако си спомняте историята, беше бивша съветска република. Преди това нямаше собствена армия. Литва започна да създава своя армия, а ние от армия, която беше на границата между двата блока, НАТО и Варшавския договор, беше 120 000. А с мобилизацията можеше да стигне до половин милион. Така че не съпоставяйте Литва с България, няма никакъв смисъл.
- Т.е. на нас ни тежи миналото?

- Разбира се, че тежи миналото, защото много по-лесно може да станеш нещо от нищото. Т.е. да започнеш от скрап.

- Например тежат ли 20-те заплати. И пак логиката е защо един професор в България да не се пенсионира с 20 заплати, а един военен да се пенсионира? Кое е по-ценно за българския народ - писалката или пушката? Защо награждаваме точно военните?
-Всичко онова, което евентуално получават като компенсация и идва като компенсация на тежестите на службата, която те изпълняват. Вие сега си седите тук, дойдохте в десет часа без десет минути на работа. И сигурно след това предаване ще си заминете…

- Да, но съм подготвил достатъчно.

- И сигурно имате по-висока заплата от всеки един военнослужещ, който в момента служи. Ето например всеки военнослужещ е длъжен да бъде на 24 часа на разположение. Тоест, ако той кара пиян автомобил извън работно време, извън служебното си време, аз го уволнявам дисциплинарно, защото той трябва да бъде 24 часа годен да седи там, където би трябвало да бъде извикан. Ето, това е разликата между вас и войника, между професора и войника. И професорът работи с ума си, да, ако дава продукт, той може да бъде много по-ценен от всеки един отделен сержант или войник. Но сержантът или войникът отделният, не представляват абсолютно никаква способност. Там трябва да имате…

- Вие сам дадохте пример…

-…подразделения, подготвени и съответно, тренирани, които да могат да изпълнят задачите, които конституцията им е поставила, т.е. българските граждани.

- Сам дадохте пример обаче със заплатите. Не трябва ли оценката да минава през заплати, а не през такъв вид последващи компенсации?
- Разбира се, че би могло да минава през заплатите и точно там е проблемът. Вие знаете, че военнослужещите обикновено започват своя път в армията от 22-23-годишен. Той няма друга специалност, освен да е военнослужещ. Когато излезе от армията, той трябва тепърва да се преквалифицира. Тепърва трябва да намира работа вече на една доста напреднала възраст, на 50-55 години, както знаете, няма голям глад за такива работници и служители на тази възраст. Затова тази сума, която му се дава от порядъка средно около 30 000 лв., е единственото възможно нещо, което може да компенсира за преместването поне 10 пъти в различни гарнизони, за унищожаването поне пет пъти на неговата покъщнина при преместването. За несгодите, които изпитват неговите деца, сменяйки училище след училище.  

- Как е в големите армии в света? В Щатите примерно, във Франция?
- Във Великобритания един военнослужещ при пенсиониране получава тригодишни заплати, без… това се казва лъмпсун, т.е. без очисляване на каквито и да са данъци.

- Да, въпросът е, че не знаем каква е системата изобщо във Великобритания, колко получава професорът при пенсиониране.
- Вижте, сравняването на различни професии трябва да се извършва много внимателно и сравняването на различни обществени сфери, в които работят хора. Би трябвало да се оценяват по един много по-точен, дълбок анализ, който трябва да се направи за условията, при които работи единият или другият.

- Вие казвате, ако вярно са ви цитирали, че 70 пенсионирани работят в администрацията на Министерството на отбраната и всички аргументи, които току-що изтъкнахте, отпадат, защото тия 70 души са си взели по 20 заплати, за да се пенсионират, и след това са продължили да работят.

- Да, те продължават да работят, защото все пак това е Министерство на отбраната. Даже вие понякога го наричате военно министерство неправилно. Министерството на отбраната има да изпълнява задачи да ръководи въоръжените сили и трябва да има опитни хора, които разбират от това що е то въоръжени сили и как те трябва да се управляват. Ето затова аз съм уволнил обаче… там трябва да прочетете целия цитат. Аз съм освободил 86 такива пенсионери.
- Да, 86 е цифрата.

- Остават 70. Постепенно те ще отпаднат и тези 70, тъй като в Министерството на отбраната работят и военнослужещи на действителна военна служба и в  някои сектори няма да има нужда от такива пенсионирани военнослужещи. Това е политика, която водя аз в Министерството на отбраната.

- Т.е. вие смятате, че не е редно пенсионираните да продължават да работят…
- Не, никога.

- …въпреки защитата…

- Никога няма да кажа това, че не е редно. Ако вие сте във възраст, в която може да дадете своите знания и опит и да ги предадете, би трябвало да могат да ви използват. Освен това за всеки държавен служител, цивилен, се обявява конкурс. Аз по никой начин не мога да спра който и да е участник в този конкурс, който да бъде ограничен по възраст и по някакъв белег получава и не получава пенсия.
- Т.е., ако възрастта… тогава излиза, че тези хора пък се пенсионират рано и наистина трябва да се направи по-радикална реформа. Всъщност това е въпросът от седмицата - дали има съгласие в правителството за по-драстично увеличаване на възрастта, на която да се пенсионират военните, това се отнася и за полицаите.
- Военните не се пенсионират по възраст, това искам да подчертая.
- Да, по стаж, извинявайте, 25 на…

- Не е и по стаж.

- …27 години.

- 25 до 27… ние го приемаме това след анализ, който направихме. Да, може да бъде увеличен този стаж и нещо повече, аз дори увеличих пределната... предложих да бъде увеличена пределната възраст за служба в армията, за да могат тези хора да останат в армията.
- От колко на колко?

- Ами с две години средно за различните звания. Сержанти и младши офицери две години, за майор... офицери със звание майор с три години, за подполковник две години, с полковник с една година, бригаден генерал с една година и за званието генерал…
- А това няма да предизвика сега оттук до края на декември да се пенсионират всички тези, които имат права?
- Не, не, но ако това беше направено заедно с драстично намаляване с 50% на обезщетенията за пенсиониране, което означаваше една загуба за всеки един военнослужещ, който напуска армията с около… от 15 000 до 20 000 лв. това щеше да означава катастрофа.
- Като говорим за пари, може би очаквахте да сложим голям акцент на този въпрос с бонусите, които бяхте обещали, понеже всички се занимават тази седмица с това. Общата оценка е, че сте направил… от това, което четох… празни предизборни обещания. Вашето обяснение, че сте го бил казал в петъка преди изборите.
- Не, не съм го казал. Аз го казах на 1 септември, преди да започне каквато и да е предизборна кампания.

- Предизборна кампания.

- Преди да започне каквато и да е предизборна кампания. Нали си спомняте, че предизборната кампания започна един месец преди изборите?
- Да, де, ама като го кажете „добре, на 1 септември”…

- На 1 септември имаше всички основания да го кажа това.
- …са се повлияли положително.

- Дали е трябвало да го кажа или не, аз сега го считам като грешка, че съм го казал тогава. Но имах всички основания, всички разчети, че можем през ноември да дадем допълнително материално стимулиране каквото военнослужещи и цивилните служители не са получавали в продължение… от 2008 г. насам.

- Не вярвате ли, че някой военен си е казвал „ето, тези хора сега ми обещават, за първи път от толкова години ще взема бонус”… Естествено, че ще гласувам за техния кандидат за президент.
- Ето, вие сте медия, вземете данните от изборите. Аз ще ви кажа например, че в Кандахар и в Кабул, където може да се отчете само чистият…
- Военен вот.

- …военен глас, защото на други места те се явяват като граждани, далеч не е толкова голямо превишението на кандидата... за сметка на кандидата на ГЕРБ, а на първия тур всъщност Меглена Кунева е на второ място, и то с малка разлика от г-н Плевнелиев, така че… Нали разбирате съмненията, към вас, които пораждат тези коментари… ами и тия нямаше да гласуват за вас, ако им бяхте казали никакви бонуси в края на годината.

- Защо да не гласуват? Защо да не гласуват питам аз. Защо да не гласуват за ГЕРБ? Какво е станало тези две години и половина?
- Не, става дума, че вие ги мотивирате, като казвате, че ще им вдигнете…
- Как оценяват избирателите дейността на това правителство през тези две години?

- Ами военните са оценявани…

- Явно е, че оценяват положително.

- Военните са оценявали, че ще получат бонус просто.

 - Или не са оценили?

- Не, абсолютно… как да кажа, абсолютни спекулации по отношение на това дали е било предизборно или не е било предизборно. А що се касае до това колко реално могат да  получат, това те нямаше как да го знаят, преди деня на балотаж.

- Ама вие говорите за 300-400 лв., ако пак вярно съм запомнил…
- Не, говоря от 270 лв., всички трябваше да получат минимум 270 лв.
- Така, това е една минимална заплата.

- А от 270 лв. до основната работна заплата можеше в зависимост от решението на съответните командири. И това го подписах като методика, като заповед на 28 октомври, последния работен ден преди балотажа и, естествено самата заповед нямаше по какъв начин да стигне до военнослужещите преди балотажа. Това, което веднага отхвърли всички спекулации, че това е било направено предизборно. Аз можех да го задържа и на следващия ден…
- Защо в понеделник не го разписахте?

- Да, това също можех да го направя и какъв е смисълът от това? Няма как да отиде тази заповед до всеки военнослужещ. Няма как всеки военнослужещ да знае, тъй като трябваше тези бонуси да се изплатят на 20 ноември, на 20 ноември, така че имаше достатъчно много време да се вземе решение от командирите кой с колко, по какъв начин ще бъде стимулиран?

- Сегашната ви позиция със сигурност изглежда много по-отговорна. Ако имаш да даваш пари, за да доизплатиш едно въоръжение през следващата тежка година, е по-добре за това да ги дадеш, а и не да намалиш следващата година заплатите и… които и без това не са високи 1200 е максимумът, до който стигат на военен, така ли?

- А, не, средното за…

- …или средно?

- …средно е 1100-1200, за военнослужещи войници е по-ниско - тя е около 650-700 лева.

- Т.е. вие избирате тези 22 милиона да бъдат използвани за изплащане на вертолетите.

- Да, ние с вас сме говорили в това студио за тези вертолети. Аз не знам защо някои министри използват вертолетите като оправдание за това, което е правила тройната коалиция в тяхната сфера. Не е това оправданието, тъй като когато тройната коалиция имаше излишък от 4 милиарда, тя спокойно можеше за закупи и тези вагони, за които става въпрос, а не да иска заем, за БДЖ говоря. А що се касае до това, да, аз предпочитам следващата година да имаме условия за нормално финансово осигуряване на всички дейности на въоръжените сили, защото това е моята първа грижа. Това е моята първа грижа - да има надеждно, нормално функциониране на въоръжените сили през следващата година. А с намаляването, фактически щеше да стане с около 10% на бюджета за следващата година в сравнение с тази година, аз нямаше да мога да осигуря такова нормално функциониране. Сега с около 30 млн. лева ще бъдат платени част от задълженията тази година и остатъкът ще бъде платен през следващата година.
- А няма ли вариант да се откаже България или да продаде част от тия хеликоптери? Вие направихте, вие се отказахте от три от 12.
- Отказах се от три хеликоптера, от два самолета „Спартан”. Аз издействах…
- Е, нали знаете, че тук пак като първия ми въпрос - като се откажеш от три, не можеш да се откажеш от пет, ако си зле.
- Г-н Вълчев, имате договор, международно признат, действащ договор, по който трябва да водите тежки преговори, тежки преговори за тези намаления. Никой не иска... да кажем вие искате да купите 10 автомобила, ама в последния момент казвате 5, а сте сключили договор за 10.

- Да, вика аз съм ги произвел…

- Естествено. Сега какво направихме в тия преговори на практика? На практика ние не купихме вертолети, но осигурихме... тия три вертолета, но осигурихме средства следващите 10 години да поддържаме тия вертолети, които сме ги купили. Защото онези, които са ги купили, не са си давали сметка какво би струвало тяхната поддръжка през следващите 10 години. Защото ти не купуваш нещо, което ще го изядеш, а то ще служи поне 10, 20, 30 години занапред и трябва да планираш това нещо.

- Трябват ли всъщност на България 10 вертолети? 

- Дали трябва да бъдат 18 хеликоптера общо, както е сключен договорът, трябва да ви кажа, че първоначалният проект е бил за три с опция за осем хеликоптера.

- Те къде ще хвърчат тези…

- Би могло много по-ефикасно да се модернизират съществуващите хеликоптери, макар и руско производство, и да продължат да се използват…
- А не може ли да ги продадем сега? Направил си глупостта, купил си ги…

- Не. Абсурд е да продадете нещо, което вече е закупено, и то на такава висока цена.

- А ако е скъпо самото поддържане?

- Цената е висока заради… значи това са съвременни хеликоптери. Абсолютно не е вярно, че Франция няма на въоръжение тия хеликоптери. Има ги, и то много отдавна. Има ги… и много други държави ги имат тези хеликоптери. Що се касае до цената обаче, цената е оскъпена по една невъзможна, бих казал, финансова схема, невъзможна финансова схема. Най-напред договорът 2005 г. от министър Свинаров е сключен така, че ако няма финансови средства, договорът може да бъде прекратен на всяка една негова стъпка, което е било нормално и сега ние сключваме така договори. След което 2006 г., края на 2005 и 2006, вече правителството на Станишев взима решение това да стане чрез депозит от българския фискален резерв във френска банка.
- „Сосиете женерал”.

- Да, „Сосиете женерал”. И ако българската държава, респективно Министерството на отбраната няма средства да плати стойността на всеки един хеликоптер, тогава френската банка си взима от този депозит и си плаща на „Юрокоптер”, т.е. минава схемата през банка. С това средно или общо за всички 18 хеликоптера цената на този път на финансиране е 30 млн. евро. По този начин всеки един хеликоптер се оскъпява с милион и нещо евро. Това е неразбираемото за мен и за моите специалисти, когато гледаме и четем тия договори.
 -Сега България последно колко хеликоптера ще има?

- Тя вече ги има, остана да получим още един „Пантер” и ще има 15 хеликоптера общо.

- А казвате, че е можело, ако това вярно ви разбрах, че е можело с три да минем…

- Можело е, да… Не, бих искал да не се поставя на мястото тогава как са мислели, но аз бих предпочел да модернизирам Ми-17. Ми-17 и днес е един от най-добрите хеликоптери, и днес има голям пазар за него, въпреки че дори не е модернизиран.

- Но така потвърдихте, г-н министър, съмненията, които има в българското общество, дали парите за отбрана наистина ефективно се използват. Когато, ето, сегашният министър има съмнение, че е трябвало да се купят 18, които са станали 15 хеликоптера, от все пак не много богатата България, като е можело да се мине с три и другите да се поправят, същите въпроси могат да се задават за всяко нещо, което се прави… се е правело в армията и продължава да се прави.

- Е, като ми задавате тези въпроси, ще получите съответния отговор. Ето аз считах и считам, че тази заявка за пет транспортни самолета „Спартан” с опция да станат осем е била неразумна, защото на България не й трябват пет транспортни самолета „Спартан”. И ограничихме броя на тези самолети до три. Сега какво искате да кажете, че може и нула да бъде?! Разбира се, че може и нула да бъде тази цифра, но транспортни самолети са нужни на България, защото ние с тях… има много точни планове за придвижване на войски, може да возим част от нашите контингенти до Афганистан и до други места, където… до Босна и Херцеговина, където има контингенти.
- Да, ако вече развиваш контингенти по света, ще трябва да имаш транспортни самолети.

- Разбира се. Така че… Не, всяка държава… Вашингтонският договор има освен член пети, и член четвърти, в който се казва, че всяка държава трябва да осигури най-напред собствената си сигурност…
- Преди да чака другите да помогнат.

- …и тогава да се надява на… съответно на солидарността и на т.нар. колективна отбрана. Така че ние не можем да… Освен това с това, което тя осигурява за своята сигурност, тя участва и като способност на самия НАТО, на самата организация. По този начин… всъщност НАТО няма войски собствени. Войските на НАТО са войските на всяка една държава.
- Всъщност какво задължение е поела България към НАТО за финансиране на армията си? Всякакви цифри…

- Задължението, последното, някога беше 2,6% да отделя от БВП за отбраната. На съвещанието на високо равнище в Лисабон беше сведен този процент до 2%.

- А сега всъщност  е…1,5

- При моите срещи, в които съм участвал аз като министър на отбраната, с другите колеги аз съм поставял въпроса, че това е желано, но невъзможно за осъществяване в сегашните условия. И категорично съм казвал, че България не може да изпълни този ангажимент да има два процента от БВП за отбрана.

- Ами, пак се пита защо България…

- Затова поставихме тази основа… на тази основа поставихме, като основа на всички разчети в Бялата книга за отбрана и въоръжените сили 1,5%. Ние заложихме за дълги години напред 1,5, а не 2%.
- Но сега е под едно и пет, едно и две.

- Сега ще бъде едно и две, ако се приеме този бюджет, но и ние имаме възможности, бихме искали онова, което продадем като имоти и въоръжение, и техника, да се върне в разходната част на бюджета и с него да се покриват капиталови разходи по логистичната поддръжка на съществуващото въоръжение и техника. Това, което сме предложили, евентуално ако се приеме, това би било добре. И бих казал, че с едно и две, ако се увеличи разходната част по този начин до едно и четири, ще бъде добре.

- Т.е. според вас политиката на България трябва да бъде харчене под средното за страните в НАТО за отбрана. 

- Не, отчитайки сегашните условия. Ако сме били в условията на 2008, 2007, 2006 г., бихме могли да качим и две и шест, и дори две, сега както на базата на кризата в Европа приеха моите колеги, министри, приеха и държавните глави след това в Лисабон. Така че 2% в момента надхвърля този процент няколко държави в Европейския съюз, които са и членове на НАТО, и държави, които са в НАТО, но не са членове на Европейския съюз.

- Тя Гърция е една от тях.

- Гърция, Турция. 

- Сега видяхме къде е Гърция, като така си е построила бюджета. 
- Да… не, тя, трябва да ви кажа, че с всичките тези мерки, които взема срещу кризата, това, което засяга отбранителната й способност, е пренебрежимо малко. 
- Не пипат армията, продължават да не я пипат.

- Да.

- Защо гърмяха боеприпаси в складовете в Севлиевско три години и половина след Челопечене? 

- Значи, защо ме питате мен?

- Той е частен складът.

- Абсолютно частен склад, да. 

- Ами, лошо ли е организирала България и изобщо утилизацията при продаването, за да се стига до тия гърмения тогава.
- Защо лошо да е организирала. Тази частна фирма разкрива и работни места. Тя всъщност прави една модернизация на боеприпаси, които са годни боеприпаси, но с изтекъл ресурс - в смисъл, всяко едно изделие има някакъв гаранционен период, след който…
- Тя ги проверява, нещо сменя в тях…

- Така, трябва да ги провери, да ги реновира, да за замени някои, да кажем, барута или някои други части от съответния изстрел и да го продаде. Това е търговска дейност, от която печели българската държава. Този частник и тази фирма тя купува и продава, следователно има процент печалба, след това той плаща данък корпоративен.
- Т.е. ние не бихте правил обобщение за утилизацията в България и бихте определил това просто като един инцидент, независимо че в съзнанието на българите още гърмят от преди три години Челопечене.
- Това не са… няколко пъти повтарям, че това не са български боеприпаси. Макар че тази фирма би желала да купи и български боеприпаси и да прави това и с бълг