Под Акропола няма опасност от нови \"черни полковници\"

03.11.2011 г. Под Акропола няма опасност от нови \

Уволнението на висшето ръководство на армията от гръцкото правителство в пика на дълговата криза може би е знак, че кабинетът вижда, че дните му са преброени, но останалият свят не бива да се притеснява, че армията може да издигне на власт хунта, както направи преди четири десетилетия.

Гърците като цяло са скептични към предположенията, че уволняването на висшите генерали във вторник е направено, за да се предотврати преврат. Армията днес няма нищо общо с респектиращата политическа сила, която взе властта през 1967 г. и я задържа седем години.

Въпреки това според експерти по гръцката политика решението може би е сигнал за припряността на кабинета на премиера Георгиос Папандреу да прокара радикални реформи, преди да падне от власт насред задълбочаващата се дългова криза.

"Смяната на висшето командване обикновено се прави от заминаващите си правителства, които назначават свои хора на върха, преди да напуснат властта", обяснява Пепе Егер от лондонската консултантска фирма Exclusive Analysis. "Не мислим, че решението отразява засилени страхове от преврат, просто защото на гръцката армия днес сигурно и през ум не й минава да прави преврат", коментира той.

Папандреу беше подложен на мощни критики от целия политически спектър, след като поиска референдум за приемането на спасителния пакет на ЕС, който трябва да спаси Гърция от фалит. За петък беше насрочен вот на доверие в правителството на премиера социалист. Последователните вълни от мерки за икономии влошиха проблемите на Папандреу, а протестиращи гърци осуетиха парада за националния празник на 28 октомври.

Представители на министерството на отбраната определят смяната на върховното командване на армията като отдавна планиран ход към нейното намаляване в условията на съкращаване на разходите. Противниците на правителството обаче смятат, че е много подозрително, че чистката беше извършена точно в този момент.

Нереалистично е да се говори за преврат в Гърция



Самите уволнени генерали също бяха назначени начело на подразделенията на армията малко преди предното консервативно правителство да бъде свалено през 2009 г. Консерваторите обвиниха Папандреу, че се опитва да напълни въоръжените сили със свои хора, преди правителството да падне.

Министърът на отбраната Панос Беглитис заяви в сряда пред парламента, че няма политически мотиви в момента, избран за смяната на ръководството. Тя е трябвало да се случи още през август, но била отложена заради засилване на напрежението с Турция, обясни той. "Когато напрежението се успокои, бяхме длъжни да сменим командването."

Хунта

Гърците са особено чувствителни към всякакви предположения, че армията им може да навлезе отново в политиката след седемгодишното управление на хунтата от полковници, които взеха властта през 1967 г. Дядото на Папандреу, ветеран в политиката и бивш премиер, почина на 80, поставен от тях под домашен арест.

В днешно време командващите на армията се сменят на всеки две години, обикновено на основата на вярност към една или друга партия.

Притисната от съкращенията в бюджета, сега армията показва мускули предимно при наводнения и земетресения. Миналия месец войниците трябваше да разчистят боклука, който се беше натрупал в Атина заради стачка.

С тази по-скромна роля армията спечели одобрението на обществото. В анкета от 1996 г. гърците заявяват, че армията е изпреварила църквата като любимата им институция. Малцина обаче си представят тя да се замеси в политиката. "Армията вече дори не се споменава в проучванията, защото не мислим, че изобщо влияе на политическия живот", коментира Костас Панагопулос, шеф на социологическата агенция ALCO.

Нереалистично е да се говори за преврат в Гърция



Наложените от Папандреу съкращения в бюджета по време на дълговата криза предизвикаха улични протести, с които се справи полицията, а не армията.

Константинос Лукопулос, генерал-майор от запаса, отхвърля опасенията от преврат като "нелепи" и "пълни измишльотини". Гиоргос Каркатис, 42-годишен застрахователен агент, изразява позицията на повечето гърци: "Няма възможност за военен преврат в Гърция. Тези времена са отминали завинаги."

Прекъснатият парад

Според военни източници смяната на ръководството на армията може би е било ускорено от протестите срещу спестовните мерки, които осуетиха голям национален парад в Солун миналата седмица. Солунският парад е едно от най-символичните събития в гръцкия политически календар и се провежда в памет на борбата срещу фашизма през Втората световна война.

Тази година за първи път той не се състоя. Президентът Каролос Папуляс беше принуден да напусне внезапно парада, след като беше посрещнат от гневни тълпи с възгласи "Предател!". Предния ден военният министър Беглитис беше освиркан от студенти в Солун. В сряда той определи посрещането си като "трагично преживяване".

Новите главнокомандващи поемат армията в период на недоволство. Въоръжените сили претърпяха голямо намаляване на заплатите като част от спестовните мерки и са заплашени с още съкращения.

Заради дългогодишното си съперничество с Турция Гърция традиционно поддържа висок дял на перото за отбрана от общия бюджет на фона на останалите европейски държави. Той беше съкращаван с по 20% всяка година след 2009 г. Бюджетът за 2011 г. беше 2% от БВП в сравнение с 2.8% през 2010 г.

Нереалистично е да се говори за преврат в Гърция



Правителството иска да съкрати въоръжените сили с около 30% и да ги направи по-гъвкави. Беглитис се оплакваше, че висшите военни, които уволни във вторник, са твърде големи бюрократи, за да прокарат необходимите реформи.

"Армията е част от народа. Те също страдат от съкращенията", отбелязва Мери Босис, професор по международна сигурност в университета в Пирея. Та обаче добавя: "В една западна демокрация е нереалистично да стане преврат. Това не е Египет. Това не е Арабската пролет."

Коментар на Dnevnik.bg